Стачките на зеленчукопроизводители извадиха на преден план редица проблеми, които съпътстват производството ни и го правят неконкурентно и едва оцеляващо. От една страна е сложната ситуацията с вноса на зеленчуци от трети страни, както и нелоялната конкуренция на страните-членки на Европейския съюз, които подбиват пазара на родните производители. Държавата обеща да реши този проблем. Видяхме и че се предприеха доста мерки, които наистина могат да се справят с проблема. Въпросът е те да продължат и в бъдеще, защото от няколко проверки, не може да се твърди, че контрабандата е разбита.

Второ, и не по-маловажен проблем, е ситуацията, в която се намират родните производители. От години, и малкото зеленчукопроизводители, които са останали, са на ръба на оцеляването. Както подчертахме причините за това се много и комплексни, но ако искаме да остане българско производство трябва да се започне отнякъде и тези проблеми да се решават.

Освен това да предположим, че държавата наистина е взела присърце сектор зеленчуци и ще направи усилия да го подпомогне, то от друга страна фермерите също трябва да положат и то не малко усилия, за да свършат и те своята работа. Защото причината за тежкото състояние на сектора не е само в липсата на сериозно отношение на българските институции към него, а и в ниското ниво на отглеждане на зеленчукови култури.

Славата, че сме най-добрите градинари в Европа, отдавна е в миналото. Сега е време ние да научим и да въведем в стопанствата си съвременните постижения в тази област. За съжаление повечето от дейностите, които са свързани с отглеждането на зеленчуци, наистина са много трудоемки, особено когато се правят ръчно. У нас е така, за разлика от модерните европейски ферми, където много от дейностите се извършват с помощта на специализирана техника. Това от една страна улеснява производството, а от друга - понижава себестойността му.

Друг много важен фактор, който има значение за конкурентното производство, е използването на нови сортове и хибриди. Истината е, че и тук доста сме изостанали от съвременните изисквания. Все още масово се отглеждат стари сортове, които имат по-нисък добив. Пазарът, от една страна търговците, а от друга - потребителите, а също така и преработвателите, налагат разнообразни изисквания и фермерите трябва да се стремят да ги покриват, за да са търсени продуктите им.

У нас вече почти не се отглеждат български сортове зеленчуци, с изключение на доматите, където все още се развива селекция. За наша радост българските хибриди са с отлични вкусови качества, но с малко по-ниски добиви, но това би могло да се компенсира от по-висока цена в търговската мрежа, като това е допълнително упоменато на етикета на продукта.

При планирането на това, какви сортове ще се отглеждат през настоящия сезон в дадено стопанство особено проличава липсата на организации, които да уеднаквят застъпените сортове. Обикновено членуващите фермери в дадена организация на производителите уточняват не само какви култури ще отглеждат, но както и какви сортове и хибриди. По този начин получената продукция е еднаква и се осигуряват по-големи количества от нея. Което от своя страна дава възможност да се работи с тържища, борси, големи търговски вериги и магазини.

Между другото вече се водят разговори между представители на големите търговски вериги и Асоциацията на земеделските производители в България. За да се стигне до конструктивни решения, и двете страни ще трябва да предприемат различни стъпки, чрез които да се стигне до консенсус, за да може българските стоки да намерят място в тези обекти. Някои от тях и сега присъстват там, но са единици, а и условията, при които работят, не ги удовлетворяват, тъй като ги поставя в неизгодни позиции. От своя страна производителите трябва да работят за унифициране на продукцията, проблем, на който вече обърнахме внимание.

Не е за подценяване и един друг фактор, който е наистина съществен за производителите ни. А именно качеството на произведената продукция. За съжаление ниската култура на земеделие в сектора води и до това, че голяма част от продукцията ни не е достатъчно качествена. Не казваме, че в страната ни липсват зеленчуци с отлично качество, но в никакъв случай това не е правило, по скоро е изключение. Затова и търговците надделяват в битката, тъй като използват мотива, че продукцията не е достатъчно качествена.

Въпреки че у нас фермерите вече получават субсидии за производство на качествени зеленчуци, не всички успяват да се възползват от тази възможност. Схемата за директни плащания за качествена продукция се приложи за първи път през кампания 2012-2013 г., като от възможността се възползваха малко над 370 производители, които получиха финансиране в размер на 90,50 евро на тон качествена продукция. Имаше доста фермери, които не успяха да се включат, тъй като за да се подадат правилно документите трябва да има връзка между МЗХ, ДФ "Земеделие" и Българската агенция по безопасност на храните, което не всички производители успяха да направят, обясняват от Асоциацията на земеделските производители в България.

Такова подпомагане ще има и през тази година и сега при подаването на заявленията не би трябвало да има проблеми. Фермерите знаят, че продукцията трябва да бъде сертифицирана от БАБХ и да бъде реализирана на пазара, за да може да се кандидатства за помощи. Така че производителите да не пропускат тази възможност, тъй като това са субсидии, които допълнително намаляват себестойността на продукцията и я правят по-конкурента.