В световен мащаб подобни климатични явления предизвикаха 280% скок в цените на какаото в Гана и Кот д'Ивоар, 55% увеличение в цените на кафето Арабика и 100% увеличение в цените на Робуста в Бразилия и Виетнам.

Цените на хранителните продукти в Индия се повишиха бързо през 2024 г. в резултат на интензивна гореща вълна, като цените на лука и картофите се повишиха с над 80% през второто тримесечие, както се посочва в проучване. Изследването, ръководено от Максимилиан Коц от Суперкомпютърния център в Барселона и сътрудници от Европейската централна банка, Института за изследване на климатичните въздействия в Потсдам и Фондацията за храни на Обединеното кралство, проучи 16 ценови шока, предизвикани от климатичните условия, в 18 страни от 2022 до 2024 г.

Резултатите показват, че много от инцидентите надхвърлят историческите рекорди отпреди 2020 г., силно повлияни от глобалното затопляне. 2024 г. се очертава като най-горещата година, отбелязвайки за първи път средна глобална температура с 1,5 градуса Целзий над нивата отпреди индустриализацията. Екстремната жега през май се отрази сериозно на реколтата и доставките в Индия, което повлия на инфлацията при важни зеленчуци.

Проучването предупреждава за влошаване на здравните резултати, като недохранване и хронични заболявания, и засилване на икономическото неравенство. „Покачването на цените на хранителните продукти има пряко влияние върху продоволствената сигурност, особено за домакинствата с ниски доходи. Когато цените на хранителните продукти скочат, семействата с ниски доходи често са принудени да се обръщат към по-малко питателни и по-евтини храни. Такива хранителни навици са свързани с редица здравословни проблеми, като рак, диабет и сърдечни заболявания", споменава Коц.

Проучването предполага, че инфлацията на цените на хранителните продукти, предизвикана от климатичните промени, може да доведе до ескалация на общата инфлация, което ще затрудни усилията на централните банки да поддържат ценова стабилност, особено в развиващите се страни, където разходите за храна заемат значителна част от бюджета на домакинствата. Според проучването, вероятни са и политически последици: „Високите нива на инфлация могат директно да променят изборните резултати и да увеличат подкрепата за екстремистки, антисистемни и популистки партии.

В световен мащаб подобни климатични явления предизвикаха 280% скок в цените на какаото в Гана и Кот д'Ивоар до април 2024 г., 55% увеличение в цените на кафето Арабика и 100% увеличение в цените на Робуста в Бразилия и Виетнам.

Междувременно в Европейския съюз цените на зехтина се повишиха с 50% на годишна база до януари 2024 г. вследствие на сушата в Испания и Италия. В САЩ цените на зеленчуците се повишиха с 80% през ноември 2022 г. поради сушата в Калифорния и Аризона.

Изследователите призоваха за незабавно намаляване на емисиите на парникови газове, за да се предотвратят честите промени в цените на хранителните продукти. Коц отбеляза: „Докато не достигнем нулеви емисии, екстремните климатични явления ще се влошават, а те вече нанасят щети на реколтата и повишават цените на хранителните продукти по целия свят."

Бяха отправени препоръки към правителствата и централните банки да използват сезонните климатични прогнози за по-добро предвиждане на колебанията в цените на храните, като се цитира анализ на HSBC, според който „температурите са по-добър показател за прогнозиране на цените на храните в Индия в сравнение с нивата на водохранилищата".

Проучването беше оповестено преди срещата на върха на ООН за проучване на продоволствените системи на 27 юли, организирана съвместно от Етиопия и Италия, които също се сблъскаха с повишение на цените на хранителните продукти, причинено от климатичните промени. Осигуряването на достъпни цени на хранителните продукти беше подчертано като приоритет на политиката за предотвратяване на по-широки здравни и политически последствия.