13° C, предимно облачно
Малките и средни стопанства отчитат изключително трудна година, а зеленчуците им стават все по-неконкурентни на тези от трети страни
Ваня ВЕЛИНСКА
В разгара на есента зелето влиза в главната роля. Традиционно в страната ни културата има сериозни позиции, използва се както за прясна консумация, така и за преработка. Не са малко и зеленчукопроизводителите, които го включват в продуктовата листа на стопанствата си.
За съжаление, този сезон при главестото зеле, както се получи и при много други култури, ситуацията не е много добра. Според производители има сериозни количества зелева продукция, които трудно намират пазар.
Повечето от малките зеленчукопроизводители имат проблем при реализацията на зелевата реколта, казва Иван Кабуров, фермер и зам.-председател на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукцията (БАПОП). Тази година има свръхпроизводство. В момента има предлагане на зеле между 25-30 ст. на килограм от производителя. Като се има предвид, че отглеждането на зеле е със себестойност около 30-35 ст., то това не са нормални стойности. Минимум изкупната цена трябва да е поне 35 ст., а най-добре 40 ст., за да се реализира някаква, макар и малка печалба. Тази цена, на която се търгува зелето, е ниска, спрямо разходите, които са направени.
При културата вложенията този сезон са не по-малко от 1800-2000 лв./дка
При добив от 5-6 тона от декар, то 30 ст. е минималната цена, която покрива разходите. Това показват нормалните сметки. А нали все пак трябва да има и печалба. Но лошото е, че зелето не само се търгува под себестойност, но и не се продава.
Разбира се, ситуацията при по-големите производители е много по-различна. Обикновено те имат договор с големите търговски вериги и продават директно на тях. За разлика от дребните производители, на които им се налага да предлагат продукцията си на търговци на едро, на борси и тържища, които изкупуват продукцията им възможно на най-ниски цени. Те рядко имат възможност директно да реализират реколтата, без цената да се оскъпява от прекупвачи – един, а понякога и двама.
И докато зелето стигне до търговската мрежа,
цената му скача 3-4 пъти, дори повече
Практика, която много често наблюдаваме при всички зеленчуци и плодове, отглеждани у нас.
И ако си мислите, че проблемът с трудната реализация е само за зелето, не е. Същото е положението и при другата сезонна култура – тиквата. При нея ситуацията обаче е малко по-обнадеждаваща, тъй като продукцията има по-дълъг период на търговия. Тиквата подлежи на по-лесно съхранение, затова тя се предлага 5-6 месеца, а понякога и повече. А и предстои засилено търсене на културата преди Бъдни вечер и Коледа, когато тиквата се влага в различни празнични ястия. Така че производителите се надяват при нея да имат много по-добра реализация.
Това, което наблюдаваме този сезон, не е изненада. Като цяло потреблението у нас е едно и също, пазарът не нараства. Логично е, когато се произвеждат повече количества, то те да не могат да се реализират напълно. За съжаление, става и нормалност
земеделците да не могат да покрият направените
разходи по производството на зеленчуците,
което е все по-скъпо и скъпо през последните години. Същото е и за плодовете, разбира се.
Българинът консумира обичайните количества зеле, те не се променят значително, коментира Иван Кабуров. Купува се основно прясно зеле за свежа консумация, а също и за консервиране - за приготвяне на кисело зеле, както и за различни туршии. За съжаление, зелето за преработка, което се изкупува от консервните мощности, е много малко като количество. Така че и тук няма особено движение към увеличение. Така се оказва, че произвеждаме повече, отколкото потребяваме. Това е и една от причините изкупните цени да са толкова ниски, както и да остава нереализирана продукция.
В тази ситуация ясно проличават редица недостатъци на родното производство. Със сигурност няма планираност в отглеждането на културите. От години се наблюдава стихийност, като се гледа даден зеленчук, който предишната година например се е търгувал добре и производителите са реализирали добре реколтата.
През следващия сезон всички залагат
на него и има свръхпроизводство
Тази тенденция е характерна и за полското производство, където през годините също се наблюдава неконтролируемо отглеждане на определени култури, като типичен пример е лавандулата.
Зеленчукопроизводителите тази година са в много тежко състояние, категоричен е Иван Кабуров. И, за съжаление, такова е положението от години. Този сезон е изключително труден и за производителите на пипер. Не само добивите са ниски, но и изкупната цена е била направо подигравка с труда на колегите – около 80 ст., до 1 лев за червената чушка, предназначена за преработка, което е изключително ниска стойност. Със сигурност такава е ситуацията и при много други полски и оранжерийни зеленчуци. А ние всеки път си говорим едно и също –
важно е да се планира работата в стопанството,
трябват обединения, необходими са кооперативи
Не по-малко значение има и държавната подкрепа, която да е обоснована и да се дава по приоритети, а не на парче. Подкрепям становището на повечето колеги, че в момента, не, всъщност е от дълго време, може да говорим за беззаконие в държавата. Постоянно правилата се променят, става все по-трудно да се работи. Непрекъснато се правят проверки. Да, ние сме да ги има, но нека те да са за всички. И за родните производители, и за търговците, които предлагат продукция от трети страни, тъй като проблемът там е изключително сериозен.
Според успешния земеделец, всеки производител трябва да започне да планира по-добре пазара, откъдето произтичат повечето неволи, свързани с реализацията на продукцията. Това важи с особена сила за по-дребните и средни земеделски производители. Безспорно при по-големите е много по-лесно, тъй като те имат количества и могат да сключат договори с търговските вериги. Затова стигаме и до другия важен проблем, за който също си говорим от години. А именно, че са необходими сдружения и кооперативи, които
да се грижат реализирането на продукцията да става много по-лесно
Държавите, в които зеленчукопроизводството е успешно, са достигнали до работещото решение отдавна. И то е кооперирането. У нас на този вид сдружение все още се гледа с недоверие, въпреки че от години темата се обсъжда, като на различни форуми се правят опити да се разясни, че те нямат нищо общо с кооперациите, каквито са при полските култури например.
