1° C, разкъсана облачност
Въпреки трудностите Ерик Борисов от с. Ясен отглежда 150 овце и има затворен цикъл на производство
Преди 6 години, Ерик Борисов от с. Ясен се захваща с попрището на дядо си, което познава от дете – отглеждането на овце. Днес, след редица трудности, той е сред най-разпознаваемите млади фермери и в частност овцевъди в страната. Прилага свой собствен бизнес подход в съвкупност: присъствие в бранша, комуникация, устрем към иновациите и науката. Така успешно се налага сред големите овцевъди като постепенно увеличава броя на животни във фермата. Въпреки че изпитва много от фермерските проблеми в малко населено място – внос, липса на работна ръка, междусъседска конкуренция, несправедливо разпределяне на пасищни терени, заради виртуални животни, липса на държавна подкрепа и финансиране, той устоява на кризите и несгодите.
Една от тях е и осезаемата липса на приемственост от старото поколение животновъди (в частност в неговия регион) към свежите попълнения в сектора. За сметка на това пък определя гилдията от млади земеделци като една сплотена общност, ориентирана към постигане на общото благо. Най-актуалният пример, където се потвърди тази тенденция е агрофорумът „Устойчива агрохранителна система", под ръководството на бившия министър Кирил Вътев. Там младите модератори с опит в земеделието, включително Ерик, обсъдиха проблемите в сектора и техни решения, чрез внедряване на положителни практики от чужбина и нови технологични методи за оптимизация. Вътрешното разделение млади-стари в отделните сектори е пагубно за агроикономиката и затова ролята на сдруженията е да насърчава политиките за единство срещу проблемите.
Едва на 28 години, родом от с. Ясен, Ерик е един от младите фермери в област Плевен, като отглежда 150 овце и е част от Управителния съвет на НОКА. Занаятът винаги е бил част от живота му, защото неговият дядо е отглеждал десетина овце и още от малък е проявил интерес към дейността. Все пак той определя овцевъдството, което практикува сега като коренно различно от това, което е виждал в ученическите си години. Тогава е било повече хоби и за лични нужди. Самият той често е имал и моменти, в които са го привличали други неща и не му се е искало да помага на дядо си с овцете. Изучавал е „Журналистика" във Великотърновския университет, но заради работата във фермата не успява да довърши това начинание и на около 20-годишна възраст се ориентира към овцевъдството.
„2018 беше годината, в която си казах, че ще се занимавам сериозно с този времеангажиращ бизнес", казва младият фермер. Към онзи момент овцете на дядо му били 40-50 броя, той вече бил регистриран земеделски производител в съответните институции и отглеждал животните там, където са и до ден-днешен, край селото. Опитният овцевъд предупредил внука си, че
това е професия в която човек трябва
да отделя много от времето си,
да се лишава от много неща и да прави компромиси със себе си, защото това е уязвим и чувствителен отрасъл. Така от 2018 г. досега от 50 животните в стопанството стават 150. Породата е Плевенска черноглава овца, традиционна за региона и от една година автохтонна. Животните на Ерик не са под селекционен контрол, той се стреми постепенно да продължи да увеличава броя им, въпреки трудностите в последно време с документацията, която се изисква и административната тежест.
„Когато ме попитат какво е да си фермер аз вече не казвам, че трябва да пасеш, доиш или храниш овцете, ако ще и сирене да правиш от млякото им. Вече казвам, че
административната работа е
60-70% от фермерските задължения",
казва Ерик с привкус на горчив опит. Той споделя, че това утежнява работата на животновъдите и за него остава загадка как се очаква от един възрастен фермер да се справи с настоящата администрация. Той намира себе си за интелигентен човек в крак с това, което се случва и въпреки това също допуска грешки. Какво остава за стопаните на по 70-80-годишна възраст, които имат животни от десетилетия и разчитат на млякото или месото им само за лична употреба? Според Ерик прекараното време във фермата може понякога да доведе до загуби за бизнеса както в неговия случай – заетостта около празниците му коствала важен административен срок за подновяване на договора си за наем на пасище.
