30° C, ясно небе
Изхранването на животните в стопанството е подсигурено целогодишно с фураж от хидропонна система
Лилия АЛЕКСАНДРОВА
Козефермата на Петър Козарев в габровското село Дамяново е модел за модерно животновъдство не само в България, а и в други държави в Европейския съюз. Петър Козарев отглежда около 1100 кози от породата Френска алпийска, която е създадена специално за млеконадой. Иновативният метод за отглеждане на животните, модерната техника и производството на първокачествени продукти от козе мляко извеждат фермата поне на крачка пред останалите в региона. За иновациите при отглеждането на кози в стопанството сподели пред „Български фермер" Тодор Спасов, управител на фирма „Петър Козарев" ЕООД.
„През 2018 г. внесохме от Франция 350 кози и 14 пръча, всичките породисти със сертификат за произход,. Оттам започнахме да надграждаме и развиваме породата в България. Спряхме се на тази порода, защото е специално селектирана за интензивно оборно производство на мляко. Издържа на малко по-ниски температури, каквито са при нас в Балкана. Малко са стопаните в страната с такава порода. Има още няколко козеферми, които са сравнително доста по-малки от нас като брой животни. Разполагаме с два големи обора, единият е 3,5 дка, другият е 1,5 дка. В по-малкия е доилната зала и родилните отделения за яретата", посочи Тодор Спасов и допълни:
„Когато изхранваме оборно, знаем точно каква храна и колко да даваме на животното. Когато животното отиде на паша, не знаем какво ще яде, колко ще върви, каква енергия ще изхаби. По тази причина предпочитаме да ги отглеждаме оборно. Здравето на животните винаги е на първо място. Най-важна е хигиената, да е много чисто навсякъде. Не само където се дои, но и на местата, където ядат и си почиват."
Защо кози?
„Собственикът се казва Петър Козарев. Фамилията му си идва със занаята. Назад във времето в рода му са гледали кози, оттам идва. България винаги е била благоприятен район за развитие на животновъдство, но с времето се затри. Към края на миналия век, от 1912 г. е имало 1 250 000 кози. В момента ако се съберем всички козевъди в България, дали ще съберем 250 хиляди животни, не е ясно. Козите са стар поминък на България, който според нас трябва да се развива.
Включих се в екипа, защото ми хареса идеята да произвеждаме качествени храни от козе мляко, да отглеждаме животните по такъв начин, че те да се хранят правилно, да бъдат лекувани правилно и да дават точните количества мляко. Хареса ми и идеята да внесем технологията на оборно отглеждане от Франция.
Моделът, по който работим, доказва, че с желание и с добро образование могат да се постигнат много повече неща, отколкото да караме по старите начини, които вече не са ефективни. В нашата ферма се обучават както млади ветеринарни лекари, така и общи работници", отбеляза ръководителят на фермата.
Целогодишен млеконадой
Млеконадоят в стопанството е целогодишен и маслеността на млякото не пада под 3,8%. Едно животно дава около 3-3,5 литра на ден, като лактационният период е 10 месеца на коза. „Често получавам въпроса от клиенти: Как така имате кисело и прясно мляко и през зимата? Отговарям: Когато забремениш едно животно, то изнася плода за 5 месеца и след раждането започва да дава мляко. За да доим целогодишно мляко, имаме различни цикли на заплождане на стадото. Съответно, през различните цикли на лактация и износване имаме различни количества мляко. В момента сме в кампания по заплождане на животни, които са родили в средата на миналата година и съответно вече са към края на лактационния период. Животните се оплождат и се пресушават 2 месеца преди да родят, с цел да се възстановят и впоследствие да дават качествено мляко. Това не се прави в множество ферми в България и е голяма грешка. В момента имаме около 600 лактиращи животни, което е малко. Догодина ще достигнем максималния капацитет на фермата от 1 150 лактиращи животни", сподели опитният предприемач.
Фураж от хидропонна система
Стопанството няма площи с фуражни култури. Грубият фураж се купува от близки до фермата производители. „Имаме хидропонна система на площ от около 700 м2, с която произвеждаме до 3,5 тона кълнове на ден, това са 60% от менюто на козите. Системата ни дава възможност да произвеждаме фуража 365 дни в годината. В нея се влагат семена, в зависимост от рецептата, изготвена от технолога по храненето. След 6 дни се получават кълнове като тези, които се продават за салати за човешка консумация. След това ги нарязваме и ги даваме на животните. Така всеки ден нашите животни се хранят със сочна, зелена трева.
