Повишаващите се температури променят пригодността на културите в Япония, като прогнозите сочат, че традиционните райони за отглеждане на микан може да станат все по-неподходящи, докато зоните за производство на авокадо се разширяват.

Микан е японски вид мандарина, известна като сацума или unshiu mikan, която е лесна за белене и популярна заради сладко-киселия си вкус. Традиционно се консумира през есента и зимата, особено като част от новогодишните тържества, а любимата й комбинация е с топлото под бюрото котацу.

Страната произвежда микан в големи количества, като най-известните райони са префектурите Уакаяма и Ехиме.

Префектура Ехиме започна да насърчава отглеждането на авокадо, като местните власти раздават разсад на фермерите. Тази инициатива, която първоначално имаше за цел да използва незаетите земеделски земи, привлече вниманието, тъй като високите летни температури през последните години причиниха слънчеви изгаряния и други проблеми с качеството на микан.

Префектура Шизуока също обяви планове да се превърне в водещ център за производство на авокадо в страната в рамките на 10 години, като отдели 18 милиона йени (около 118 000 щатски долара) за научноизследователска и развойна дейност.

Длъжностните лица в Шизуока подчертават близостта на префектурата до големи потребителски райони, което позволява доставката на авокадо, отгледано в страната, в напълно узряло състояние. Авокадото, отглеждано на открито, започва да дава плодове няколко години след засаждането, което е по-кратък период в сравнение с микан. Властите подчертават необходимостта от идентифициране на зимоустойчиви сортове авокадо и създаване на надеждни системи за отглеждане и управление на качеството.

Климатични прогнози и пригодност на културите
Националната организация за селскостопански и хранителни изследвания (NARO) публикува през март прогнозни карти, показващи как климатичните промени ще променят площите за отглеждане на микан и авокадо. Миканът изисква тесен диапазон на средногодишна температура от 15 до 18 градуса по Целзий. Дори едноградусно повишение увеличава риска от изгаряне и лющене, което води до по-ниски добиви.

Подходящите площи за микан се изместват на север до средата на века, разширявайки се във вътрешността по тихоокеанското крайбрежие и простирайки се по крайбрежието на Японско море до региона Хокурику.

Към края на века основните производствени площи в Кагошима, Ехиме, Вакаяма и Шизуока може да не са вече жизнеспособни при „средни" и „много високи" сценарии за емисии на парникови газове. Прогнозира се, че нови райони в Ниигата и Тояма ще станат подходящи за отглеждане на микан.

Прогнозите са, че площите за отглеждане на авокадо ще се разширят 2,5 до 3,7 пъти до средата на века и до 7,7 пъти до края на века. При сценария с най-високи емисии около 95 000 квадратни километра от Япония ще попадат в подходяща температурна зона за производство на авокадо, включително равнините Канто и полуостровите Изу и Босо.

Перспективи

В момента авокадото се сблъсква с редица ограничения, включително ограничен набор от одобрени агрохимикали и несигурност относно най-подходящите сортове за климата в Япония. То е уязвимо и на тайфуни. Въпреки това, Националната организация за селскостопански и хранителни изследвания отбелязва, че стабилното вътрешно производство с постоянни качества би могло да позволи на японското авокадо да се конкурира с вноса в дългосрочен план.