Фермерите често разпръскват натрошен варовик по полетата, за да намалят киселинността на почвата. Тази практика може да помогне за отстраняването на въглероден диоксид от атмосферата.

Вековната практика на разпръскване на натрошен варовик върху земеделските земи може да подобри добивите, като направи почвата по-малко кисела. Този обичай обикновено се счита за източник на емисии на парникови газове, но нови открития сочат, че варуването всъщност може да помогне за отстраняването на големи количества въглероден диоксид от атмосферата.

„Варуването може да бъде източник на въглерод или въглероден поглъщател. Емпиричните измервания показват, че това е доста ефективен въглероден поглъщател", казва Ноа Планавски от Йейлския университет. Това може да даде нова мотивация за разпръскване на повече калциев карбонат в нивите на фермите по света, но варуването няма да има този ефект навсякъде.

Понастоящем по-голямата част от милионите тонове натрошен варовик, които фермерите разпръскват по полетата всяка година, се смятат за източник на емисии. Това се дължи на факта, че когато алкалната скала се разтваря в киселата почва, голяма част от въглерода се освобождава под формата на CO2. Но това отчитане е непълно, казва Тим Джеспър Сурхоф, също от Йейл.

Например, днес почвите са много кисели поради интензивното използване на торове, както и поради замърсяването от изгарянето на изкопаеми горива. В резултат на това, дори и без наличието на натрошен варовик, други алкални минерали, намиращи се в почвата, се разтварят и освобождават въглерод. „Тези емисии на CO2 ще се появят, независимо дали се добавя варовик в системата, или не", така че виновна е добавената киселинност, а не варуването, казва Сурхоф. За да се получи по-точна картина на емисиите от тази практика, твърди Сурхоф, изследователите трябва да сравнят колко CO2 се отделя и поглъща от почвата в сценарии със и без варуване.

Като пример за този подход Сурхоф, Планавски и техните колеги са проучили басейна на река Мисисипи, който събира оттока от по-голямата част от земеделските земи в САЩ. Те изчислили нетния въглероден ефект от цялото варуване, извършено между 1900 и 2015 г. в този регион. Изследователите са използвали геохимични модели, както и данни за това как интервенции като торене и варуване променят киселинността на почвата, за да оценят емисиите от почвата. Те също така са сравнили резултатите от моделирането си с директни измервания на алкалността в Мисисипи, тъй като варовикът създава алкалност, когато реагира с въглероден диоксид. Прилагайки новия си подход, изследователите са установили, че варуването в този регион, вместо да генерира стотици милиони тонове емисии, всъщност е премахнало около 300 до 400 милиона тона CO2, в сравнение със сценарий, при който не е било извършено варуване.

Сурхоф е представил резултатите от изследването на конференцията „Goldschmidt" по геохимия в Прага, Чехия, на 10 юли. Варуването може да се комбинира и с все по-разпространената практика на разпръскване на натрошени на прах вулканични скали във фермите, наречена „усилено изветряване на скали", за да се отстрани още повече CO2 от атмосферата, казва Планавски. Волфрам Бус от Австралийския национален университет обаче смята, че варуването може да действа като въглероден поглъщател, но това, което е проработило в басейна на река Мисисипи, не е задължително да проработи навсякъде.

„Има рискове, свързани с прилагането на варовик, които могат да го превърнат в източник на въглероден диоксид в други системи, като се има предвид силното вкисляване на земеделските почви", казва той. Следващите стъпки да се идентифицират местата, където варуването е най-необходимо.

„Това отваря възможността да стимулираме нещо, което ще бъде добро за добивите и потенциално ще ни даде милиарди тонове отстранен въглероден диоксид", казва Планавски. Такива финансови стимули биха могли да бъдат особено полезни за фермерите с ниски доходи, които не могат да си позволят да направят оптималното варуване за своите култури.

Източник: NewScientist