I. Започваме с жилището: „Батерийна" система или волиера

Пъдпъдъкът е дива птица по природа. За разлика от кокошките, те се чувстват най-сигурни в по-тесни, контролирани пространства.

• Клетъчно отглеждане: Най-ефективният метод: Клетките трябва да са с лек наклон на пода (за търкаляне на яйцата) и мрежа, която не наранява краката им.

• Височина на клетката: Важно! Тя не трябва да надвишава 20–25 см. Пъдпъдъците излитат вертикално („свещ") при уплаха. Ако клетката е висока 50 см, те набират скорост и си чупят вратовете в тавана. Таванът трябва да е мек (мрежа или гума).

• Гъстота: Оптималното е 50–70 птици на 1 m2. Пренаселването води до канибализъм.

II. Светлинен режим: Ключът към златното яйце

Пъдпъдъкът снася яйце на всеки 22–26 часа. За да поддържате този темп, светлината е критична:

• Дължина на деня: Трябва да бъде точно 16–17 часа.

• Интензитет: Не трябва да е твърде силна. Силната светлина изнервя птиците и те започват да се кълват.

Препоръка: Използвайте матови крушки със слаб интензитет.

Важно: Никога не оставяйте светлината 24 часа – птиците се изтощават и умират от „прегаряне" за няколко месеца.

III. Хранене: Протеиновата бомба

Поради бързия растеж (пронасят на 40-дневна възраст!), пъдпъдъците имат по-високи изисквания към протеина дори от пуйките.

Напомняме: Пъдпъдъците разпиляват много храна. Затова използвайте хранилки с „борд" или решетка, която не им позволява да изхвърлят смеската с човка.

IV. Инкубация и „бебешки" период

Пъдпъдъците са загубили инстинкта си за мътене (с редки изключения при японските пъдпъдъци). Инкубаторът е задължителен.

• Инкубация: Трае 17 дни. Температурата трябва да е стабилна – 37,7°C.

• Микро-пилета: Новоизлюпените са колкото голям бръмбар. Те могат да се удавят в капка вода!

• Поилки: Използвайте вакуумни поилки, пълни с камъчета или стъклени топчета, така че птичето да пие само между тях.

• Температура: Започнете от 35–36°C и намалявайте с 2 градуса на седмица.

V. Критични моменти и превенция

Пъдпъдъците са изключително устойчиви на болести в сравнение с кокошките, но имат своите слаби места:

• Стрес от шум: Рязък шум може да спре яйцеснасянето за седмица или да предизвика масова паника (хистерия).

• Чист въздух: Отделят много амоняк. Добрата вентилация е задължителна, но без течение – течението води до опадване на перата.

VI. Календар на развитието

VII. Аптечка „Първа помощ"

• Витамин А и D3: За превенция на „яйчен перитонит".

• Ябълков оцет: 5 мл на литър вода за дезинфекция на храносмилателния тракт.

• Калиев перманганат: Много слаб разтвор (бледорозово) при разстройство.

VIII. Списък с най-честите грешки

1. Даване на кокоши фураж: Пъдпъдъкът гладува с него, защото протеинът му е малко (16%).

2. Липса на твърда вода/калций: Птицата започва да снася яйца без черупка („пресни" яйца).

3. Добавяне на нови птици в стара група: Пъдпъдъците са териториални и ще накълват „новодошлия". Нови групи се формират само на неутрална територия.

Когато говорим за породи пъдпъдъци, основното разделение е на яйценосни, месодайни (бройлерни) и декоративни. Интересен факт е, че почти всички опитомени форми произлизат от японския пъдпъдък (Coturnix japonica).

Има ли българска местна порода?

Официално призната „стара" местна българска порода пъдпъдъци няма. В България обаче, на базата на дългогодишна селекция в научните институти (основно в Стара Загора), е създадена и утвърдена Българска линия пъдпъдъци.

• Български бял пъдпъдък: Създаден е чрез кръстосване на японски пъдпъдъци с английски бели. Той е отлично адаптиран към нашия климат, има бяло оперение (което прави трупа чист и търговски привлекателен) и е комбиниран тип – добра носливост и прилично тегло.

Основни породи в България

1. Японски пъдпъдък: „Класиката". Дребен, пъстър, изключително жизнеспособен. Снася до 300 яйца на година.