„Просто така се измениха нещата, ако искаш да се изхранваш от това, трябва да си по-иновативен, да имаш съвкупност от стилове и трудно се получават нещата особено в сектора на овцевъдството. Повечето ми колеги имат и обработваема земя, аз имам късмета да нямам ниви, единственото, с което разполагах са пасища, и то до миналата година. За 2024 г. за съжаление оставам без тях, тъй като бях ощетен от „колеги" с виртуални животни. Хората са запознати с моя проблем, но ще споделя и тук, че ми изтече 5-годишния договор за наем към община Плевен, а аз съм изпуснал срока за подписване на декларация от 1-и до 5-и март, че искам да продължа контракта за пасищния имот, където досега бяха животните ми за нови 5 години. От разговори с колеги от други населени места разбрах, че им се обаждат да ги подсещат за такива неща от поземлените фондове, при мен общината не го е направила, но няма и такъв закон, който да я задължава да ни напомня за изтичащите срокове. А това би било много полезно, особено когато сме в кампания и работата е интензивна. Явих се и на търг за този имот, но в крайна сметка там наддаваха с доста високи суми въпросните „колеги" с две регистрирани животни в обекта си. Така, че съм ощетен на 100% и няма връщане назад, такива са законите, дори мислех да се откажа, защото не стига, че сме в чувствителен сектор, ами и държавата не ни улеснява."
Ерик споделя, че не се е обръщал към държавата по този въпрос, но в личен разговор с Кирил Вътев е установил, че и той споделя недоволство от това, което се случва с разпределението на пасищата. В крайна сметка от 2025 г. е сключен нов 5-годишен договор за имота и младият овцевъд споделя, че това е един много труден и болезнен начин за него да се поучи от грешката си и да осъзнае съществеността на административните срокове. Според него ЗСПЗЗ няма нужда от много промени, но ангажираните стопани в кампания биха оценили, ако областните звена алармират за изтичащите срокове. Въпреки че медиите и институциите излизат с обновена информация за всички тези неща, според Ерик, натоварените производители не винаги намират време да прочетат вестника или да влязат в сайтовете, затова апелира да се организират разяснителни кампании, особено когато има законодателни промени.
Други проблеми в сектора са националните паркове със защитени зони, в които животните не могат да се изкарват на паша, заради регулациите на МОСВ и това е неприятен момент, защото бизнесът трябва да се движи, въпреки неизвестността, дори в краткосрочен план. Стопанството на Ерик е ситуирано в Дунавската равнина, но това което е чувал от колеги с планинско животновъдство също нещата стават все по-трудни с непрекъснатото приемане на нови закони, които по негово мнение, дори не кореспондират с научно доказаните теории (например за вреди от животинските изпражнения в природата).
Най-големият проблем си остава
липсата на работна ръка, целият сектор от
години не може да намери генерално решение
за това. Възрастните се чудят как младите ще продължат да гледат животните, защото каквато и технология да се измисли, не може без човешка ръка, която да се ангажира с тези живи създания. Напоследък работниците са с произход от Близкия Изток, страни като Непал, Пакистан, Таджикистан. Ерик досега не е имал опит с азиатската работна ръка, но така или иначе животновъдните стопанства разчитат повече на малцинствата, защото българите не желаят да се занимават.
„Всички други проблеми изглеждат преодолими на фона на работната ръка", казва младият овцевъд. В момента за него работи семейство от двама души, дядо му помага морално, и той е четвъртият човек, като прекарва във фермата около 2-4 часа дневно, в останалото време се занимава с производството на млечните продукти.
Това, което го притеснява е, че още не се е регистрирал по Наредба 26. Условието там е 30% от произведената суровина да се преработва за лична консумация, останалите 70% трябва да се продават на мандра. Това, което възпира Ерик е, че неговите овце не са високопродуктивни както чуждестранните породи, които дават 3-5 л мляко на ден. Неговите дават максимум литър мляко на ден, самото мляко е по-маслено, има по-високи показатели, споделя фермера без да подлага на съмнение качеството и на млякото от други породи. Все пак суровината му се увеличава и заедно с това се скъсява пътят му до регистрация по наредбата за директни продажби. Изцяло със собствени средства Ерик е затворил цикъла на производство, оборудвал е стопанството с пастьоризатор, хладилна преса и т.н. Досега не е имал достъп до европроекти, въпреки че е кандидатствал няколко пъти, като последно с проект по Плана за възстановяване и устойчивост за трактор и косачка, но за съжаление не му достигнали 7 точки. Засега погледът му е насочен към приема по подмярка 4.2 от ПРСР за инвестиции за преработка и маркетинг. Според него без европейски проект развитието е трудно, защото цените скачат драстично, включително на строителните материали и без подпомагане от фондовете нещата се случват доста по-трудно.
