Съвременното земеделие залага на високи добиви и интензивно производство, немислимо е без употребата на продукти за растителна защита

Центърът за оценка на риска по хранителната верига изготвя становища, свързани с проблемни за страната ни вредители и търси ефективни решения за контрола им

През 2024 г. по отношение на политиките за здравето на растенията и животните, както и безопасността на храните е постигната максимална степен на полза за стопаните и потребителите, подпомагайки политиките в земеделието с последните достижения на науката, каза доц. Койчо Коев, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), по време на 17-ата научна конференция на Българския контактен център на ЕОБХ.

Форумът, който събра водещи експерти, учени и представители на институции, ангажирани с оценката и управлението на риска, за да обменят опит и да обсъдят последните актуални предизвикателства и тенденции в областта на безопасността на храните и здравето на животните и растенията, се проведе под мотото „Силата на науката за безопасно бъдеще".

Сред дейностите, по които са работили в ЦОРХВ през изминалата година относно здравето на животните са проблеми като: рискът от разпространение на SARS COV-2 от хора на животни и обратното му въвеждане в човешката популация; инфекциозната анемия по конете; разпространение на вируса на Денга (костна треска), както и на азиатският тигров комар и ролята му във векторно предавани вирусни заболявания; оцеляване на вируса на ASF във фуражи, постеля и механични вектори; епидемична обстановка относно чума по дребни преживни животни и заразен нодуларен дерматит; мерки за биосигурност в европейското пчеларство и много други.

Сред проучванията на специалистите

са ролята на ГМО и НГТ

(нови геномни техники) в земеделието и животновъдството.

Бурното развитие на биотехнологиите създават редица тежки етични въпроси при използването на животни, а също и за безопасността на хората, околната среда и бъдещето на храната и екосистемите, каза още доц. Коев. Биотехнологията се оказва като в задънен тунел - онтологична и етична катастрофа и то във „века на биотехнологиите". За съжаление, новите геномни техники няма как да решат проблемите в интензивното животновъдство.

Относно дейността на ЦОРХВ за здравето на растенията, то се работи в много и различни насоки. Постоянно

се извършват оценки на риска

за здравето на консуматора за наличие на

наднормени пестицидни остатаци в храните

През 2024 г. е направен анализ за фитосанитарния риск от неприятеля Tecia solanivora (гватемалски картофен молец) по картофите за България, а също за марокански скакалец (Dociostaurus maroccanus) на територията на ОДБХ Кърджали. Актуализиран е „Списък на биологичните агенти, които могат да се прилагат в България за контрол на вредителите". Събрана е научна информация и е изготвено „Ръководство за прилагане на мерки за контрол на черна златка".

Специалистите са изготвили становище относно определяне на критерии за ефикасност на продукти за наторяване без маркировка „СЕ", предоставили са информация и за повишаване на вниманието към навлизане на карантинни и приоритетни вредители за ЕС на територията на България.

Съвременното земеделие залага на високи добиви и интензивно производство, а получаването на качествена продукция е немислимо без употребата на голям набор от продукти за растителна защита, които въздействат по различен начин върху вредителите по културните растения, каза доц. Коев. Дирекция ПРЗАВАС в ЦОРХВ е

компетентна структура при взимането

на решения във връзка с одобрението

на активните вещества

на европейско ниво и продукти за растителна защита на национално ниво.

За издаване на разрешение за пускане на пазара и употреба в България за всеки продукт за растителна защита се изготвя доклад за оценка съгласно Регламент (ЕО) №1107/2009. Дирекция ПРЗАВАС осъществява оценка на риска на продукти за растителна защита, активни вещества, антидоти и синергисти за физико-химични свойства и аналитични методи, токсикология на бозайниците, остатъчни вещества, съществуване и поведение в околната среда, екотоксикология и биологична ефикасност.

От миналата година

земеделските производители могат

да използват дрон за третиране

на продукти за растителна защита

С това решение България става първата страна в ЕС, която разреши пръскането с дрон.

Третиране с дрон е ефективно при някои култури, предимно тези със слята повърхност, но при трайните насаждения – не е, разяснява Невена Петрова, зам.-директор в ЦОРХВ. Причината за неефективността е, че в овощните градини има специфични изисквания за опръскването и попадането на разтвора равномерно по растителните части. Изрично ще бъдат одобрени продукти за прилагане с дронове.
Сред разработките на ЦОРХВ е и тази за черната златка, която през миналия сезон предизвика сериозни вреди по трайните насаждения. Така че овощарите трябва да се възползват и да спазват добрите практики, за да контролират неприятеля.

