1° C, разкъсана облачност
Повечето са наследници на семейни ферми, получили финансиране по подмярка 4.2 за преработка и маркетинг на селскостопанска продукция
Животновъдството е традиционен сектор от родното земеделие, но за съжаление в днешно време изпитва огромни трудности. Тенденцията обаче сочи, че поколенията, унаследяващи семейни ферми превръщат развъждането и отглеждане на селскостопански животни в успешен бизнес, благодарение на познанията си в сферата на икономиката, новите технологии и дигитализацията. Младите надежди в сектора демонстрират находчивост и бизнес визия за любимото занимание на дедите си – отглеждането на животни. Брандирането на млечен продукт се случва, чрез затваряне на преработвателния цикъл, което от своя страна хем прави марката разпознаваема, хем отвежда фермерските суровини в широката търговска мрежа.
Формулата за успех в животновъдството се очертава като
комбинация от иновативен подход
и държавна подкрепа,
за да може продукцията да се реализира на пазара, дори в условията на по-неблагоприятни икономически фактори от други периоди. Изкупната цена на млякото за 2024 г., според статистическите данни е около 0,90 лв./л. Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от ПРСР се оказва ключова за българските производители, като им помага да диверсифицират продукцията, като преработват добитото мляко и популяризират, чрез маркетинг, натурални хранителни продукти на пазара.
За да отговаря на стандартите за производство на съответните регулаторни органи, животновъдите трябва да гарантират качеството на крайния продукт не само при използваната суровина, а и с правилен технологичен процес по преработка, с подходящо оборудване за пастьоризация, и хигиена на работа във фермата и цеха. Доказаното качество на произведените във ферма млечни продукти е основен критерий за получаване на признания и отличия в конкурси и изложения от различен ранг. По традиция, Националният събор на овцевъдите организира конкурс за награждаване на млечни продукти с медал за премиум качество, като тазгодишното издание включи и графичен еталон за качество, който може да се използва от производителите при пакетирането на стоката.
Фермерска мандра „Строево" е отличен пример за предаване на животновъдния занаят в поколенията и обогатяването му със съвременни практики от наследниците. Нейният основател
Васил Василев е стартирал с
50 овце порода Лакон през 2015 г.,
и не е изневерил на мисията си да показва, че химията няма място в производството на качествени хранителни продукти. Днес във фермата се отглеждат над 700 животни от собствени приплоди, като освен овце има млекодайни крави, прасета и различни видове птици. И докато дядо Васил предпочита да прекарва време в грижите за животните, на поколението си е поверил пласмента на продуктите. Дъщеря му Мария Василева, икономист по образование, продължава да работи по неговите принципи за чиста храна и през 2018 г. семейството затваря цикъла на производство, изграждайки мандра за преработка на суровините, с помощта на мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от ПРСР 2014-2020г. Марката на пазара е КЕФФА (като името идва от ТКЗС „Кефа на шефа"), продуктите са зрели над 60 дни, от пълномаслено мляко, без добавени консерванти, мазнини, заместители и т.н. Освен всичко, мандрата разполага с търговски обекти и популяризира българските натурални вкусове в Европа. Миналата година Мария Василева получи отличието „Инвестиция с кауза" на традиционното ежегодно събитие на в. „Български фермер" - „Агробизнесмен на България". Причината е реализацията на идеята за детска ферма в стопанството в с. Строево, където и най-малките посетители да могат да се запознаят безпроблемно с животните и селския бит. Нейната дъщеря, която е още тинейджър също проявява буден интерес към животновъдството и семейния бизнес. Ахмед Кьоров, управител на фермерската мандра, коментира за в. „Български фермер", че са постигнали тези резултати със сформирането на добър екип, много усилия и хигиена „на хиляда процента". Той споделя, че с радост са отличени на НСОБ за поредна година, спомагайки да се осигури достъп на българите до все повече по-чиста храна.
Младата Теодора Вълова от ферма „Вълови" в плевенското село Писарово, също е част от сектора по млекопроизводство, мотивирана от дядо си. Тя е
млада дама с модерна визия за съвременно
овцевъдство, която вярва, че човек
на първо място сам постига успехите си,
като за нея формулата за успех е усиленият труд. Занимава се с животновъдство от 2012 г. насам, като преди 5 години е затворила цикъла, създавайки мандрата за преработка на продукти от овче мляко.
„Моят дядо отглеждаше овце, но не като мен, по-скоро любителски... Вероятно оттам нещо съм се запалила и общо взето първоначално тръгнах със 70 броя овце, а към момента стадото ни наброява 1000 глави. Породата е Лакон и Асаф", споделя производителката пред в. „Български фермер". Нейната ферма е с изцяло автоматизирано оборудване на шведския производител DeLaval, защото е изпитвала трудности с намирането на работна ръка. Доенето и изхранването на този брой животни на ръка е трудоемък процес, решението на който Теодора намира, кандидатствайки по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства за модернизация" през 2015 г. С доилната зала DeLaval SG 2x12 с помещение за съхранение на млякото, времето за доене намалява наполовина. Залата в с. Писарово е оборудвана още с ветрозащитни щори, доилен апарат на всеки пост за доене с автоматично отделяне от вимето, електронен млекомер, охладителен танк и други. Храненето е лентово, на принципа на пътеки, като раздаването на храна се извършава с помощта на машина. Теодора постига на събора на овцевъдите поредното си отличие (второ място за кашкавала от овче мляко), с много категоричност и собствени инвестиции за подобряване на условията на отглеждане на животните и преработка на суровината.
