18° C, разкъсана облачност
Търсят се всички видове, но пунктовете за изкупуване са празни, разказват от Асоциацията на билкарите
България е сред водещите износители на билки в Европа и в целия свят. Мурсалският чай, липата, шипката, лайката, маточината и лавандулата са сред най-търсените български билки на международния пазар. Така страната е описвана от официалните лица по време на международни специализирани изложения. Изтъква се още, че България има значителен потенциал за развитие и увеличаване на производството и износа на разнообразни видове билков чай.
Производителите на билки и лечебни растения обаче се сблъскват с редица пречки, които затрудняват ежедневната им дейност. Защо се налага, българските производители на чай да внасят десетки тонове билки всеки месец и какви са предизвикателствата пред събирачите на диворастящи билки, разказа пред „Български фермер" Десислав Дионисиев, председател на УС на Българската асоциация на билкарите.
„Официалната агростатистика представя данни, които не отразяват истинската реалност за вноса и износа на билки в България. Това, меко казано, не е добре. Истината е, че билкарството в България е в тежка криза. Причините за това са няколко - отговорните институции нямат желание да развиват този подотрасъл. На второ място, в страната
няма достатъчно хора, които да се
занимават професионално с билкарство
Също така условията, на които трябва да отговаря един билкар - всички документи, които трябва да попълва - често са непостижими за берачите, които обикновено са хора с многодетни семейства или пенсионери", посочи Десислав Дионисиев и допълни:
„Събирането на диворастящи билки трябва да бъде регулирано както това е направено при диворастящите гъби - хората да си плащат осигуровките, данък печалба и нищо повече. В продължение на 30 години събирачите на билки в България плащат такси за правоползване, без никой да отчита дали земята е общинска или частна, държавна или църковна собственост. Събрани са средства, над 20 млн. лева, които не са насочени към бранша, а към чиновниците в администрацията. Това е пълен грабеж, защото природата принадлежи колкото на чиновниците, толкова и на самите българи. Смисълът на събирането на такси за правоползване би бил, да се обучават и подпомагат хората, които се занимават със събиране на билки. Необходимо е да се инвестира в този подотрасъл, а това е един огромен грабеж. Не може така да се продължава.
Българската асоциация на билкарите
няколко пъти е настоявала
да се опрости издаването на разрешителни за събиране на билки. Това не се случва, защото изглежда, че за държавата е много важно всичко друго, но не и на хората да бъде помогнато да работят с договори. Или казано направо, държавата се управлява от хора, които нямат идея за какво става дума, но най-лошото е, че не питат. Самият факт, че министрите говорят в цифри плюс-минус 5 000 тона, означава, че импровизират. Всеки, меко казано, предоставя невярна информация, която води до някакви заблуди, че сме много добри - не, не е вярно. Това, което те казват, без да уточняват дали са 10 000 или 15 000, са истории от старите ленти. Това е по отношение събирането на билки.
Държавата не прави нищо сериозно
по отношение на култивирането на билки
В наредбата на Министерство на земеделието от 1990 година за култивиране на биологични билки са изброени 15 вида билки, 4 от които въобще не са приложими за отглеждане в България. Защото българският чиновник прави неща без да пита какъв е проблемът наистина, какво се търси, какво трябва да се култивира. Те си въобразяват, че всичко знаят, но всъщност не знаят нищо и няма как да знаят, понеже стоят в офисите и получават заплати.
България дори не поставя в Европа въпроса
за подпомагане на подотрасъла,
докато други държави, например Франция, получават различни пакети за култивиране на билки за фармацевтичния пазар или за пазара за хранителни добавки. Това е трудното положение в момента в България.
Когато се добавят и сравнително лошите климатични условия - суша и висока температура, голяма част от билките, започват да изчезват, например червен кантарион, очанка, върбинка все по-трудно се намира.
Дори добивът на български червен риган
е намалял неколкократно
Употребата на химическите препарати за растителна защита продължава да убива билкарството в България, но ако ограничим пръскането, няма да има добри добиви. Няма как да се ограничат пръсканията, няма как да се промени мисленето. Едно време събирахме с тонове корени глухарче, сега няма дори и тон. Същото е и с корен от репей. Положението е катастрофално.
Ние вече загубихме пазарите си,
бяхме изместени от фармацевтичната промишленост. В България се отглеждат едва между 50 и 100 дка мента. Събират се минимални количества мента, маточина, ружа. Няма билка, която да не се търси тази година, особено ружа, риган, коприва, но билковите пунктове са празни. Затова, като производители на чай, ни се налага да внасяме между 50 и 60 т билки всеки месец, включително от Украйна.
Българската асоциация на билкарите търси хора, които да култивират маточина, мента, ружа, мащерка по биологичен начин, но няма, и ние внасяме тези билки от Полша. Предлагаме изкупни цени такива каквито са навсякъде по света. Неизбежно условие е, да не се залага на химизацията на селското стопанство. В момента, в който посегнеш към хербицидите, това веднага се хваща.
Фермерите, които имат
биологично сертифицирана земя,
винаги са търсени. Но никой не се е обадил в асоциацията да каже: "Имам 20 декара поливна биологично сертифицирана земя." Защото никой не иска да работи. Поне 50 дка заети с билки са необходими, за да се бъде билкарството бизнес. Стопанствата, в които се отглеждат билки, са собственост на десетина-двадесет големи фирми с по 100-200-500 хиляди дка, някои по 1 милион декари. Те минават с един комбайн, с 2 трактора и вършат работата на 5 села."
Министерство на земеделието трябва да насочи усилия за създаване на възможности за хората да печелят пари от труд, а не от грантове и спасителни мерки, посочва Десислав Дионисиев. Освен че от дълги години той изкупува билки и произвежда чай, също така отглежда на около 100 дка френско грозде, бял оман и други лечебни растения. На българския пазар реализира около 10 вида билки, всичко останало отива за чужбина.
„Още с влизането си в Европейския съюз
България трябваше да подкрепи
своето билкарство,
но ние се превърнахме в производители на пшеница, царевица и ечемик. България нямаше никакъв проблем с култивирането на маточина, произвеждахме валериана между 300 и 500 тона годишно, а сега валерианата вече идва от Полша и ние предлагаме полска валериана", казва с огорчение Десислав Дионисиев и уточнява, че валерианата е добра алтернатива за малките фермери да изкарват добри средства.
Коментари