От години си говорим за сдружаване и, че това е бъдещето на производителите, изтъква Иван Кабуров. На всички трябва да ни е ясно, че ако искаме да ни има на картата на зеленчукопроизводството, трябва да се кооперираме. Този вид сдружение изключително ще улесни работата ни - може да купуваме заедно по-евтино суровини и други консумативи, а и най-важното - да продаваме общо продукцията си, което да ни гарантира едни по-добри и достойни цени. Тогава ние,
земеделците ще сме само производители,
а кооперативът ще има грижа за всичко останало,
което съпътства процесите на отглеждане и реализация на продукцията.
Българският производител, а също и търговец, има да работи още в много насоки. Според Иван Кабуров имаме сериозни пропуски и в предлагането на зеленчуците, а и плодовете. Подходящата и красива опаковка е важен фактор, за да се привлече потребителят. Защото клиентът пазарува и с „очите". Много по-добре се търгуват стоки, които са опаковани или подредени в специални тарелки или кутии, при които това позволява, разбира се. Не е допустимо качествените ни зеленчуци да се държат в кашон, които са 20-а употреба - не само е непривлекателно, но и дори нехигиенично. И макар вкусни и качествени българските зеленчуци трудно се конкурират с красиво опакованите чужди такива, които са безвкусни и често наричани пластмасови. Но да не забравяме, че правилото „добрият външен вид продава" важи и тук.
И няма как да подминем
проблема с вноса на зеленчуци от трети страни,
като Турция, Сърбия, Македония, Албания и други, които заливат пазарите ни с продукция. Според родните производители институциите не са в състояние да се справят успешно с това „нашествие". А те дори може да са опасни. От една страна е недостатъчно ясен начинът им на отглеждане, тъй като е възможно да са третирани с неразрешени от Европейския съюз продукти за растителна защита. От друга – търговците, чрез различни „вратички", успяват да заобиколят плащането на данъци.
Държавата е безсилна пред големите структури, които са завзели пазара на внос и търговията на плодове и зеленчуци, макар да се твърди, че такива няма, казва Иван Кабуров. Явно е трудно да се докаже, но е ясно, че ги има. Слушам дебатите за бюджета. Ами вместо да увеличават ДДС-то, по-добре да задължат всеки, който търгува с плодове и зеленчуци, да издава касов бон, за да си плаща данъка. Ако реално се контролират пазари, борси и тържища, то тези неща ще се канализират. В момента, отговорно го твърдя, има контрол само върху регистрираните и законни производители – те постоянно се проверяват. В сивия сектор проверки няма. Преди със зеленото талонче, което сега отпадна, знаете, търговците се регистрираха уж като земеделски производители и изкупуваха продукция и родна, и чужда без документи. И в момента не внасят ДДС, т.е. не плащат данък. А сега държавата иска да вдигне задълженията на редовните земеделци. Производителите сме на мнение, че
ако се увеличи ДДС-то, то ще сме поставени в
още по-тежко състояние спрямо този внос
А в тържища, борси, пазари масово се продава без фактури, без документи и всъщност те крадат ДДС-то, а ние, разбира се, сме изрядни и го внасяме. Това е много голям бич за законния български производител. Затова сме категорични, че държавата трябва да намери начини да се справи с това беззаконие, което ни поставя в неравностойно положение. Важно е и производители, и търговци да са на светло, т.е. да се реши проблемът със сивия сектор. Защото реално тези, които си плащаме данъците, сме поставени на един старт с останалите, което означава, че те, образно казано, са със 100 метра пред нас. Ние работим в изключително неконкурентна среда, в която вече все по-трудно може да се оцелее.
ПРЕЗ СЕЗОН 2026 ОРАНЖЕРИЙНОТО ПРОИЗВОДСТВО ЩЕ ЗАКЪСНЕЕ
Към момента се очертава оранжерийното производство за следващия сезон да стартира по-късно. Според голяма част от земеделците те ще започнат за засаждат зеленчуковата продукция по-късно. А причината, естествено, е в скъпите суровини за отопление.
Пелетите, които ние използваме за отопление, са много скъпи още отсега, коментира Иван Кабуров. Тази години слънчогледът беше малко, съответно слънчогледовите люспи, които се влагат в пелетите, са с изключително висока цена. Затова се очертава в отопляемите оранжерии да се засажда много късно. Това, което предвиждам, че вероятно ще е около 1 март, т.е. да се отоплява по-малко, за да не оскъпяваме продукцията.
И още един много сериозен проблем за оранжерийните производители, който е свързан с водата за напояване. Както при полските култури, така и при тези в оранжериите, поливането е сред факторите, от които зависи реколтата.
Само се говори и почти нищо реално не се прави, засега има много обещания и дотам, е становището на Иван Кабуров. При оранжериите големият проблем идва от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), тъй като производителите използваме сондажи. От тях водата е по-чиста, за разлика от гравитачната, която идва от каналите. И затова ние сме много зависими от сондажните води. Но с МОСВ, резонно с техния представител в басейнова дирекция, много трудно се работи. И постоянно се говори, че се облекчават режимите, но на практика това не е така, реално никакво облекчение няма. А на всички е ясно, че без вода зеленчуци не стават.
Коментари