Европейският сектор на маслодайните култури преживява едно от най-големите търговски напрежения през последните години. Испанската земеделска организация ASAJA и Copa-Cogeca подадоха жалба до Европейската комисия относно практика, която те считат за пряка нелоялна конкуренция срещу европейските фермери - 10% мито, наложено от Украйна върху износа на слънчогледово, рапично и соево семе.

Според земеделските организации, мярката има ясна цел - да блокира износа на суровини от страната, за да се облагодетелства индустриалната им преработка в Украйна , което позволява последваща продажба на преработено масло на европейския пазар на цени, далеч под пазарната стойност .

Последиците вече се усещат в целия Европейски съюз. Вносът на растителни масла от Украйна се е увеличил с 50%, като е нараснал от 2 милиона до над 3 милиона тона , което сега представлява 41% от общия внос в ЕС. Това явление пряко заплашва рентабилността на европейските фермери , особено в страни, където отглеждането и преработката на слънчогледи оказват значително влияние върху селскостопанската икономика.

Наложената от Киев такса има незабавен ефект върху вътрешния пазар на страната. Когато износът на суровини се облага с данъци, производителите имат по-малък стимул да продават в чужбина. В резултат на това вътрешното предлагане се увеличава, а цените на вътрешния пазар падат , което позволява на местната индустрия да закупува тези суровини на изкуствено занижени цени.

Европейските производители и преработватели трябва да плащат реални пазарни цени за семена, докато украинската индустрия има достъп до суровини, с изкуствено занижени цени. Испания е сред страните, които са най-засегнати от тази ситуация. Страната е не само производител на слънчогледови семена , но и основен индустриален преработвател , с множество заводи за преработката на маслодайни семена, коментират от agronewscastillayleon.com.

Масовият внос на евтини масла причинява изкривяване на пазара. Цената на вносните масла оказва натиск за намаляване на вътрешните цени, което в крайна сметка се отразява и на цената, която фермерите получават за своите семена. В икономически план резултатът е директно намаляване на рентабилността на отглеждането на слънчоглед, соя и рапица.

Второто въздействие се наблюдава в индустриалния сектор. Европейските заводи за преработка купуват маслодайни семена на пазарни цени и преобразуват този продукт. Когато обаче се конкурират с вносните масла, произведени с изкуствено евтини суровини , те губят конкурентоспособност. Това предполага загуба на добавена стойност в рамките на Европейския съюз. Индустриалната преработка, която генерира работни места, инвестиции и икономическа активност, се измества към страни, където цената на суровините е манипулирана чрез търговски политики.

Мярката, приета от Украйна, би могла директно да наруши ревизираното Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и Украйна , което влезе в сила през октомври 2025 г., смятат от двете организации. Те твърдят, че 10%-ният изходен данък нарушава тези принципи, тъй като нарушава нормалното функциониране на международната търговия.

Европейската комисия вече е повдигнала въпроса пред украинските власти. Киев обаче отхвърли критиките, твърдейки, че данъкът засяга само търговците, а не земеделските производители , тълкуване, което ASAJA и Copa-Cogeca считат за неправилно. Според тези организации, реалният ефект от мярката е изкуствено облагодетелстване на украинската преработвателна промишленост за сметка на европейския селскостопански сектор .