Пъпките на лозата са нещо много повече от малки „възелчета" по пръчката. В тях всъщност се крие бъдещето на растението. Те представляват леторасли в зародиш – миниатюрна, перфектно организирана структура, която чака подходящия момент, за да се развие.

Каква е тяхната роля?

Те възобновяват живота на лозата всяка пролет. В края на лятото и есента върховете на летораслите спират развитието си и постепенно загиват. Ако нямаше пъпки, лозата нямаше откъде да „започне отначало". Именно от тях напролет се развиват новите зелени леторасли.

В пъпките се залага реколтата. В тях още от предходната година се формират зачатъците на съцветията. С други думи гроздето, което ще берем, започва своя живот много преди да го видим. Затова правилната резитба и доброто хранене през лятото са толкова важни. Те влияят пряко върху това какво ще има вътре в пъпката.

Пъпките правят възможно вегетативното размножаване. Нова лоза може да се получи само от част от растението, върху която има здрави, жизнени пъпки. Без тях нито резникът, нито отводът могат да дадат ново растение.

Затова, когато гледаме лозата през зимата, не бива да виждаме само „суха пръчка". По нея вече са подредени десетки малки обещания за растеж, листа и гроздове. Всяка пъпка е начало.

Как се ражда пъпката

Във всеки възел на лозовия леторасъл, в пазвата на малките зачатъчни листа, природата работи с удивителна прецизност. Там се залагат не една, а две пъпки – лятна и зимна. Те имат различна съдба, различно темпо на развитие и различна роля.

Лятната пъпка

Лятната пъпка се развива по-бързо. Тя нараства и се диференцира още в рамките на същия вегетационен период. Ако условията са благоприятни, от нея се образува страничен леторасъл – добре познатият на лозарите колтук.

Колтуците често се премахват при филизене, но те не са „излишни". Те участват във фотосинтезата и подпомагат изхранването на растението, особено при млади или по-слаби лози.

Зимната пъпка

Зимната пъпка се развива по-бавно и търпеливо. Тя увеличава размерите си постепенно, диференцира се почти през цялото лято и остава в покой през зимата.

Именно тя носи най-голямото значение за лозаря. В нея се залагат бъдещите съцветия и листа. През пролетта, когато започне сокодвижението и температурите се повишат, зимната пъпка се събужда и дава началото на главния леторасъл. Този, който ще формира новата зелена маса и гроздовете.

Видове пъпки при лозата

Погледнем ли лозата през зимата, виждаме само пръчки и възли. Но всъщност по тях са разположени различни видове пъпки. Всяка със своя функция, устройство и значение за добива.

В зависимост от разположението, времето на развитие и родовитостта различаваме летни пъпки, зимни пъпки (очи), ъглови очи, черни очи и спящи пъпки.

Основните и най-важни за лозаря са летните пъпки и зимните очи. Останалите са по-скоро резервен потенциал на растението.

Летните пъпки се образуват в пазвите на листата още в началото на вегетацията. Те имат сравнително просто устройство и представляват една пъпка, покрита с две зелени люспи.

Развиват се бързо и още през същото лято от тях израстват странични леторасли наричани колтуци. Обикновено формират 4–5 зачатъчни възли и междувъзлия.

Интересен факт е, че не всички летни пъпки се развиват веднага. При по-слаб растеж, например в основата на леторасъла или по върховете на колтуците, те често преминават в покой и презимуват. Така се превръщат в зимни очи.

Зимната пъпка е значително по-сложна. Тя се нарича око, защото съдържа не една, а няколко пъпки една главна (централна) и 2–5 заместващи (резервни).

Отвън зимното око е покрито с две големи люспи зелени или червени през лятото, които през есента се вкорковяват и стават жълто-кафяви. Те изпълняват защитна функция през зимата.

Всяка пъпка всъщност е миниатюрен леторасъл с възли и междувъзлия, в които вече са заложени, листа, съцветия и мустаци.

Ако в пъпката има зачатъци на съцветия, тя е плодна.

Ако има само мустаци, тя е безплодна. Обикновено главната пъпка е плодна и най-добре развита. До есента в нея се формират 7–8 възела, докато в резервните – 3–5.

Коя пъпка ще даде грозде?

През пролетта най-често се развива главната пъпка. Ако тя е повредена (например от измръзване), започва да расте най-добре оформената резервна.

При благоприятни условия и резервните пъпки могат да бъдат плодни, но гроздовете от тях обикновено са с около 15% по-леки в сравнение с тези от главната пъпка.

Има и практичен ориентир за родовитост:

• ако съотношението между диаметъра в основата на пъпката и нейната височина е по-малко от 1,0 – пъпката е плодна;

• ако е по-голямо от 1,0 – тя е безплодна.

Кога се залага бъдещата реколта?

Формирането на зимните очи продължава през цялото лято.

Залагането на съцветията става в края на май и през юни – при летораслите и в началото на юли – при колтуците.

Това означава нещо много важно. Реколтата за следващата година се определя още по време на цъфтежа и началото на узряването на текущата.

Колкото по-късно се залагат пъпките, толкова по-интензивно протича тяхното диференциране. Размерът им зависи от сорта, разположението по леторасъла, силата на растеж и климатичните условия.

В районите с умерено континентален климат ембрионалният леторасъл в пъпката нараства активно между 15 май и 15 август.

Защо това е важно за лозаря?

Всичко казано води до един прост извод. Балансът в растежа през лятото, добрата листна маса, правилното натоварване с грозд и хранителният режим не влияят само на текущата година, а директно определят каква ще бъде реколтата през следващата.