Когато дойде време да засадим лозите, трябва да решим не само какви сортове ще изберем, но и как точно ще ги подредим на терена. Тук геометрията си казва думата - и не, не е нужно да сте завършили математика, за да се справите. Просто трябва да разберете логиката зад нея.

Правоъгълна и квадратна подредба - за равните терени

На равни и леко наклонени места най-често се използва правоъгълна или квадратна форма. Представете си редици лозички като войници на парад - всичко е ясно, подредено и лесно за обработка с машини или ръчно.

При правоъгълна форма, лозите са разположени така, че разстоянието между редовете (например 2,5 м) и между лозите в реда (например 1,5 м) може да е различно. Това позволява гъвкавост при различни сортове и формировки.

Формулата, с която изчисляваме броя на лозите на декар  (1 000 кв. м), е:

Брой лози = 1 000 / (а × b)

където:

а е разстоянието между редовете,

b – разстоянието между лозите в реда.

Ако решим да използваме квадратна форма, където всички разстояния са равни - например 2 м на 2 м - тогава броят се изчислява още по-лесно:

брой лози = 1 000 / а²

Триъгълна (ромбоидна) форма – за наклонени терени

В по-стръмни терени, където се правят тераси или се търси по-добро използване на площта и светлината, може да се приложи триъгълна форма. При нея всяка лоза образува триъгълник с две съседни, а ако се погледне отгоре - стои в центъра на шестоъгълник.

При тази схема броят на лозите на 1 хектар се смята по малко по-различна формула:

брой лози = 11 547 / а²

А какво е идеалното разстояние?

Тук идват на помощ някои от класиците в лозарството. Според Мержаниан, ако лозите са ниски (приземни), разстоянието между редовете не трябва да е повече от 1,75–2 пъти по-голямо от разстоянието между лозите в реда. Но ако имате високи формировки, където листната маса получава повече светлина и въздух, това съотношение може да се увеличи.

По-късно Мозер предлага и друго практично правило - съотношението между височината на шпалира и разстоянието между редовете да е 2:3. Например, ако вашият шпалир е висок 1,6 м, тогава редовете трябва да са разположени на 2,4-2,5 м един от друг. Това осигурява добра осветеност, достъп и здравословна среда за лозите.

Засаждането на лозови растения не е просто работа с метър и колче - зад точния избор на разстояние се крие цяло изкуство, което съчетава наука, наблюдение и опит. И макар че всеки лозар си има своите предпочитания, не бива да забравяме, че разстоянията между лозите зависят от три основни групи фактори: екологични, биологични и икономически.

Природата дава рамката - екологични фактори

Ако лозето е в район с висока влажност - било то в почвата или въздуха - тогава лозите трябва да се засаждат по-нарядко. Причината е проста: когато въздухът се задържа между листата, без да циркулира добре, това създава идеални условия за гъбни болести. По-широките разстояния между растенията осигуряват по-добро проветряване и намаляват риска.

Почвата също играе своята роля. В богати и структурирани почви, където има достатъчно храна и вода, корените се развиват буйно и изискват повече пространство. Но на бедни, сухи и безструктурни почви, където лозата трудно се захранва, дори да ѝ дадем повече площ, тя няма да я използва пълноценно.

Лозата си има свой характер – биологични фактори

Не всички сортове са еднакви. Слаборастящите сортове се задоволяват с по-малко място, докато силнорастящите имат нужда от повече свобода, както за корените, така и за надземната част.
Освен това формировката, която изберем - било то Гюйо, Роая, асма и т.н. - също влияе. Например при полувисоки формировки, където летораслите и листната маса се намират в по-ограничено пространство, ако увеличим разстоянието между редовете, добивът от декар може да се намали.

Икономически фактори

В първите години след засаждането, когато лозите още се развиват и кореновата им система не е обхванала напълно хранителната площ, по-гъстото засаждане дава по-високи добиви. Така всяка лоза използва максимално почвата около себе си, без да се конкурира с далечен съсед.

С годините обаче, когато растението се развие напълно, това предимство се изравнява и по-редките насаждения започват да показват други плюсове - по-добра светлина, проветряване, по-нисък риск от болести.

Ако даден сорт има ниска родовитост, т.е. от всеки леторасъл се очаква по-малко грозде, тогава той се нуждае от повече очи (пъпки), за да даде приличен добив. А това означава – повече място между лозите.

Днес основната цел на всяко лозарство е повече грозде, с по-добро качество и по-ниска себестойност. А това може да се постигне най-ефективно, когато всички обработки се механизират – от пръскането, през резитбата, до прибирането на гроздето.

Тук идват на помощ високо- и средностъблените формировки с широки редове. Те позволяват преминаване на машини, пестят време и труд, а разходите на декар рязко падат. Например, при такива лозя трудът за производство на 1000 кг грозде може да намалее 2-5 пъти в сравнение с традиционните приземни формировки.

