Рискове за лозята през зимата

Зимата крие сериозни рискове за лозята, особено при резки температурни промени. Продължителните студове до около –15°C се понасят относително добре, но под тази граница тъканите масово измръзват. Най-опасни са топлите периоди посред зима, последвани от внезапно застудяване. Тогава лозите губят закалка и дори лек мраз може да повреди зимните очи. Уязвими са най-вече едногодишните пръчки и пъпките, докато корените и подземното стъбло са по-студоустойчиви.

В Северна България екстремни зими могат да унищожат цели масиви, така например през 2012 г. в Русе, Търговище, Разград и Плевен загинаха над 70% от лозите. Освен минималните температури, важно е и колко дълго продължава студът, както и дали има снежна покривка. Снегът изолира и пази ниските части на растенията, докато безснежните периоди с големи дневни амплитуди увеличават риска от напукване и измръзване.

Топли междинни периоди през януари–февруари също са опасни, защото прекъсват зимния покой и „събуждат" пъпките, които после лесно измръзват при рязко застудяване. Затова в Северна България традиционно се прилага загърляне на лозите. В по-мекия юг методът не е бил масов, но климатичните промени карат все повече стопани да го използват превантивно.

Рискове през есента

Есента е преходен период, в който лозите се подготвят за зимен покой, но температурните амплитуди могат да създадат сериозни проблеми. Най-големият риск е забавеното узряване на дървесината. При топла и продължителна есен лозите задържат листата твърде дълго и продължават сокодвижението, което оставя пръчките „зелени" и воднисти. Такива неузрели леторасли измръзват много по-лесно при първите резки застудявания и често не развиват пъпките си на следващата пролет. Затова лозарите следят темпа на застудяване и при нужда извършват леко обезлистване или прореждане през септември, за да ускорят узряването.

Есента носи и полезни температурни амплитуди. Нощното охлаждане запазва киселините, а дневното затопляне увеличава захарите, което осигурява добър баланс в узрялото грозде, особено при белите сортове в по-хладни райони. Риск възниква при валежи и влажни нощи: студени, мъгливи утра след топъл ден създават условия за сиво гниене в почти узрелите гроздове. Това налага прилагането на бързи мерки, като проветряване чрез премахване на листа или прибиране на реколтата преди дъждовно застудяване.

Основни решения и подходи за защита на лозята

Климатичните рискове, свързани с резки температурни колебания, изискват съчетание от агротехнически, технологични и биологични мерки.

Избор на сортове и подложки. Първата защита е генетиката на лозата. Някои винени сортове - Каберне Совиньон, Ркацители, Червен мискет, Ризлинг, както и българските Мавруд, Гъмза и Памид - се отличават с добра студоустойчивост. Обратно, десертни сортове като Болгар, Кардинал и Димят измръзват още при -15°C и са неподходящи за райони с големи амплитуди. В по-студените зони се препоръчват устойчиви винени сортове, а топлолюбивите десертни се ограничават до най-меките места. Подложката също влияе на студоустойчивостта и общата жизненост на лозата.

Агротехнически мерки. Добрата агротехника през годината подготвя лозите за екстремни условия. Претоварването с добив отслабва растенията и увеличава риска от измръзване, затова резитбата трябва да оставя реалистичен брой очи. При прекомерно натоварване през лятото се прилагат зелени резитби или филизене. В по-студени райони високостъблените формировки изискват особено внимание към зимната защита и често се комбинират със загрибване. Торенето с калий и фосфор към края на лятото подобрява студоустойчивостта, а варното мляко след листопад предпазва пръчките от резки амплитуди и слънчев пригор. Есенните влагозапасяващи поливки помагат почвата да съхранява топлина и намаляват дълбочината на промръзване.

Технологични решения. При прогнози за опасни студове или горещини се прилагат активни мерки. Класическият метод срещу пролетни слани е опушването със слама, което задържа топлината около растенията. У нас по-често се използват анти-скреж препарати, които образуват защитен филм върху пъпките и повишават тяхната устойчивост с няколко градуса.

Биостимулатори. Съвременните биостимулатори подпомагат устойчивостта към стрес. Глицин бетаинът е доказано ефективен и подобрява толерантността на растенията към студ, жега и засушаване. Прилага се преди или след стресови фактори. Водораслови екстракти и аминокиселини също подпомагат възстановяването и засилват физиологичните механизми на защита.

Практични препоръки към лозарите

• Следете регулярно метеорологичните прогнози и агрометеорологичните бюлетини за вашия район. Навременното предупреждение за слана или гореща вълна позволява да организирате защитни действия (опушване, поливане и др.).

• Избирайте сортове, съобразени с местния климат. За райони с големи сезонни амплитуди заложете на по-студоустойчиви винени сортове (напр. Каберне Совиньон, Каберне Фран, Шардоне, Совиньон Блан и Ризлинг) и избягвайте капризни десертни сортове. Използвайте препоръчани подложки – например Кобер 5ББ или 41Б, които са доказали адаптивност у нас.

• Поддържайте добра зимна резитба и натоварване. Оставяйте умерен брой очи според силата на лозата. Ако лозето е дало обилен добив, обмислете по-къса резитба или дори пропускане на плододаване на някои лози, за да могат да възстановят запасите си. Това ще им помогне да издържат студовете.

• Прилагайте есенно загрибване и мулчиране при нужда. В по-студените райони загърляйте основата на лозите с пръст или покривайте с органичен мулч след листопада, за да изолирате корените и присадката от екстремен студ. Мулчът също така помага за запазване на почвената влага.

• Осигурете напояване и влага в почвата. Есенно-зимните влагозапасяващи поливки (ако есента е суха) ще помогнат срещу измръзване на корените.

• Използвайте противоизмръзващи технологии, където е възможно. Подгответе купчини от влажна слама или клони за опушване в ранна пролет при прогноза за слани.

• Приложете листни биостимулатори преди и след стрес. Преди настъпване на известен студен фронт напръскайте лозите с продукт който може да повиши имунитета на растенията. След отминаване на високите или ниските температури отново третирайте с възстановяващи разтвори за по-бързо възстановяване на растенията.