След прибиране на гроздето грижите за лозята далеч не приключват. Напротив, есента е ключов период за подготовка на растенията за зимния покой. Лозовите насаждения се нуждаят от навременни мероприятия, които включват почистване на лозите и терена, есенно торене и поливки, растителнозащитни мероприятия, подходяща резитба и защита от студовете.

Дейности непосредствено след гроздобера

След като гроздоберът приключи, първата стъпка включва санитарно почистване на насажденията. Огледайте лозите и отстранете всички останали гроздове или загнили и изсъхнали зърна, които могат да загният и да станат източник на зарази през есента. Също така премахнете счупените леторасли и пръчки с признаци на заболяване или изсъхване – те така или иначе няма да узреят и само биха изтощили растението. Ако по стъблата и рамената на лозите има стара напукана кора, изстържете я внимателно и я изгорете – под кората често се укриват зимуващи вредители и патогени.

Подхранване на почвата

Гроздовата реколта изтощава лозите, затова след беритбата е важно да се възстановят хранителните запаси в почвата. По принцип есента е най-доброто време за компенсиране на загубите и укрепване на почвата и растенията преди зимните студове. Лозите се нуждаят особено от калий, фосфор, магнезий и цинк през този период, които повишават имунитета и устойчивостта им. За малки лозови масиви най-достъпният начин е разпръскване на органични торове (около 3–4 тона на декар), птичи тор (250–300 кг/дка) или домашно приготвен компост от растителни отпадъци. Тези органични материали обогатяват почвата с хумус и подобряват структурата. Разхвърляйте тора равномерно около главините на лозите. Ако нямате наличен оборски тор, може да внесете фосфорно-калиеви минерални торове – суперфосфат и калиев сулфат – тъй като фосфорът и калият се усвояват бавно и есенното им приложение ще подсигури нуждите напролет. Избягвайте азотни торове през есента, защото азотът стимулира нежелан растеж и не се усвоява ефективно преди зимата.

Поливане при необходимост

Ако есента е суха и почвата е изсъхнала след гроздобера, препоръчително е да се направи влагозареждащо поливане. Умерената влага помага на лозите по-добре да усвоят внесените торове и да продължат фотосинтезата, докато листата не окапят напълно. Някои градинари дори добавят хранителни вещества при есенно поливане – например разтвор от дървесна пепел. Дървесната пепел е богата на калий, фосфор, калций, магнезий, желязо и други елементи, нужни на лозата. Разтварят се около 1 кг пресята пепел в 10 л вода и сместа се оставя да престои няколко часа, след което с нея се поливат лозите в основата. Алтернативно, пепелта може да се разхвърли суха – по една чаена чаша на квадратен метър, последвано от поливка. Пепелта доставя лесно достъпни фосфор и калций и не съдържа хлор (лозата е чувствителна към хлор), като същевременно намалява киселинността на почвата и дори отблъсква някои почвени вредители. Тази естествена подхранваща поливка ще подготви лозите за зимата, ще спомогне за узряването на пръчките и ще допринесе за изобилна реколта догодина.

Растителна защита след прибиране на гроздето

След гроздобера лозовите насаждения все още могат да бъдат застрашени от някои болести и вредители, затова се прилага т.нар. санитарно пръскане на лозите. Дори лозите да изглеждат здрави, агрономите препоръчват през есента да се третира като превантивна мярка - нещо като „хигиена и растителна защита едновременно". Обичайна практика е пръскане с бордолезов разтвор в концентрация около 2%. Освен това, бордолезовият разтвор унищожава голяма част от полепналите по листата и кората гъбни спори и бактерии, като по този начин "запечатва" лозата защитена до пролетта. Тази обработка обикновено се прави към края на листопада, след основното почистване и евентуално след първата лека слана, но преди сериозните студове. Някои стопани извършват две пръскания – едно веднага след гроздобера, докато още има зелена листна маса, и повторно след окончателното окапване на листата, за пълно обеззаразяване. Във всички случаи медните препарати са предпочитани от лозарите през този сезон – бордолезовият разтвор е безспорен лидер, уважаван и в конвенционалното, и в биологичното лозарство.

Резитба и подготовка за зимата

След като основните грижи по почистване, подхранване и пръскане са направени, идва време да подготвим самите лози за зимните условия. Основни мероприятия тук са есенната обработка на почвата, защитата от студ и подходящата резитба.

