20° C, предимно облачно
Критичният период за растенията е от появата на флаговия лист до края на цъфтежа, особено от развитие на първия осил до пълната поява на класа. За да се постигне ефективен контрол на болестта, важен е моментът на приложение на фунгициди, съветва проф. Иван Киряков
Кафявата ръжда по пшеницата е болест, която в отделни години създава сериозни проблеми и води до загуба на реколтата. Заразата може да се прояви както през есента, така и по-късно през вегетацията на житната култура.
Почти ежегодно в нашата страна има условия, които са изключително благоприятни за развитие на заразата. Тя се провокира при интензивни валежи и топло време (20-25°С), каквито имахме и през изминалите седмици.
Тоест при наличие на зараза в посева и валежни условия, съчетани с благоприятна температура, заразяването и развитието на болестта са съвсем реални.
Симптоми
По листата, по-често откъм горната им страна и по листните влагалища, се появяват елипсовидни или леко удължени ръждивокафяви купчинки от уредоспори с размери 1-2 мм. Около спорите, в зависимост от чувствителността на сорта, се появява по-широк или по-тесен хлоротичен венец. При благоприятни условия те се увеличават и покриват значителна част от повърхността. Листата се усукват и изсъхва преждевременно. По-късно от долната страна на листата се образуват дребни и черни телиоспори.
Вследствие на заразата зърната остават дребни, спаружени и с влошени хлебопекарни качества.
Причинител
Болестта се причинява от гъбата Puccinia recondita. Патогенът има пълен цикъл на развитие. В районите с по-топъл и умерен климат заразата може да презимува като мицел и като уредоспори в основния гостоприемник, където през пролетта става масово образуване на нови уредоспори.
Покълването им става в капка вода най-бързо между 10-20°С, но е възможно и при по-студено време - минус 1-2°С, както и при по-горещо - до 31°С. В най-благоприятните температурни граници инкубационният период е само 5- 6 дни и се удължава при отклоняване от тези температури – 5-18 дни.
Зараза и развитие на болестта
Появата и разпространението на болестта може да се провокира от обилно азотно торене, както и отглеждане на чувствителни сортове. Заразата може да се развие още рано през пролетта, но практиката показва, че най-често масовото нападение започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно. Критичният период за растенията е от появата на флаговия лист до края на цъфтежа, особено от появата на първия осил до пълната поява на класа.
Загубите в добива най-често са до 10-20%, но могат да достигнат и до 30% при благоприятни условия за развитието на патогена.
И при много слабо нападение от кафява ръжда, то това се отразява върху броя на зърната в класа и тяхната абсолютна маса. Най-големи загуби се отчитат, когато болестта обхване флаговия и подфлаговия лист на растенията. При по-ранна зараза и развитие на болестта през вегетацията, растенията изостават в растежа, братят по-слабо и дават по-дребни класове, а зърното е с влошено качество.
Практика, която се утвърди у нас
през последните години, е
пшеничните посеви да се третират 2-3 пъти,
а понякога да се направи и четвърто фунгицидно пръскане. И въпреки това в някои случаи болестта не успява да се контролира. Причината в това е, че третиранията не са съобразени с наличието и размера на първичната инфекция, климатичните условия и генотипната особеност на сортовете.
Важно при кафявата ръжда е да се акцентира на това, че ефективността на фунгицидите до голяма степен е свързана с момента на тяхното прилагане, коментира проф. д-р Иван Киряков от Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево. Практиката в предходни години показва, че подходящ момент за превантивно пръскане срещу кафявата ръжда е началото на цъфтеж на пшеницата. Разбира се, трябва да се следят климатичните условия за периода, които често са различни и в отделните райони на страната. Освен това е важно да се вземе под внимание и сортовата структура в стопанствата. Допреди 10-ина години повечето сортове (тогава са застъпени и много български сортове) бяха с гени за устойчивост на кафявата ръжда. И въпреки това пак имаше нападение на болестта. С масово навлизане на чуждата селекция, която също беше с „устойчивост", се стигна до т. нар. селекционен натиск върху патогена. Защо? Популацията на фитопатогените, включително и кафявата ръжда, се характеризират със голямо вирулентно разнообразие. Просто казано имаме много индивиди, които
притежават различна способност
да преодоляват устойчивостта
Патогенната гъба Puccinia recondita е сложен биологичен вид. Състои се от няколко специализирани форми. Тази, която напада пшеницата, има над 250 физиологични раси, отличаващи се по своята способност да нападат в различна степен отделни сортове.
Често в практиката земеделците третират посева, но въпреки това се стига до развитие на болестта. Затова се пораждат и съмнения относно ефикасността на фунгицидите. Причината, разбира се, в повечето случаи не е в самия продукт за растителна защита, а, както се спомена и по-горе, в момента на неговото прилагане. И най-добрият фунгицид, когато не е приложен навреме, е съвсем резонно да не се получи търсения ефект. Затова и специалистите от агроиндустрията редовно напомнят, че трябва да се спазват препоръките им.
Повечето от регистрираните у нас фунгициди за борба с ръждите са проникващи със системно действие, разяснява проф. Киряков. Характерно за тях е, че
имат лекуващо действие, ако бъдат приложени
до 72 часа от заразяването на растенията,
след това те не оказват влияние. При закъсняло третиране се стига до развитие на болестта. Важно е да се знае, че от момента на заразяване до поява на симптомите могат да минат между 7-10 дни, а понякога и до две седмици, тъй като това зависи от температурата. Това всъщност е скритото развитие на болестта, т. нар. инкубационен период. Има обаче и един много важен проблем, на който едва напоследък се обръща внимание. Това е
възникването на резистентността
към фунгицидни форми на патогена
Затова и от съществено значение е да се прилагат различни продукти с две или повече активни вещества от различни групи, както и с различен механизъм на действие.
Освен третиранията с фунгициди срещу кафявата ръжда е необходима да се прилагат и добри практики:
0 По възможност използване на устойчиви сортове. Сортовете от българската селекция притежават различна степен на устойчивост към патогена.
0 Оптимални сеитбени норми и балансирано торене. Високите сеитбени норми, съчетани с прекомерно азотно торене повишават чувствителността на растенията и водят до сгъстяване на посевите, а от тук и до по-продължително задържане на влагата.
0 Своевременно унищожаване на самосевките, върху които патогенът се запазва до следващите заразявания.
Коментари