12° C, ясно небе
Големите преработватели гонят световните пазари, но малките, които произвеждаме типичната за страната храна, искаме да докоснем сънародниците ни, казва Ралица Кунева от пчеларска ферма „Странджа"
Семейният агробизнес е национално богатство и гордост. Защото не е въпрос само до икономическо въздействие, освен че съживява обезлюдени райони, той брани ценности, които ни обединяват като нация. Без любов към родината, всеотдайност, упорит труд и предприемачески хъс, семейният бизнес трудно би могъл да преодолява познати и нови трудности, пред които е изправен всяка година.
Такъв е и примерът на пчеларска ферма „Странджа", с която може да се гордеем. Димитър Станчев и Ралица Кунева управляват едно от най-големите пчеларски стопанства у нас, което се намира в село Индже войвода. Печелили са престижни награди както на родни конкурси, така и на европейски. Познати са на много от потребителите. Но за първа година представиха своите продукти на изложението „Фудтех" в Пловдив, и отново събраха призове за иновативни продукти. Единият е манов мед с магарешко мляко, другият е манов мед със спирулина и матча, и трети - манов мед с активен въглен.
Мановият мед е специфичен за района на Странджа, изключително полезен е и в последните години набра популярност, обяснява за „Български фермер" Ралица Кунева. „Решихме да използваме този популярен продукт и да добавим към него т. нар. суперхрани, с които можем да си набавим жизнено важни елементи за нашия организъм. Това е най-новото от нас и за щастие вече получи няколко награди на различни изложения", допълва тя като визира „Интер експо" в София, пчеларското изложение в Плевен и други. Ралица се радва, че срещат подкрепа както от пчеларската гилдия, така и от клиентите.
Доскоро самите те са отглеждали магарета в своето стопанство, но вече са предадени на специализирана ферма в района на Елин Пелин, от която купуват млякото. Там доят магаретата и лиофилизират. Готовият продукт го смесват с меда. Спирулината, матчата и въгленът са доставени от търговци на биохрани.
Тези суперхрани са надграждане на затворения цикъл на производство.
„Преди няколко години ниските изкупни цени на меда ни накараха да се замислим по въпроса и да инвестираме в собствено предприятие", казва още стопанката и продължава: „Като любители на чистата храна, във всичко, което приготвяме в домашни условия, влагаме мед. И тъй като намери одобрение сред нашите деца и приятели, това ни вдъхнови да направим предприятието за преработка и да създаваме здравословни продукти, които са ежедневно на трапезата ни, но да не бъдат с подсладители, а само с мед."
В момента пчеларска ферма „Странджа" отглежда около хиляда пчелни семейства. Достигали са доста повече, но се е наложило да ги намалят. Също така отглеждат зърнено-житни култури, трайни насаждения, зеленчукови градини, ливади за косене и пасища. Обработваемите им площи са 5 хиляди декара, което за Странджа е огромно, защото не са комасирани, а са пръснати в малки блокове на тежък терен. Самата земя също не е толкова плодородна като в Добруджа и Тракия. Работят с екип от около 15 човека, местни и идващи от Бургас.
Всяка година зеленчуците заемат различен процент в стопанството. В последната година увеличават зърнено-житните, за да бъдат по-устойчиви, защото е по-трудно с пазарите на зеленчуци. Минали сме през различен опит, всяка година отглеждаме и дини, и пъпеши, и други, разказва фермерката. Част от продукцията влагат в консерви, в които има мед. Tой сам по себе си е консервант и се получава не само вкусно, но и полезно. Например царска туршия, маринован корнишон, мариновани камби. Вместо със захар и оцет, маринатата е с мед и оцет, разкри тя. В плодовите концентрати и сладка също вместо захар, слагат мед.
„Но за да запазим качествата на меда при готвене, всички технологии в предприятието са подбрани да бъдат щадящи. С други думи, изваряваме плодовете и зеленчуците на вакуумен изпарител, по този начин варенето започва на 50-55 градуса. Така не се загряват, запазва се красивият цвят на плодовете, не е нужно в лютеницата да се слагат оцветители и други подобрители, защото се запазват както цветово, така и вкусово, и най-важно – запазват се полезните вещества и на меда, и на зеленчуците и плодовете", посочи Кунева.