Сливенската мандра „Хаджи Димитър" е
създадена от икономиста и зоотехник
Стоян Димитров в с. Панаретовци
Историята датира още от преди 30 г., когато неговите родители възприемат каузата да „съживят" селото, напускайки столицата. Те теглят кредит, започват да отглеждат около 400 крави, но проблемите на сектора и липсата на работна ръка водят до закриване на кравефермата. Синът им също изпитвал тази трудност в началото, но винаги поддържал хигиената във фермата, дори да е била необитаема от животни. В последствие купува 60 кози порода Саанска (една от най-млечните) и успешно започнал да оборудва обора, без да спира да изневерява на стандартите за чистота. Заедно с модернизирането се увеличил и броя животни (в момента около 300 глави), като все още не е изградена развъдна асоциация за породата, а се причислява към българската бяла млечна коза. Стопанството се развивало и се стигнало до откриването на собствена мандра, функционираща по Наредба 26 и частично изградена с евросубсидии по мярка 4.2 от ПРСР. Липсата на служители винаги е съпътствала бизнеса на Димитров, чиито екип са семейството му, и който сам се е научил от практиката как да преработва суровината. Натуралните му продукти от козе мляко в момента се радват на голям интерес от жителите в района, както и минувачи през мандрата в Панаретовци. Обмисля създаването на собствен магазин в столицата и споделя мнението на колегите си, че животновъдите трябва да се трудят повече и да харчат разумно средствата си. Неговите кашкавал и сирене от козе мляко също бяха отличени на събора край Лясковец.
Ферма „Благовец" е основана от Славейко Славейков през 2005 г., започвайки с една юница и две крави в с. Благово, общ. Монтана, Западен Балкан (екологично чист регион от Натура 2000). Днес там се отглеждат 35 черношарени дойни крави, две биволици и едно теле порода Българска мурра. Започва собствено производство през 2015 г.
с финансова подкрепа от
българо-швейцарския проект
„За Балкана и хората"
С регистрарация по Наредба 26 и помощта на половинката си Десислава Върбанова, която е ветеринарен техник по образование, реализират продуктите си от краве и биволско мляко, чрез директни продажби.
Ферма „Златно руно" се нарежда втора в класацията за оригинален продукт от овче мляко на овцевъдния събор. От натуралната суровина, фермата прави млечни деликатеси като овче сирене и кашкавал, зряло сирене, кисело мляко, извара, масло, брънза и други. Усъвършенствали са се в направата не само на класически кашкавал, а и на такъв с добавки като гъби, маслини, орехи, подправки и сушени плодове. Най-атрактивните им продукти са кашкавалът зрял 2 месеца в червено вино, и дърпан кашкавал на конци, месен на ръка. Животните са от местни и чуждестранни породи и се отглеждат в местност „Баш Мандра" в планината Родопи на 1560 м надморска височина, което гарантира тяхното изхранване със свежа трева и допринася за качествата на млякото.
Привърженик на успешното предаване на „know-how" от старото към младото поколение животновъди, за да се запазят българските традиции и вкусове е и Христина Харалампиева от ферма „Ръченица". Тя твърди, че биопроизводството на млечни продукти е възможно в България, стига животните да се отглеждат хигиенично. Пред в. „Български фермер" споделя, че е благодарна на организаторите на НСОБ, че за втори път ги подкрепят с отличие и, че могат да бъдат част от обмена на рецепти на събора. Миналата година сиренето от овче мляко на фермата е отличено за най-добър продукт сред участващите, а тази журито им отрежда първо място за кашкавал от козе мляко.
Гледна точка
За разлика от награждаваните млади предприемачи, затворили цикъла, не всеки животновъд вижда перспектива в бъдещето на сектора. Редовният читател на в. „Български фермер", Христо Георгиев от с. Ясен, обл. Плевен участва всяка година на НСОБ с овце от породата Плевенска черноглава. Този път е довел едва 12, защото е намалил животните от 100 на 30 броя, поради лични и здравословни причини – няма кой да ги гледа, а той вече се затруднява, особено през зимата. Липсата на работна ръка му пречи да продължи. Определя условията в сектора за непосилни за пенсионираните производители. Предпочита да не измъчва себе си и животните, но животновъдството му е хоби и се надява да бъде здрав, за да си остави 10-ина овце. Наборите му - служител в държавно животновъдно предприятие и коневъд от Кнежа също не намират спасение за сектора, предвид проблемите с работната ръка, покачването на разходите и недостатъчното подпомагане, особено за малките и средни производители, и особено за възрастните такива. Въпреки всичко виждат, че има млади хора с желание за работа, на които желаят успех, но и ги предупреждават да имат резервен план.
Снимки: Инес ЗЛАТАНОВА и Национален събор на овцевъдите
Коментари