Медните препарати ще продължат да се използват за опазване на културите от болести, категорична е Невена Петрова. Да, преди няколко години имаше дискусия за целесъобразността при използването им. Причината за това бе, че те се натрупват в почвата, което води до замърсяване с мед. Оценката на риска показва, че

тези продукти са абсолютно безвредни

и за хората, и за околната среда

Колкото до натрупването в почвата това се дължи на факта, че медните препарати са едни от най-старите, т.е. вече много дълго се използват в практиката - всеки е чувал за синия камък например. С тях се третира често, тъй като са ефикасни, когато добре са покрили листната повърхност и там се осигурява надеждна защита. Там, където не е попаднал разтвор, няма защита, а и при развитие на нов прираст – налага се отново третиране. Затова през 2011 се прие ограничаване на употребата им, така че количеството да не надвишава 28 кг мед на 1 хектар за период от 7 години. Това прави не повече от 3-4 третирания на дадената култура за сезон. Практически

това са единствените фунгициди,

които са разрешени в биоземеделието,

а през 2021 г. са включени в регламента за биозащита.

Според специалистите от ЦОРХВ в България, а и не само, не може да се развива само биоземеделие, защото имаме разнообразен климат, което не дава такива предпоставки. В публичното пространство често определени хора и организации налагат мнение, че пестицидите са изключително опасни, а то не е подкрепено със сериозни доводи. В съвременното земеделие няма как да не се прилагат продукти за растителна защита. Да, трябва да се ограничават, да се използват по-щадящи и т.н., и това се прави. И все пак най-важното е пестицидите да се използват според правилата. Всеки продукт има препоръки на употреба, а когато те се спазват, няма проблем с използването им.

...

МИТЪТ ЗА ГЛИФОЗАТА ПРИ ПЧЕЛИТЕ 

Глифозатът е напълно безопасен за пчелите, казва Невена Петрова. Една пчела може да бъде убита от глифозат само ако тя се удави в него.
Дозите, които са разрешени за употреба, са безвредни за хората, а и за насекомите. Все пак активното вещество се влага в хербициди, които са с действие върху плевелната растителност.

Масовото загиване на пчелите е съвкупност от различни фактори. Разбира се, не се изключва и влиянието на пестицидите. Но, когато се спазва законодателството, то безспорно се гарантира опазването на пчелите. Важно е да има добра комуникация между земеделски производители и пчеларите. Ако се спазват правилата и се прилага системата за оповестяване, при която всеки земеделец е длъжен да информира кога ще пръска, а пчеларят съответно да премести или затвори пчелите. Истина е, че земеделското производство се нуждае и от пчели, и от фермери.

...

БЪЛГАРСКИЯТ КОНТАКТЕН ЦЕНТЪР 

Българският контактен център на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) е свързващо звено с националните органи по безопасност на храните, научно-изследователските институти и всички останали заинтересовани страни.

Центъра за оценка на риска по хранителната верига извършва независими научни оценки, свързани със здравето на растенията и животните и безопасността на храните, разяснява Донка Попова, директор на дирекция „Комуникация на риска, обучение и контактен център".

Първоначално структурата е на подчинение на БАБХ, но през 2016 г. се отделя, за да се гарантира независимост и безпристрастност в становищата, които изготвя. Към момента и двете структури са към Министерството на земеделието и храните.

Анализите и проучванията на ЦОРХВ служат основно като база за вземане на управленски решения, като обслужват предимно звената в МЗХ и БАБХ, които отговарят за политиката в областта на хранителната верига, служат за основа за вземане на управленски решения, казва още Донка Попова. Контактният център няма контролни функции, те са прерогатив на БАБХ, която е на разпореждане на ЕК.

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) има контактни точки във всички 27 страни на ЕС, а централата се намира в Парма. Целта на контактните точки е да популяризира дейността на EFSA, като се организират различни събития, семинари, конференции и т.н. Ежегодно по няколко пъти се провеждат заседания, на които се обсъждат важни теми за общността, както и за отделните държави.

сн. К-2