Отглеждането на лози в двора е приятно хоби, но изборът на подходящ сорт е ключов за успеха. Начинаещите лозари често се увличат по атрактивни описания или красив външен вид на гроздето, без да отчитат важни фактори. Това води до разочарования, слаба реколта, болнави лози или неузрели плодове. В тази статия разглеждаме най-честите грешки при избора на сорт за дворна асма и даваме практически съвети как да ги избегнете. Целта е любителите лозари да направят информиран избор, съобразен с климата, мястото и личните предпочитания, за да се радват на здрави лози и вкусно грозде.

1. Избор на сорт само по външен вид или добив

Една от най-честите грешки е да се избира сорт грозде само по външния вид на гроздето или обещания висок добив, без да се вземат предвид други качества. Гроздовете може да са големи и лъскави на снимка, но това не гарантира, че сортът ще се развива добре във вашия двор или че вкусът ще ви допадне. Например известният едроплоден сорт Кардинал има много атрактивни и едри зърна, но е капризен към условията. Тънката му ципа го прави по-податлив на напукване и болести при влажно време. Подобно е положението и със стария десертен сорт Болгар, чиито красиви и огромни гроздове са с добър вкус, но изисква навременни пръскания и грижи, иначе качеството намалява. Високият добив също не бива да е единствен критерий. Сортове, прочути с много килограми грозде, често се нуждаят от резитба за прореждане на гроздовете и добра агротехника, за да узреят плодове с високо качество.

Съвет: Не се подвеждайте само по размер и реклама. Проучете вкусовите качества - дали гроздето е достатъчно сладко или ароматно, има ли семки, тънка или дебела ципа. Помислете как ще използвате гроздето: за прясна консумация, за сок или за вино. Понякога по-скромно изглеждащи сортове превъзхождат по вкус и устойчивост блестящите "примадони" на пазара. Балансирайте между външен вид и съдържание, за да не засадите лоза, която да краси двора, но да не ви носи удовлетворение на трапезата.

2. Несъобразяване с климата и изложението на двора

Климатът на района и разположението на лозата са решаващи за успешното отглеждане, но често се пренебрегват от любителите. Голяма грешка е да се избере сорт, който не е подходящ за местните климатични условия. Например топлолюбив, къснозреещ сорт в район с по-хладно лято или ранни есенни застудявания. В такива случаи гроздето може изобщо да не узрее или лозата да измръзне през зимата. Неправилно избран сорт, който не е съобразен с климата, е сред честите причини лозите да не оправдаят очакванията. Според специалистите, при засаждане на лоза в студен климат не бива да се сади топлолюбив сорт, освен ако не е известен с добра студоустойчивост.

Важно е да проучите срока на зреене на сорта и необходимата сума активни температури. В по-високи надморски височини и по-хладни райони късните сортове не могат да узреят навреме. Например обичаният винен сорт Мавруд или десертният Италия се отблагодаряват с отлични плодове само в топли райони с дълга есен. В противен случай гроздето остава кисело или влиза в дъждовния период на узряване. Практиката показва, че над 500–600 м н.в. за директна консумация виреят успешно само най-рано зреещите сортове, засадени на слънчеви и защитени от ветрове места. Ако дворът ви е в такъв район, насочете се към ранни сортове като Перла, Плевен и Тракия, които узряват в края на юли или през август.

Зимните студове също диктуват избора: почти всички десертни лози у нас изискват защита при температури под около -16°C. В по-северни и високи райони това значи загрибване или покриване на лозите всяка зима. Изложението на двора също е от значение: лозите обичат слънце и проветрение. Ако насадите лоза в постоянно засенчена част на двора, тя ще страда - ще боледува повече и плодът ще е кисел. Затова подберете място с максимално слънце (южно, югозападно изложение) и добре дренирана почва. Правилото е: сортът трябва да "се чувства у дома си" във вашия климат. Ако районът ви е прохладен или с кратко лято, търсете районирани за такива условия сортове, така ще избегнете грешката да гледате грозде, което всяка година не успява да узрее напълно.

3. Избиране на сорт, силно податлив на болести

Друга честа грешка при избора на лозов посадъчен материал е да не се вземе предвид устойчивостта на сорта към болести и вредители. Класическите европейски сортове винено и десертно грозде (V. vinifera) често са чувствителни към мана, брашнеста мана (оидиум), сиво гниене и др. без редовно пръскане. Ако сте любител, който не желае да пръска лозя многократно с препарати, подберете сортове с повишена устойчивост, създадени чрез селекция. Грешка е да си мислите, че "на мен няма да ми се наложи пръскане". Специалистите съветват любителите, които държат на екологично чисто грозде, да залагат на устойчиви (комплексно устойчиви) сортове, които изискват минимално третиране.

Важно е обаче да се разбере и още нещо - понятието "устойчив сорт" невинаги се разбира правилно. Мнозина лозари го схващат буквално, смятайки че такъв сорт няма да има нужда от никакви пръскания, но това не е вярно. Дори най-устойчивите хибридни сортове могат да пострадат в неблагоприятно време (продължителни дъждове, влажни мъгли) и без елементарна профилактика. Да се смята, че устойчив сорт е „непобедим" е грешка. При дъждовно лято без добро проветрение и резитба проблеми все пак се появяват. Предимството на устойчивите лози е, че намаляват броя на пръсканията до минимум. Например вместо 8-10 пръскания годишно, може да се разминете с 2–3 третирания.

Съвет: Ако сте начинаещ или нямате време за интензивни грижи, избирайте по-непретенциозни сортове с повишена устойчивост. Например Плевен е български десертен сорт с добра устойчивост на мана и често срещани болести, подходящ за асми в дворни условия. Други популярни "непретенциозни" сортове за дворни лози са Молдова, Наслада, Дружба, минус Ре Зе и др., които съчетават вкусни плодове с относителна устойчивост.

4. Засаждане само на един-единствен сорт

Много хора с малки дворове смятат, че една лоза им е достатъчна. Например засаждат един любим сорт и с това приключват. Липсата на разнообразие обаче крие рискове. Една единствена лоза означава, че цялата ви реколта зависи от нея. При неблагоприятна година можете да останете без никакво грозде. Освен това, всички чепки ще узреят в кратък период и изведнъж ще имате излишък, а през останалото време - нищо. Затова експертите съветват дори в дворната асма да се комбинират различни сортове. Например може да съчетаете ранен сорт (който зрее през юли-август) със среден или късен сорт (зреещ през септември). Така беритбата ви се разтяга във времето и ако ранният пострада от нещо, късният може да компенсира, или обратното.

Друга полза от разнообразието е, че ще опитате кои сортове се чувстват най-добре на вашето място. Понякога засаждаме 2–3 различни лози и с времето става ясно, че един сорт неизменно се представя по-добре от друг. Това ще ви ориентира занапред към най-удачния избор за местните условия. Ако имате пространство, засадете поне две лози от различен сорт. Може например да комбинирате бял десертен сорт с червен десертен сорт, за да имате и различно оцветени гроздове за украса и консумация. Затова не се колебайте да опитате повече от един сорт, стига да имате условия. Това е и част от удоволствието да си лозар любител.

5. Произход на посадъчния материал.

И не на последно място снабдете се с лозички от надежден източник (лицензиран разсадник). Грешка би било да вземете резници от пазара или от случайни хора, без да сте сигурни в сорта и здравния статус. Сертифицираните лозички са присадени на подходяща подложка (което подобрява растежа и устойчивостта на лозата) и са свободни от вирусни заболявания. Така си гарантирате успешен старт.