Винаги си имаме концентрат, който да подпомага изхранването. Ако някой реши да отглежда животни, трябва да знае, че е задължително да има технолог по храненето, който да следи постоянно за здравословното състояние на животните и начина им на хранене. И да се коригира своевременно, за да може животното да яде колкото трябва, когато трябва и да дава достатъчно мляко.
От две години в изхранването на животните ни помага робот, който е абсолютно автономен. На определен час той дава определено количество концентриран фураж. По този начин компенсираме до известна степен липсата на работна ръка.
Идвали са във фермата хора от Гърция, където са едни от най-добрите козевъди в Европа. Искали са да купят от нашите ярета. Казаха ни: Такава ферма в Гърция няма", сподели още Тодор Спасов.
Планове за инвестиции
Козефермата в село Дамяново е изградена със средства по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Стопаните имат интерес към новите интервенции, както и планове: „Належащо в момента ни е да имаме още един сеновал, искаме да направим преустройство на обора за малките животни и да купим още един робот за изхранване, който не е много скъп. Искаме да сме в крак с най-новите технологии и да имаме модерна доилна зала."
Във връзка с административната тежест при кандидатстването за финансиране по Програмата за развитие на селските райони Тодор Спасов отбеляза: „Ние спазваме правилата и нямаме проблеми. Когато искаш да направиш нещо както трябва, необходимо е да вложиш повече усилия, няма иначе как. Процедурите за кандидатстване не са чак толкова сложни, затруднява ни само системата ВЕТИС. Казаха, че ще я подобрят, да видим!"
Фермата има членство в Асоциация за развъждане на млечните породи кози. „Помагаме си с каквото можем. Сега заедно с Асоциацията правим изкуствено осеменяване. Винаги е добре да си част от общност. Поддържаме се и гледаме винаги да помагаме, никога не сме отказали да споделим неща за нашата работа", посочи Тодор Спасов.
Малка пазарна ниша
Собствениците на козефермата са избрали конкретната пазарна ниша, която да запълват – млечните продукти от висококачествено козе мляко. „От 2019 г. произвеждаме млечни продукти единствено и само от козе мляко. Не предвиждаме да правим храни от краве, овче, биволско мляко или смес. Не влагаме никакво друго мляко освен това, което сме произвели, за да знаем, че храната не съдържа консерванти и антибиотици.
Продаваме цялата продукция в малки и големи магазини предимно в областните градове. Имаме и онлайн магазин. През 2019 г. стартирахме с бранда „Козарев", предлагаме продукти, направени единствено с наше козе мляко, и се опитваме да наложим качествен продукт, произведен както трябва, без никакви добавки – само мляко, закваска и по този начин мисля, че се наложихме добре на пазара. Винаги може и още, но като козеферма също станахме популярни, за една от фермите у нас, които отглеждат животните по възможно най-правилния начин", обясни опитният предприемач.
Възпитание и култура
В козефермата работят около 10 души. „Работната ръка е много сериозен проблем не само в животновъдството, но и в почти всички сектори в България. Затова не само ние, но и наши колеги се принудихме да вкараме работници от други държави, например при нас работят двама души от Узбекистан.
Имаме сътрудничество с Тракийския университет в Стара Загора. Предлагаме платен стаж, но няма нито един желаещ да се занимава с козевъдство. В държавите, където животновъдството е добре развито, децата са учени от родителите си, че е благородно да си изкарваш прехраната с животновъдство. С тези животни даваш хляб на други хора. В България е срамно да си животновъд и никой не иска да се занимава с това. Родителят, който смъмря детето си заради ниски оценки в училище, например казва: Ще те пратя патки да пасеш, щом не учиш! А това не е срамна работа!
За всеки човек, който иска да дойде на работа в нашата ферма, ние осигуряваме напълно обзаведено жилище и поемаме битовите сметки. Въпреки това не се намират работници", каза още Тодор Спасов.
Коментари