В последните години зимите у нас вече не приличат на онези студени и снежни сезони, които помним от разказите на старите лозари. Топлото време и оскъдният сняг звучат приятно за ежедневието, но в лозето носят една по-сложна история. На пръв поглед изглежда добре, по-малък е рискът от измръзване на пъпките и от онези тежки зимни поражения, които оставят цели пръчки мъртви напролет. Но истинският проблем се крие другаде.

Лозата е растение със строг ритъм. Тя разчита на определен брой студени часове, за да "заспят" пъпките ѝ дълбоко и сигурно. Този зимен покой не е каприз, той подготвя растението за новия сезон, подрежда физиологичните процеси и пази пъпките от преждевременно пробуждане. Когато зимата е прекалено топла, този естествен ритъм се нарушава. Лозата не се закалява както трябва и пролетта я заварва неподготвена.

Резултатът? Пъпките започват да се будят хаотично. Някои тръгват рано, подмамени от няколко топли дни през февруари, а други се бавят и чакат по-дълга поредица от благоприятни условия. Това разминаване води до неравномерна вегетация, неравномерно разпукване и често до по-слабо формиране на гроздовете. В практиката това се усеща като липса на синхрон в цялото лозе – различни леторасли, различни етапи на развитие и по-трудно управление на резитба, пръскания и торене.

Когато зимата е необичайно топла, лозата лесно се подлъгва.

Младите пъпки започват да набъбват преждевременно,

сякаш пролетта вече е дошла. Почвата в горния слой се затопля, температурите се задържат над 10°C и това е достатъчно, растението "завърта машината", сокодвижението тръгва и лозата оживява много по-рано, отколкото е безопасно.

И точно в този момент идва най-голямата опасност. Ако след това затопляне нахлуе студен фронт, водата в клетките на младите тъкани замръзва. Ледените кристали буквално разкъсват нежните клетки. И не е нужно да падне голям студ, понякога дори кратка слана от -1 до -2°C е достатъчна, за да погуби разпукващите се пъпки и младите леторасли.

Повредените пъпки лесно се разпознава, те почерняват отвътре и загиват. А това пряко намалява бъдещия добив, защото всяка загубена пъпка значи загубен потенциален грозд. Лозата, разбира се, опитва да се спаси. Развива вторични, т.нар. заместващи пъпки. Те дават леторасли, но гроздовете от тях обикновено са по-дребни, по-рехави и с по-ниска захарност. За винарите това означава по-слаб материал, повече корекции в избата и по-несигурно качество.

Топлите зими не влияят само на лозата. Те променят и света на вредителите. Когато студът не е достатъчно силен, голяма част от популациите спокойно преживяват зимата и навлизат в пролетта многобройни и "в отлична форма". Мекото време през сезона пък им дава още едно предимство, те успяват да развият повече поколения.

Затова през последните години в Югоизточна Европа все по-често се наблюдават години, в които лозовият молец (Lobesia botrana) не спира само на двете си обичайни поколения. В по-топли сезони той спокойно развива три, дори четири поколения, което означава по-чести нападения и по-труден контрол. За любителите лозари това се усеща като непрекъсната нужда от наблюдение и своевременно пръскане, за да се предпази реколтата.

Картината се усложнява още повече, когато лозата вече е пострадала от слани. Пукнатините, разкъсванията и измръзналите участъци служат като истински "отворени врати" за патогените. По думите на специалисти,

повредените тъкани след измръзване се заразяват

значително по-лесно от болести като сивото гниене

Така една ранна пролетна слана може да доведе не само до загуба на пъпки, но и до последващи проблеми през цялата година.

Всички тези зимни особености неизбежно се отразяват и на най-важното за всеки лозар - на добива и качеството на гроздето. Когато част от пъпките измръзнат или се развият слабо заради топла зима, лозата просто няма достатъчно „здрав материал", за да подхрани нормален добив. В такива години не е изненада, че реколтата намалява осезаемо. Лозарите споделят, че при по-екстремни условия загубите могат да достигнат 20-30% спрямо обичайното производство.