2. Фараон: Най-популярната месодайна порода. Имат същото оцветяване като японските, но са значително по-едри (достигат 300–400 г).

3. Английски бял: Предпочитан за месо, тъй като кожата му е светла. По тегло е между японския и фараона.

4. Естонски: Много популярни в Източна Европа. Имат по-висока масленост на месото и отлична оплодяемост на яйцата.

Таблица за различаване на половете

  • Японски / Фараон Гърдите са едноцветни, ръждиво-кафяви или оранжеви. Без петна. Гърдите са пъстри, светлосиви или жълтеникави с черни точици (петънца). Визуален: По цветовете на гърдите.
  • Английски бял Оперението е идентично. Често имат малко тъмно петно на главата. Оперението е чисто бяло или идентично с мъжкия. Клоакален тест: Виж по-долу.
  • Естонски Главата и бузите са изразено кафяви; маската е контрастна. Маската на лицето е бледа; гърдите са сиви с петна. Визуален: По лицевата маска.

Как се прави „клоакален тест" (за белите породи)?

Ако оперението не ви дава отговор, след 45-дневна възраст можете да проверите анатомично:

1. Обърнете птицата с главата надолу.

2. Разтворете внимателно перата около клоаката.

3. При мъжкия: Над самата клоака има малка подутина (жлеза). При леко притискане от нея излиза бяла гъста пяна (семенна течност). Мъжките също така издават специфичен, силен звук (кукуригане).

4. При женската: Няма подутина, няма пяна. Клоаката е по-широка и еластична (подготвена за снасяне).

Важен съвет: Ако отглеждате пъдпъдъци само за яйца за консумация, не ви трябват мъжки. Женските снасят отлично и без тях. Мъжки са необходими само ако планирате да люпите собствени пилета в инкубатор.

Изработването на собствена клетка е най-добрият начин да гарантирате здравето на птиците и чистотата на яйцата. Пъдпъдъците са малки, но генерират много отпадни продукти, затова

ключът е в хигиената на пода

Ето чертеж и спецификации за стандартна клетка за 15–20 птици (оптимална бройка за едно домакинство).

Проект: Клетка тип „Продуктивна"

Размери: Ширина 100 см | Дълбочина 45 см | Височина 25 см (отпред) / 20 см (отзад)

1. Необходими материали

• Дървени летви или алуминиеви профили: За скелета (2.5 Х 2.5 см).

• Мрежа за пода: Поцинкована, заварена, с размер на окото 10 х 10 мм или 12 х 12 мм.

Важно: Не ползвайте по-едра мрежа, защото краката им ще пропаднат, нито по-ситна, защото изпражненията няма да падат през нея.

• Мрежа за страните и тавана: Може да бъде по-едра (напр. 25 х 25 мм).

• Тава за отпадъци: Поцинкована ламарина или пластмасова подложка, която се плъзга под клетката.

2. Ключови конструктивни особености

А. Наклонът на пода (яйцеспускач)

Подът не трябва да е равен. Той се монтира под наклон от 7–9 градуса (около 5 см разлика между предната и задната част).

• Предната част на мрежата трябва да излиза 10 см извън клетката и да е леко закривена нагоре.

• Така, веднага след снасяне, яйцето се изтъркулва навън. Това го предпазва от счупване и нацапване.

Б. „Мекият" таван

Ако правите клетката от дърво или метална мрежа, опънете парче плътен плат или гума от вътрешната страна на тавана. Пъдпъдъците са плашливи и скачат вертикално; мекият таван предотвратява фатални травми на главата.

В. Хранилки и поилки

• Външна хранилка: Монтирайте я отпред, така че птиците да провират главите си през мрежата, за да ядат. Това гарантира, че няма да замърсяват фуража.

• Нипелни поилки: Най-добрият вариант. Те осигуряват винаги чиста вода и не мокрят клетката.

3. Списък за проверка при сглобяване

4. Къде да поставите клетката?

Пъдпъдъците мразят течението и резките промени в светлината. Идеалното място е:

  • Нависоко: Поставете клетката на стелаж (около 1 метър от земята). Така те се чувстват по-сигурни, а на вас ви е лесно да ги обслужвате.
  • Завет: Далеч от врати, които се отварят често.
  • Тишина: Кучета, котки или шумни машини ще стресират птиците и те ще спрат да снасят.