В последните години лозарството преживява своя малка, но истинска технологична революция. Там, където някога решенията се вземаха „на око", с дълбок нюх и усет, натрупан с години сред редовете, днес рамо до рамо с човека работят дронове, сензори, специализиран софтуер и дори изкуствен интелект.

Но модерните чудеса не изместват човека от лозето. То не се превръща в стерилна лаборатория, нито пък лозарят става излишен наблюдател. Напротив, технологиите му дават нов чифт очи, които виждат детайли невидими от земята, нови ръце, които достигат там, където човешката не успява, и нов мозък, който помага решенията да бъдат по-точни, навременни и уверени.

Така традицията и иновацията започват да вървят ръка за ръка. Лозарят продължава да усеща земята, да слуша лозата и да пази онова старо знание, което се предава от поколение на поколение, но вече разполага и с инструменти, които правят това знание още по-силно и полезно.

Какво представлява прецизното лозарство?

Прецизното лозарство се развива като отговор на естествените разлики в рамките на един лозов масив. Дори добре поддържаните лозя се различават помежду си – почвите може да са по-дълбоки или по-плитки, слънчевото греене не е еднакво навсякъде, а теренът може да е по-стръмен на едно място и по-равен на друго. Всички тези особености влияят върху растежа на лозите и качеството на гроздето.

Затова при прецизното лозарство грижите не се прилагат „на едро". Вместо това винопроизводителите взимат решения според конкретните нужди на всяка отделна зона в лозето. Така намесите са по-точни и навременни. Например да се увеличи поливането в по-суха част от масива или да се прибере гроздето по-рано в участък, където узрява по-бързо.

Основната цел е да се постигнат по-високи добиви и по-добро качество, като едновременно с това се пестят ресурси и се щади околната среда. Това е модерен, комплексен подход, при който решенията се базират на реални данни и наблюдения, а не на общи практики.

Важно е да се разбере, че прецизното лозарство не превръща лозето в лаборатория и не заменя опитния агроном. Напротив, то дава по-ясна „картина" на процесите в насажденията и подпомага по-добрите решения. Тази философия се намира на кръстопътя между традицията, науката и устойчивите практики, като насърчава наблюдателност, критично мислене и информиран подход към работата в лозето.

Дроновете – очите на лозаря в небето

Една от най-видимите технологии в прецизното лозарство са безпилотните летателни апарати – дроновете. Те действат като „очи" в небето за лозарите, предоставяйки гледна точка, която до неотдавна беше немислима. Чрез дронове и спътникови изображения днес се създават детайлни карти на лозовите масиви от въздуха. Популярен метод е NDVI анализът, който оцветява зоните в зависимост от жизнеността на растенията. Така бързо личи къде лозите изостават в развитието си – сигнал за възможни проблеми с почвата, влагата или наличие на вредители, както и къде растежът е твърде буен. Тези въздушни „снимки" помагат на агрономите да определят кои участъци се нуждаят от спешно внимание и къде могат да намалят намесата.

Освен за наблюдение, дроновете все по-често се използват и за активни дейности като пръскане на лозята с препарати. Специализираните агродронове могат да бъдат програмирани да летят на определена височина над лозовия масив и да разпръскват точно дозирано количество разтвор върху целеви зони. Това носи няколко съществени предимства. На първо място, прецизността – дронът третира само нужните участъци и избягва застъпването, с което се намалява разходът на препарати и рискът от замърсяване на околната среда. Второ, ефективността – една летателна машина може да покрие големи площи за кратко време, което пести време и човешки труд. Трето, достъпността – дронът достига лесно до стръмни или трудно достъпни терени. Не на последно място, повишава се безопасността на работниците, тъй като се избягва тяхното директно излагане на химикали по време на пръскане.