Но не страда само количеството. Качеството на гроздето също реагира чувствително. Повредите и стресът водят до по-дребни зърна, по-ниска захарност и по-слабо изразен ароматен профил. А когато зърната са малки и неузрели равномерно, това директно се отразява в избата,

виното става по-бледо, по-кисело и с по-малко комплексност

Според международни анализи, липсата на достатъчно зимен студ ускорява и размива процеса на узряване. Гроздето тръгва по-бързо, но не узрява равномерно, което нарушава онзи деликатен баланс между захарност и киселинност – баланс, който стои в основата на доброто вино. Това означава повече предизвикателства за винопроизводителя, повече корекции в технологичния процес и по-малко стабилност в качеството на крайния продукт.

Практически мерки и съвети

Топлите зими и непостоянното време ни поставят пред нови предизвикателства, но с няколко разумни стъпки можем да помогнем на лозето да премине през сезона по-спокойно и да се възстанови по-бързо.

  • Късна или двуетапна резитба

Един от най-сигурните начини да защитим лозата от късните студове е да оставим резитбата за възможно най-късно. Много опитни лозари дори прилагат двуетапна резитба, през зимата само леко оразмеряват пръчките, а окончателното оформяне правят чак след като опасността от слани отмине. Този подход забавя пробуждането на пъпките и дава на лозата ценни дни защита, което чувствително намалява риска от пролетно измръзване.

  • Зелени резитби и нормиране на добивите

През пролетта и ранното лято е важно да се премахват излишните филизи и да се прореждат съцветията. Когато не претоварваме лозата с прекалено много чепки и излишна листна маса, тя насочва силите си към това да изхрани качествено останалите гроздове. Така узряването става по-равномерно, а гроздето по-здраво и по-концентрирано.

  • Поддържане на влагата в почвата

Преди очаквана слана полейте лозето – влажната почва задържа много повече топлина. Междуредията могат да се мулчират, за да се запази влагата и да се намалят резките температурни колебания. А през горещи и сухи периоди капковото напояване помага значително за намаляване на стреса върху лозата.

  • Балансирано торене

Преди зимата е добре да се избягва прекомерното азотно торене, защото то води до буйна, но неукрепнала вегетация, която лесно страда от студове. Ако все пак лозата е пострадала от измръзване през пролетта, тогава е подходящ момент да я подкрепите с умерено азотно и минерално подхранване. Това ѝ помага да възстанови растежа си и да навлезе по-бързо в добър ритъм за сезона.

  • Наблюдение и защита

След топла зима вредителите се активизират рано и болестите се развиват по-лесно. Затова е важно да оглеждате лозето редовно. Още от ранна пролет следете за първите признаци на мана, гниене или нападения от молци, трипсове и други неприятели. Щом забележите проблем, реагирайте навреме с подходящи препарати, за да не се разрасне заразата и да запазите доброто състояние на насажденията.

  • Избор на подходящ сорт

Ако ви предстои да създавате ново лозе, добре е да се насочите към сортове, които по-лесно понасят засушаване и резките температурни промени. В последните години все повече лозари избират именно по-устойчиви сортове, такива, които се справят по-добре в условията на климатичните промени и издържат по-ниски зимни температури. Сред по-студоустойчивите винени сортове се открояват Ркацители, Димят, Мискет, Гъмза, Каберне Совиньон, Мерло и Пино Ноар. Те дават по-надеждни резултати дори в години с по-непредвидима зима, а възстановяването им след студови стресове е по-бързо и сигурно.

Климатичните промени поставят лозарите пред съвсем нов набор от предизвикателства, но с внимателно наблюдение и умело адаптиране на агротехническите практики (резитби, торене, поливане) и всички дребни, но важни грижи, негативното влияние на топлите зими може да бъде значително намалено. Особено важни са усилията в преходните сезони, когато времето е най-непредвидимо. Правилните навременни действия помагат на лозето да влезе силно в новия сезон, а на винопроизводителите дават по-голяма сигурност, стабилен добив и грозде с качество, което позволява да се създаде добро вино дори в трудни години.