0 Обработка на почвата. Преди настъпването на големите студове е препоръчително почвата в лозето да се обработи дълбоко - чрез изораване или ръчно прекопаване около всяка лоза. В малко лозе това може да стане с лопата или мотика, като се прекопае на дълбочина около 20 см. Целта е обръщане и аериране на почвата, заравяне на внесените торове, както и заравяне на всякакви растителни остатъци или плевели. Дълбоката есенна оран унищожава част от плевелите и вредителите в горния почвен слой. Ако сте добавили органичен тор, сега е моментът той да се внедри в почвата. На по-леки песъчливи почви такава ежегодна есенна обработка е задължителна, докато при плодородни черноземи може да се прави през година.

0 Защита от измръзване. В районите на България с мека зима лозите издържат навън без специално укритие. Но в по-високите, ветровити и планински райони, както и в студените котловини, е нужно лозите да бъдат зазимени. Стандартна практика (особено при формировки с ниско стъбло) е загърлянето – натрупване на купчинка рохка пръст около основата на всяка лоза. Загърлянето обикновено се прави след листопада, непосредствено преди първите сериозни студове. Натрупайте около 20-30 см почва над кореновата шийка и присадката на лозата – тази пръст служи като изолация и предпазва най-важните части от измръзване. Стъбла, които са прекалено дълги и не могат изцяло да се заровят, се увиват в изолационен материал – слама, сухи листа или хартия. Важно е покривният материал да е сух и да се поставя в сухо време, за да не започне лозата да гние под него.

Есенно-зимната резитба на лозите се прави след листопада и е ключова за оформянето и плодородието на лозата през следващия сезон. Обикновено любителите лозари извършват резитбата през късната есен или началото на зимата в по-меките райони, а в най-студените места я отлагат за ранна пролет, за да избегнат повреди от измръзване. Ако режете през есента, изчакайте листата да окапят и пръчките добре да узреят. Изберете сух ден с температура около или над нулата, за да предотвратите разкъсване на дървесината при рязане. С добре наточена лозарска ножица изрежете плододавалите пръчки според избраната формировка. Отстранете изцяло слабите и недозрели (зелени) леторасли, защото те няма да понесат студа и са ненужни. Правете чисти и гладки срезове, без разкъсване, като режете на около сантиметър над пъпката.

Конвенционални и биологични методи

Грижите за лозята след гроздобера могат да се проведат както с конвенционални (традиционни, химически) методи, така и по биологичен (органичен) начин. Основната разлика е във възгледа и използваните средства за растителна защита и подхранване.

0 Торове и подхранване. При конвенционалното лозарство се разчита както на органични, така и на минерални торове. Често се използват готови комплексни торове (NPK смеси) и единични торове – напр. суперфосфат, калиев сулфат, амониева селитра и др. Биологичното лозарство избягва синтетичните торове – залага се основно на естествени източници като оборски тор, компост, зелено торене и минерали в натурален вид (напр. дървесна пепел, костно брашно). Целта е да се обогати почвата с хумус и постепенно освобождаващи се хранителни вещества, без химически остатъци. Например вместо минерален калиев тор, в биологичното земеделие може да използвате дървесна пепел или калиев сулфат от природен източник; вместо амониева селитра – угнил оборски тор или бобови междинни култури, които фиксират азот.

0 Растителна защита. Лозарите отглеждащи конвенционално имат на разположение широк спектър от синтетични пестициди. Тези препарати действат ефикасно, но много от тях не са разрешени в биологичното производство поради остатъчни вещества. В биологичното лозарство се залага на препарати с натурален произход или биологично действие: медни и съдържащи сяра препарати, биофунгициди (напр. бактерийни препарати като Trichoderma или Bacillus subtilis), растителни екстракти и масла, биоинсектициди (напр. Bacillus thuringiensis срещу гъсеници, масло от нийм и др.). Не се използват системни химикали, а само контактни и превантивни средства.

0 Обработка на почвата и плевели. В конвенционалното лозарство е позволено използването на хербициди за контрол на плевелите през есента (например глифозат-съдържащи препарати за унищожаване на треви и плевели под лозите). Биологичното лозарство не допуска химически хербициди – плевенето се извършва механично (с мотика, оране) или чрез мулчиране. Вместо химикали за разрохкване на почвата, биолозарите практикуват по-често междуредови култури (сидерати), които след това заорават за подобряване на почвата.