Когато говорим за растеж, грозде и добив, често гледаме нагоре към листата и гроздовете. Но истинската работа се върши под земята. Кореновата система е „двигателят" на лозата и нейната най-важна функция е храненето.

Корените имат една ключова задача да поемат вода и разтворените в нея минерални вещества и да ги изпращат към надземната част на растението.

Без този процес няма растеж, няма листна маса, няма фотосинтеза и съответно няма грозде.

Как става поглъщането?

Водата постъпва в лозата основно чрез кореновата система и в много по-малка степен чрез листата. Основната „работна зона" са кореновите власинки. Те са изключително фини образувания, които се намират в непосредствен контакт с почвения разтвор. Тези власинки проникват в почвените капиляри и буквално изсмукват водата, съдържаща се в тях. Заедно с нея в растението навлизат разтворените минерални вещества като азот, фосфор, калий, магнезий и други елементи, жизненоважни за развитието на лозата.

Колкото по-добре е развита кореновата система и колкото по-благоприятна е почвената среда (структура, влага, въздух), толкова по-ефективно лозата се храни.

Поглъщането на вода от корените не винаги е активен процес. Част от него протича напълно естествено, без разход на метаболитна енергия от страна на растението. Това е т. нар. пасивна абсорбация.

Тя се осъществява главно в по-старите части на корените. С течение на времето зоната с коренови власинки загива, а повърхността на корена се покрива с вторична коркова тъкан. Тази тъкан значително ограничава директното поемането на вода, но не го изключват напълно.

При пасивната фаза водата се придвижва благодарение на непрекъснатия транспирационен поток (изпарението през листата), осмозни процеси и разлики в концентрацията и електрическия заряд между почвения разтвор и клетките.

С други думи, лозата използва законите на физиката – дифузията и осмозата. Когато водата се изпарява през листата,

в съдовете на растението се създава

„вакуум", който изтегля нова вода

от почвата нагоре.

Интересното е, че при йоните (минералните елементи) често се наблюдава движение в посока, обратна на чистата дифузия. Това означава, че процесът не е изцяло пасивен и в определени случаи се включват и по-сложни физиологични механизми.

За разлика от пасивната абсорбация, при активната фаза лозата не разчита само на физичните закони. Тук коренът реално „влага усилие".

Активната абсорбация се осъществява в най-младите части на кореновата система – там, където има епидермални клетки и коренови власинки. Именно това е зоната с най-голяма всмукателна способност.

Защо власинките са толкова важни?

Клетките на власинкообразуващия слой:

• не са покрити с кутикула (което улеснява проникването на вода);

• имат по-концентрирана вътрешна среда от почвения разтвор;

• носят отрицателен електрически заряд.

Това създава условия за активно изпомпване на йони. Коренът използва енергия, получена от дишането (разграждането на захари и други метаболити), за да придвижва минералните елементи срещу концентрационния им градиент.

С други думи лозата не просто „чака" водата да влезе, а активно я въвлича заедно с хранителните вещества.

От какво зависи активната абсорбация?

Тъй като това е енергоемък процес, той е силно зависим от условията в почвата:

• Температура. Оптималната температура на почвата е около 25–30°C. При по-ниски температури метаболизмът на корените се забавя, ензимната активност намалява и усвояването на минерални соли рязко отслабва. Затова ранната пролет често се наблюдава „глад" при растенията, въпреки че хранителните вещества са налични.

• Кислород. Корените се нуждаят от кислород за дишането си. В уплътнени или преовлажнени почви настъпва т. нар. асфикция – недостиг на въздух. При такива условия се нарушава клетъчното дишане и активният транспорт на йони става затруднен. С други думи, без кислород няма енергия, а без енергия няма активна абсорбация.

• Органични запаси. Активният транспорт се захранва от енергия, произведена при разграждането на въглехидрати. Ако растението няма достатъчно резервни вещества (например след силно изтощаване или неблагоприятна година), коренът няма необходимото „гориво" за ефективно усвояване на хранителни елементи.