Според нея все повече хората се интересуват от това с какво се хранят, как е произведен продуктът, особено на европейския пазар. У нас този процент е по-малък, но това се дължи на по-ниската ни покупателна способност. Но тенденция е, че все повече хора ще се интересуват от качеството на храната. „Ние го предлагаме на точно такъв тип
хора, които четат етикета
В съвременния живот има много с алергии, с отключени здравословни проблеми и избягват традиционното хранене. Даже не захарта е проблем за съвременното общество, колкото неговите заместители. Вече има много видове захар и това, което се влага в масовите продукти, е с много ниско качество. Бялата захар може да бъде не само от царевица, цвекло, тръстикова, а изцяло по химичен път. Това е съвременният бич на съвременното хранене", категорична е тя.
Определено медът оскъпява крайния продукт, отговори тя на въпросите ни. Затова разчитат на директни пазари, за да спестят на потребителя увеличението, което се получава от доставчиците. Работим на минимални маржове, като се стремим да си възвърнем инвестицията, т.е. да поемем разходите си и да се развиваме, обясни пчеларката от Странджа.
Кризите, с които се сблъскваха доскоро и продължават, не бяха никак леки, имаше период, в който съвпадна криза за продукти, с финансова криза и в един момент и пазарът на електричество беше доста бурен.
„В момента се нагласяме според ситуацията, но се отразява на крайния потребител. Искрено се надявам да се водят повече политики за опазване на българските стопани и преработватели, за да можем да издържим. Българският пазар да издържи. Иначе конкуренцията е твърде голяма, цените ѝ са много ниски. И реално потребителят няма досег с нас, българските производители, освен на такъв тип изложения, което за щастие се случва", коментира за изложенията „Фудтех" и „Агра", които се провеждат ежегодно през февруари в Пловдив.
Като за първа година изложител, тя е впечатлена от организацията и от мащаба на панаира. Очарована е от това колко безпристрастно се провежда конкурсът – избор на потребителя, никой не се опитва да влияе на тяхното мнение по време на дегустация. „Приветствам повече хора да посещават такива мероприятия, тъй като има малки ферми, които именно тук търсят реализация. Тук е мястото потребителят за разбере за тях, да опита продуктите, не само на момента да си купи, а да запази контакт и занапред да се снабдява. Така ще оцелее българското земеделие!", разсъждава стопанката.
По думите ѝ мащабните политики на Европейския съюз са доста обезпокоителни за всички, защото няма никаква яснота за бъдещето. Няма за настоящето, камо ли занапред. Така че всичко е в ръцете на хората.
Сектор „Пчеларство" в България
Все повече пчелари започват да се пречупват, да бъдат по-иновативни, да търсят сами пазари. Това са наблюденията на Ралица Кунева за сектора. Разбира се, все още има и хора, които продължават да си дават меда на едро, в повечето случаи това са любители, на които това не им е първата дейност. Хоби пчеларите винаги ще ги има и са по цял свят. Така че адмирации за тях, посочва тя. Професионалните не сме толкова много, но пък всички се развиват с бързи темпове, гъвкави са и се опитват да си възвърнат позициите на масата за преговори и да напомнят за сектора на министри и властимащи. Опитват се да защитят сектора, доста години нямаше пчеларска позиция. Разединението на бранша доведе до това да няма конкретен човек, който да излезе с ясна позиция. Адмирирам всички колеги, които отделят от времето си, за да защитават сектора, допълва пчеларката.
И съветва още: Българинът, за да опази здравето си, да чете и да подбира храната си, да се стреми да достига до българския производител, защото ние сме на българския пазар. Големите преработватели търсят световните пазари, но малките искаме да докоснем съгражданите си, да стигнем до българската трапеза, защото произвеждаме продукти, които са типични за нас. Искам да апелирам хората да търсят българското и да подкрепят всички трудещи се в сектора. По този начин да се опази българското земеделие и животновъдство, и да продължава да ни има. Не е редно всички плодородни земи да се превърнат в полета за създаване на електричество. Да, и тази независимост е важна, но в крайна сметка имаме дадености и индустрия, която създава достатъчно, така че не е нужно плодородните земи да се превръщат в соларни полета.
Коментари