Откъм държавни инструменти, животновъдите могат да очакват 70-80% от директните плащания от новата ОСП да се случват за пасищата. Ерик напомня и за интервенциите по обвързаната подкрепа, екосхемите, агроекология, Натура 2000 и т.н., в част, от които не може да се включи без селекционен контрол. Като част от УС на НОКА напомня, че от тази година производителите, които доказват мляко, чрез фактури за обвързано подпомагане са улеснени. До миналата година трябвало да се доказват до 100 л мляко, чрез фактури, а сега трябва просто да имат договор с мандрата, прекупвача или преработвателя и
фирмата, която изкупува млякото се
ангажира да подаде документите към ДФЗ,
т.е. от тази гледна точка това е едно улеснение. Друга възможност за държавна подкрепа представлява преходната помощ ПНДЖЗ, чиято ставка с всяка година става все по-ниска.
За съжаление в Плевен няма овцевъдно сдружение, дори според статистика на МЗХ това е областта с най-малко животновъдни ферми, така че конкуренцията в производството на млечни продукти е слабо изразена в региона. Ерик дори определя това като една
отворена пазарна ниша, която
дори той не може да запълни
със своите 150 плевенски черноглави и тяхното мляко. Тъй като не е регистриран по Наредба 26 и не може да продава в търговски обекти, той реализира продукцията си изцяло в социалните мрежи и на място във фермата. По време на пандемията е правел и доставки по домовете, което всъщност било много продуктивна практика в началото на бизнеса му и въобще не е усетил кризата тежка, за щастие самата болест също. В град Плевен има 5 млекомата, които са добър източник на доход и затваряне на цикъла, но по-скоро за краве мляко, защото овчето, козето и биволското са по-слабо изразени откъм директна консумация на прясно мляко. Самите собственици на млекоматите са споделяли с Ерик, че са добър източник на доход, тъй като са удобни за потребителите. Самият той е доволен от тазгодишната Великденска кампания, която съвпадна с Гергьовден, тъй като това е период, в който българинът консумира агнешко, а плевенската черноглава е универсална порода – за месо, мляко и вълна. Тъй като вълната не се изкупува лесно, реализацията е насочена към млякото и месото, като тази година е продавал агнешко на 12 лв./кг живо тегло на дребно.
Средната изкупна цена на овчето
мляко към момента е 1,80-2 лв.,
за разлика от миналата година, когато достигала 2,30-2,50 лв. Това е недостатъчно за овцевъдните стопанства, предвид разходите за осигуровки, данъци, фуражи и т.н.
„Вносът на сухо мляко започна да засяга родното производство и затова паднаха цените, тъй като преработвателите не искат да работят с нашите продукти, а с евтините. Затова негодува и цяла Европа и не само при нас протестите взеха превес", коментира Ерик и споделя, че се надява тази година за Европейския парламент да бъдат избрани хора, които разбират от земеделие и не са виждали животни само на картинка. Според него много трудно хората са се научили да избират фермерските продукти, особено в малките населени места като Плевен, заради подбиването на цените в големите търговски вериги и „тежките промоции", с които задържат потребителите.
Младият агробизнесмен се старае да бъде инициативен, да се запознава с нови хора от сектора и в последната година набира доста популярност, получава отличия и достига топ 5 в класацията за животновъди на България, редом с други млади и интелигентни фермери. На въпроса какви качества трябва да притежава един млад фермер той отговаря: съвкупност. Съвкупност от иновативност, дар слово, постоянно желание за обмен на информация, търсене на клиенти (конкретно за него), бизнес моделиране и следване на ясен план, познания от гледна точка на административните процедури, нови технологии, поддържане на контакт с хората, важно е да са предадени правилно и знанията за отглеждане на животните и т.н. За животновъдната работа няма нужда от образование, ако човек има желание и практика и е възприел уроците на дедите си.
До миналата година Ерик е имал колебания какво ще се случи с бизнеса, но през 2024 г. установява обнадеждаващата тенденция, че секторите се обединяват, може би заради приноса на БАК. Противоречията в животновъдството не са малко и не са от скоро. Ерик подчертава ключовата роля на браншовите организации, които обединяват земеделските сектори, но все пак се разграничава от мирогледа на някои животновъдни обединения и запазва правото си да се дистанцира от тях. В момента подкрепата между отделните земеделски звена, включително зърнопроизводство и животновъдство е по-силна от това, което Ерик е наблюдавал за последното десетилетие.
Коментари