Активната абсорбация обяснява защо преовлажнените и сбити почви водят до по-слабо хранене на лозата. Когато в почвата липсва достатъчно кислород, корените започват да „се задушават", клетъчното дишане се нарушава и те губят способността си активно да поемат хранителни вещества, дори те да са налични в почвения разтвор.

Същият механизъм стои зад забавения растеж през студена пролет. При ниски почвени температури метаболизмът на корените се забавя, образуването на енергия намалява и активният транспорт на минерални елементи отслабва. Затова лозата тръгва по-бавно, независимо че влагата и хранителните вещества са налице.

Добрата аерация и структура на почвата са от ключово значение именно поради тази причина. Рохкавата, добре структурирана почва осигурява достатъчно въздух за нормално кореново дишане. А когато корените „дишат" добре, те разполагат с необходимата енергия за ефективна активна абсорбация.

Правилното натоварване на лозата също влияе върху кореновата активност. При прекомерен добив голяма част от произведените асимилати се насочват към гроздовете. Ако резервните вещества са недостатъчни, корените остават без достатъчно „гориво" за активен транспорт, което отслабва цялостното хранене на растението.

Корените не са просто тръби за вода. Те представляват динамична, енергийно активна система. Колкото по-добре функционират и колкото по-добри условия им се осигурят, толкова по-здрава, устойчива и продуктивна е лозата.

Как водата стига до грозда?

Всичко започва от кореновите власинки, които осъществяват пряк контакт с почвата. Те поемат водата чрез набъбване и по дифузно-осмотичен път – от по-слабо концентрирана към по-концентрирана среда. Тъй като вътрешността на клетките е по-концентрирана от почвения разтвор, водата естествено прониква в тях.

Оттам започва нейното дълго пътешествие през клетките на коровата паренхима, през перицикъла и централния цилиндър, докато достигне до дървесинните съдове – ксилемата. Именно по тези проводящи тъкани водният разтвор се издига нагоре към стъблото, листата и в крайна сметка до грозда.

Какво всъщност поема лозата?

Почвеният разтвор не е просто вода. Той съдържа минерални соли, азотни съединения и различни органични вещества захари, органични киселини, растежни регулатори. Съставът му не е постоянен. Той се изменя според почвените условия, фазата на развитие на лозата и потребностите на надземните органи.

По време на активната вегетация количеството поета вода зависи основно от транспирацията (изпарението през листата), както и от наличната почвена влага. Колкото по-интензивно изпаряват листата, толкова по-силен е „теглещият" ефект нагоре.

„Плачът" на лозата – доказателство за кореновото налягане

Една от най-видимите прояви на този процес е добре познатият на лозарите пролетен „плач". Когато лозата се реже рано напролет, от отрезите започва да изтича воден разтвор. Това явление се дължи на кореновото налягане – силата, с която корените изтласкват водата нагоре.

При лозата осмотичното налягане може да достигне до 1,5 атмосфери - стойност по-висока в сравнение с много други дървесни видове. При добре развити растения изтичането може да достигне 10 литра и повече. Този „плач" е ясен знак за голямата абсорбираща повърхност на кореновата система, за мощната смукателна сила на клетките и за активните осмотични процеси в ранна пролет.

С напредването на сезона кореновото налягане постепенно намалява. Тогава основната движеща сила на водата става транспирацията през листата.

Ролята на микрофлората

В зоната около корените, т. нар. ризосфера, живее разнообразна микрофлора. Тези микроорганизми разграждат органични вещества, подпомагат усвояването на минерални елементи и участват в кръговрата на хранителните вещества. Между лозата и почвените микроорганизми съществува своеобразно партньорство, корените отделят органични съединения, които подхранват микрофлората, а тя от своя страна подпомага храненето на растението.

От всичко това следва ясно послание. Добре структурирана и аерирана почва, балансирана влажност, активен микробиален живот и правилно натоварване на лозата са пряко свързани с ефективното придвижване на вода и хранителни вещества.

В крайна сметка всяка капка вода, достигнала до грозда, е изминала дълъг и сложен път, започнал от една микроскопична коренова власинка и завършил в зърното, което по-късно ще даде вино.