Освен това при по-рядко засадени лози:

• се пести посадъчен материал,

• се намалява нуждата от гъста подпорна конструкция,

• се улеснява борбата с болестите.

Но не всичко е розово...

По-големите разстояния водят и до някои недостатъци:

• лозите встъпват по-късно в пълно плододаване,

• добивите в първите години са по-ниски,

• всяка загубена лоза тежи повече, защото броят на растенията е по-малък.

И така - има ли универсален отговор?

Всеки лозарски район, всеки сорт и всяка цел (дали ще правим вино или ще продаваме десертно грозде) изисква своя подход.
Например, ако отглеждаме винени сортове със средна сила на растежа, при незагребни условия и умерен наклон, можем да планираме от 324 до 555 лози на декар, като изберем двустранни кордони с височина на стъблото около 80 см.

Силно растящи винени сортове - малко, но мощни

Ако сте избрали силно растящи винени сортове и теренът ви е незагребен (тоест, лозите няма да се заравят през зимата), тогава може да се заложи на по-рядко засаждане - около 330 лози на декар. Това важи особено, ако лозето е разположено в по-ниските части на склоновете, където има повече влага и добри условия за растеж.

В такива случаи се предпочитат формировки Мозер и други, които дават на лозата свобода да се развие по естествен начин и позволяват добра механизация.

Десертни сортове

При десертните сортове, които са по-взискателни, броят на лозите в незагребни условия обикновено варира между 300 и 420 лози на декар. Подходяща формировка е двустранен Гюйо с височина на стъблото между 80 и 100 см - практична, добре позната и даваща хубаво огряване на гроздето.

Загребни условия - повече лози,

по-интензивно производство

Ако се намирате в район, където лозите се загребват, имате възможност да увеличите броя на лозите на декар значително.

Това се дължи на по-ниската надземна маса и по-интензивната схема на отглеждане.

• При винени сортове: от 545 до 555 лози на декар

• При десертни сортове: не повече от 500 лози на декар

• Предпочитана формировка: приземен Гюйо, който е нисък, лесен за загребване

Добра практика - над 300 лози на декар

Като общо правило, новите лозя трябва да се създават с гъстота не по-ниска от 300 лози на декар, независимо от сорта. Това осигурява по-бързо встъпване в плододаване и ефективно използване на площта.

И още нещо за механизацията...

За да могат всички обработки - от резитбата до гроздобера - да се извършват с машини, трябва да се спазват и определени височини при оформянето на лозата:

• Височина на надземната част: не повече от 1,40–1,60 м

• Разположение на гроздовете: не по-ниско от 60 см от земята

Така се осигурява както добро проветряване и огряване на гроздовете, така и удобство за машините, които преминават през редовете.

В каква посока да разположим лозите?

Когато подготвяме терена за ново лозе, често мислим първо за сортовете, разстоянията между лозите, напояването... Но има нещо друго, също толкова важно - посоката, в която ще разположим редовете. Да, точно така - не е все едно дали ще ги ориентираме север-юг, изток-запад или по наклона на терена.

Когато теренът е леко наклонен...
Ако теренът е слабо наклонен и сме планирали гравитационно напояване - тоест водата да се движи по наклона без помпи - най-добре е редовете да следват наклона. Това улеснява придвижването на водата и напояването става по-равномерно.

Посоката север-юг - универсалният избор

Ако теренът е равен и няма специални условия, ориентацията север-юг е най-подходяща, особено в по-северните райони на страната. Тази подредба дава възможност слънцето да огрява лозите от изток сутрин до запад следобед, което осигурява:

• по-пълно узряване на гроздето,

• по-добро проветряване,

• по-малък риск от задържане на влага по листата.

Но... сутрешната роса също има значение

В някои райони обаче сутрин дълго се задържа роса. А влагата по листата е рай за гъбни болести като мана и оидиум. За да се съкрати времето, в което листата остават мокри, е по-добре редовете да се ориентират изток–запад, така слънцето ги огрява бързо отстрани и изсушава листната маса още рано сутрин.
Но в сухи и горещи райони тази подредба не е препоръчителна – обедното слънце може да изгори гроздовете, особено ако са изложени на южната страна.

Компромисен вариант: североизток–югозапад

В районите, където има риск и от влага, и от прегряване, североизток–югозапад е „златната среда". Тази ориентация комбинира добро огряване с по-малък риск от пригор на гроздето.

А когато духа често?

В райони с постоянни ветрове, редовете трябва да се ориентират по посоката на вятъра. Това има няколко предимства:

• предотвратява се счупването на младите леторасли (проблем особено при формировки като Омбрела),

• осигурява се естествено проветряване на лозите,

• намалява се рискът от гъбни болести, които обичат застоял влажен въздух.

На наклонени терени - хоризонтално или терасирано

Ако работим в планински или силно наклонен терен, тогава редовете трябва да се разполагат успоредно на хоризонталите – тоест, напречно на наклона.