Смокът мишкар обикновено е тъмнокафяв,

със светъл корем. А малките смокчета имат светли, подобни на якички, петна зад главата.

Възрастният смок мишкар

на дължина достига до 2 метра.

По селата хората често свикват с него, защото го виждат да си почива в храстите или е на някое високо дърво, а част от тялото му виси. Смокът мишкар до известна степен е дървесен вид и е

много добър катерач.

За него е характерно, че е много активна змия и ловува главно следобед. Храни се с:

• мишки;

• къртици;

• гущери;

• малки птички – тях ги лови в клоните на дърветата, когато от любопитство излизат от гнездото.

Предпочитаните места за смока мишкар са топлите залесени пасища и малките широколистни гори, каменистите области и полуразрушени сгради от изоставени имоти – а такива в селата ни има много.

През юни-юли женската снася 5-8 яйца

в хралупа или в дупка в дънер. Малките се излюпват през септември и на дължина са между 10 и 12 сантиметра.

Широко разпространен е и смокът медянка

На дължина медянката рядко надвишава 80 см. Освен това е дневна змия – излиза в ранните привечери през лятото. Местата, които обитава, са:

  • пасищата;
  • покрайнините на горите;
  • живите плетове;
  • натрошен камънак в подножието на склоновете;
  • и понякога в градините.

Важно! Медянката се храни предимно с гущери и други змии – малки пепелянки и гризачи.

Въпреки че

 медянката не е агресивна по природа,

почувства ли се застрашена, започва първо да съска заплашително и чак след това напада -  опитвайки се да хапе.

Важното е, че медянката не е отровна за хората!