Много се говори на натурално, органично, регенеративно, биологично, биодинамично, пермакултурно и какво ли още не алтернативно на конвенционалното земеделие. Но дали разбираме напълно техните концепции? Това, което със сигурност можем да кажем е, че във всички се обръща основно внимание на торенето и подхранването. Според вас, като градинари, растенията ли трябва да нахраним или почвата?

Предвид, че азотът е най-подвижния елемент в почвата и в растенията, то основно внимание ще обърнем днес на него.

Всъщност какво точно е азотът?

Жизнено важен хранителен макроелемент за растенията, наред с фосфора и калия. Азотът участва във фотосинтезата, в структурата на клетките, действа като катализатор за усвояване на други хранителни елементи. Той е един от най-необходимите елементи. Участва в структурата на хлорофила. Благодарение на него нараства листната маса, а участва и във формирането на цветните пъпки и плодовете.

Понеже азотът е най-подвижният елемент в почвата и растенията, доста по-често се случва той да липсва, а растенията в градината да изпитват глад. При неправилно внасяне, в неподходящи срокове или форма, той може да „изтече" в по-долните почвени слоеве, където да не е достъпен. Голяма опасност представлява отмиването му в подпочвените води или във водните басейни.

Да, има го във въздуха, в атмосферата, но растенията не могат да го усвоят от там. Първо, атмосферният азот, трябва да бъде преобразен чрез редица процеси. Голяма част от този свободен елемент бива фиксиран в почвата чрез множество микроорганизми в симбиоза със самите растения. И точно тук се намесват азотфиксаторите. А след това кръговратът се завърта отново и отново чрез непрекъснат процес на отмиране, преработка, освобождаване, улавяне, усвояване и т.н.

Хайде да разгледаме по-подробно растенията, които агрономическата наука нарича азотфиксатори.

Как работят азотфиксиращите растения?

Не малко растения работят в симбиоза с почвени бактерии от род Rhizobium и други, при която атмосферния азот бива улавян и превръщан във форми, подходящи за усвояване от растенията. След улавянето му от бактериите, пътят на азота може да поеме в две посоки:

• Да се използва от самите растения в момента, а след отмирането на листната им маса да бъде преработен от други микроорганизми, като така се поддържа в постоянно наличие и за околните в екосистемата;

• Малък е шансът този азот да бъде отмит и загубен, както изкуствено внасяните от човека количества.

Тоест, този азот е по-траен и по-стабилен, което го прави и по-устойчив във времето и пространството.

Кои растения са азотфиксатори?

Най-известните азотфиксатори в растителното царство са бобовите култури. В голямото земеделие се знае, а и все по-настойчиво се налага отглеждането на бобови култури, именно защото те, благодарение на съюза си с грудковите бактерии, имат способността да улавят атмосферния азот и да го фиксират в почвата.

Сложният процес протича при определени условия (температура, влага, киселинност на почвения разтвор) и дори да не бъде напълно разбран, той води до устойчивост в системата.

От гледна точка на продоволственото градинарство, културите, които всеки трябва да отглежда в лехите си са грах, фасул, люцерна, детелините, соя, бакла, леща, фъстъци, нахут и много други. Или поне тези, които се похапват с охота в конкретното домакинство. Според науката и практиката, бобовите култури трябва да заемат поне 30% от общата производствена площ и всяка година да се засяват на ново място.

От гледна точка на цветарството и естетиката

Една от най-красивите представителки сред азотфиксиращите растения е лупината. Тя се използва предимно като многогодишна украсна култура, но малко градинари знаят за способността и да участва активно в кръговрата на азота.

Още по-интересно е, че освен красива и работлива, лупината се отглежда и като продоволствено растение, за фураж за животни, при това с ценни качества, а също като билка.

С пренебрежение и дори с мъничко омраза се гледа на още една красавица – черната акация. Тя се появява масово край пътищата, защото има противоерозионни способности, но се счита и за инвазивен вид. От гледна точка на ползите обаче, тя е незаменима за пчелите, а и за почвата, както става ясно.

Люляковият боб е още едно разкошно и много полезно растение. Него можете да отгледате, както традиционните увивни фасули. Сеитбата може да започне, когато почвата трайно се затопли. Лилавите цветчета и драматично виолетовата листна маса ще ви изненадат. Не забравяйте да осигурите опора.