Древни корени и легенди

Според местните предания името на сорта Керацуда произлиза от девойка на име Кераца, живяла в древна Елада, която винаги носела със себе си сладко бяло грозде. На диалект „Кераца" на гръцки означава „господарка", откъдето идва прозвището на Керацудата - „царицата на белите вина". Друга легенда, разказвана в региона, гласи, че Керацуда била красива жена на римски военачалник, оставила името си на този някога популярен сорт грозде.

Керацудата е местен сорт, разпространен предимно в Югозападна България. Днес той се отглежда на съвсем ограничени площи - основно в община Струмяни и съседната Кресна, в долината на река Струма. Основните масиви са край селата Илинденци, Градешница и близкия град Кресна, на слънчеви хълмове с надморска височина около 400-500 метра. Общите лозови насаждения в района са около 3000 декара, като стотици от тях са засадени с Керацуда.

В миналото е отглеждана спорадично и в съседни региони, някои източници споменават наличие на сорта в Северна Гърция и дори в Албания, вероятно донесен от преселници. Днес обаче 90% от насажденията са концентрирани именно в долината на Струма, около Сандански-Петричката котловина. Това превръща Керацудата в истински ендемит - ботаническо богатство, оцелявало благодарение на специфичния микроклимат и грижите на местните лозари.

Особености на сорта

Керацудата е къснозреещ бял винен сорт грозде. Лозите се отличават с буен растеж, висока родовитост и голям добив. Гроздето узрява късно - едва през втората половина на септември, което го нарежда сред по-късните бели сортове. Ампелографската характеристика описва средноголям грозд, цилиндричен и изключително сбит - на вид прилича на кочан царевица заради гъсто наредените зърна. Средната маса на грозда е около 150-180 г, но може да варира значително (има данни за гроздове до половин килограм).

Зърната на Керацудата са средни към дребни, с елипсовидна, леко продълговата форма. В не напълно узряло състояние са зеленикаво-жълти, а при пълна технологична зрялост придобиват красив кехлибарен оттенък и полупрозрачна ципа. Кожицата е сравнително дебела, но крехка, което позволява гроздето да се консумира и в прясно състояние. Месестата част е сочна, слабо хрупкава, сладка и с приятен вкус.

Сортът демонстрира добра устойчивост към неблагоприятни условия. Сравнително сухоустойчив и студоустойчив е, а също проявява и нечувствителност към сиво гниене поради дебелата ципа на зърната. Развива се отлично на добре огрявани хълмове и варовити почви, каквито в изобилие има край Илинденци. Болестите по лозата като мана и брашнеста мана, обичайно не създават сериозни проблеми при Керацудата, особено в горещи и сухи лета. В екстремно сухи години обаче дори този издръжлив сорт страда, така например реколтата 2023–2024 г. бе силно засегната от продължителна лятна суша, при която някои по-чувствителни сортове буквално се "сбръчкаха" на стафиди по лозите. Керацудата издържа по-добре на жегата, натрупа висока захарност (27-28%), но даде наполовина по-малък добив, разказват стопаните.

Сортът има и някои вътрешни вариации. Известни са клонове на Керацудата, които проявяват склонност към изресяване и милерандаж. Макар това да понижава добива, по-рехавите гроздове могат да бъдат технологично предимство, тъй като при свръхсбития грозд понякога отделни зрънца изостават в узряването или загниват. Като цяло обаче Керацудата се слави като непретенциозен и много плодороден сорт.

Вино с характер и високи градуси

Керацудата се използва основно за производство на бели трапезни вина. От гроздето се получават вина със светложълт до бледозлатист цвят и приятен, макар и специфичен аромат. Експертите описват букета му като мускатов. Доминират нежни тонове на мед и дюля, съчетани с нюанси на билки (суха горска трева, пелин) и далечен смолист акцент. Именно тези аромати придават на Керацудовото вино своеобразна екзотика, то не прилича на нито едно друго.

Вкусът на добре направеното Керацудово вино е леко до средно тяло, с мекота и относително ниска киселинност. Именно нисък киселинен градус е „ахилесовата пета" на този сорт. Получените вина рискуват да бъдат „плоски" и недостатъчно свежи, ако технологът не подбере оптималния момент на беритба или не приложи подходящи техники (напр. купажиране с по-кисел сорт или лека корекция). За сметка на това алкохолното съдържание обикновено е високо. Гроздето натрупва много захари, които изферментират до около 13-14% алк.

Предизвикателства пред лозарите

Отглеждането на сорта Керацуда носи и трудности, и възможности. Една от причините сортът да остане нишов и почти изчезнал е икономическа. Години наред гроздето се изкупува на цени, равни на масовите бели сортове. Винарните в региона дълго не плащат добра цена, тъй като предпочитат да инвестират в собствени лозя, и почти не изкупуват Керацуда от дребните стопани. Така много семейства са принудени или да продават на дребно, или сами да преработват гроздето във вино и ракия. Мнозина избират второто, правят свое вино и го реализират директно, тъй като печалбата е по-добра. Този модел, макар и трудоемък, се оказва спасителен за сорта.

Друга пречка, както споменахме, е технологичната специфика. Ниската киселинност, изискваща внимание в избата. Но съвременните енолози имат решения - някои берат гроздето малко по-рано, за да запазят киселини, други го купажират с по-кисели партньори или дори прибягват до контролирано подкиселяване. Така недостатъкът се превръща във фокус на внимание, а когато е направено майсторски, виното няма нищо „плоско", напротив – впечатлява с балансиран вкус и минерална свежест, както описват новите бутикови вина от сорта Керацуда.

Лозарите в Илинденци посочват и чисто практически проблеми като липсата на поливни системи.

От забрава към възраждане

Макар дълго да стои в сянка, сортът Керацуда преживява тих, но осезаем ренесанс. В началото на XXI век енолози и лозари от избата „Дамяница" тръгват по следите на старите местни сортове от долината на Струма, сред които и сорта Керацуда. Те възстановяват стари лози, засаждат нови парцели и експериментират с винификацията. Постепенно усилията им заразяват и други производители, които започват да бутилират свои интерпретации на този почти забравен струмски бисер.

Сред примерите за новия подем е „Вила Мелник", която през 2019 г. пуска ограничена серия едносортова Керацуда, оценена от дегустатори като „любопитно и непознато преживяване". „Св. Врач" в Сандански вече предлага бяло сухо Керацуда, стигнало и до чужди пазари, а Libera Estate представи оранжева версия от реколта 2022, привличайки вниманието на международни критици. Една от най-младите изби в региона - „Михови Естейт" - работи директно със старите насаждения в родното място на сорта, с. Илинденци.

Възраждането на Керацудата е повече от маркетингов жест. То носи силен символичен заряд за местните общности. На празника на виното в Илинденци тя е негласната „царица" и пазител на винената памет.

Днес Керацудата все още е малко познат, но вече разпознаваем акцент на винената карта на страната. Тя съчетава духа на Струма, труда на поколения винари и потенциал за нова регионална идентичност. А процесът на преоткриването ѝ, бавен, но сигурен, доказва, че понякога най-ценните сортове са онези, които чакаме да открием наново.