Интересът на българските фермери към тази иновация расте – агродроновете на родния производител вече се използват не само у нас, но и в Украйна, Полша, Унгария и Чехия. Стопаните виждат ефекта от прецизното пръскане, спестяват се значителни ресурси и време, като най-вече се отчита намаление с около 25% на използваните препарати за растителна защита. За по-големите лозарски стопанства инвестицията се изплаща бързо.

Умни сензори в лозето

Вторият ключов компонент на прецизното лозарство са наземните сензори и свързаните устройства, които превръщат лозето в една „умна" екосистема. Разпръснати из масива или монтирани на определени места, тези сензори непрекъснато събират информация за средата – почва, растения и климатични условия. Например почвени датчици, заровени на различна дълбочина, следят влагата в почвата. Това е особено ценно в по-сухи райони или там, където почвените типове варират в рамките на имота. Данните показват къде земята задържа вода и къде изсъхва бързо, което позволява на лозарите да напояват прецизно – да предотвратят едновременно и засушаване на едни растения, и прахосване на вода при други. В резултат лозето получава точно колкото вода му е нужна, когато му е нужна, избягвайки както стрес от суша, така и излишно преполиване.

Наред с почвените сензори, много стопанства изграждат собствени мини-метеорологични станции директно в лозята си. Тези станции измерват в реално време температурата, влажността на въздуха, количеството валежи и скоростта на вятъра. Такава локализирана прогноза дава огромно предимство: например ако станцията отчете повишена влажност и предстоящ дъжд, лозарят може да прецени да изпревари валежите с фунгицидно пръскане срещу мана. Или при риск от слани да организира навреме защита за лозите в най-студените ниски точки на масива. По същия начин вятърната информация диктува подходящите прозорци за пръскане, за да не се разпиляват препаратите.

Изкуствен интелект в лозарството

Изкуственият интелект играе ролята на мозъка, който свързва отделните сензори, дронове и машини в едно цяло. С негова помощ огромните масиви от информация се превръщат в конкретни препоръки и автоматизирани действия. Например алгоритми с машинно самообучение могат да разпознават модели в спектралните снимки от дроновете. Да кажем, комбинация от леко повишена листна температура и понижен индекс на зеленина в даден сектор може да е шаблон, предвещаващ заболяване или недостиг на хранителен елемент. Моделите на изкуствения интелект се тренират да „виждат" тези скрити признаци и да информират лозаря какво вероятно се случва под повърхността на иначе зеленото лозе. Научни екипи по света непрекъснато разработват нови индекси и модели, които да интерпретират данните от сензори и камери и да ги свързват с реалното състояние на лозите.

Една от най-приложимите задачи на изкуствения интелект във винарството е прогнозирането и вземането на решения в реално време.

Предизвикателства и бъдещи перспективи

Въпреки многобройните си предимства, прецизното лозарство идва и с някои предизвикателства при внедряването. Една от основните пречки, особено за по-малките стопанства, е високата начална инвестиция. Закупуването на дрон, оборудван с камери и резервоари, на мрежа от сензори или на интелигентна селскостопанска техника изисква сериозен капитал, който не всеки производител може да отдели веднага. Макар цените на технологиите постепенно да спадат, а достъпността им да расте с появата на нови фирми и услуги, финансовият праг остава реален. Друга бариера е необходимостта от нови умения. Не всеки земеделец е подготвен да анализира карти или да работи с данни от сензори. Налага се поколенията на полето да навлизат в света на ИТ, което изисква обучения и промяна в мисленето. В България има усилия в тази посока. Демонстрационни дни запознават фермерите с работата на дроновете, а все повече млади агрономи излизат със знания в областта на точните науки и информационните технологии.

Едно специфично предизвикателство е интерпретацията и интеграцията на данните. Да се обединят безпроблемно показанията от множество разнородни устройства от сензор за почвена влажност, през камерата на дрона, до прогнозата за времето – не е тривиална задача. Изискват се надежден софтуер, стабилна интернет свързаност на полето и техническа поддръжка. Селските райони невинаги имат нужната инфраструктура, макар и това бързо да се променя.