13° C, ясно небе
Парадокс е, че те вече са се наложили като форма на търговия, а администрацията все още обсъжда, дали да има законово основание за съществуването им, посочват специалисти
Организаторите на фермерски пазари – около 8 сдружения в различни части на страната, реагираха остро на забраната на Българската агенция по безопасност на храните за провеждане на пазари за живи животни и продукти от тях. Малките фермери, които продават продукцията си на тези пазари, бяха най-силно засегнати от забраната. По стечение на обстоятелствата заповедта на БАБХ беше издадена часове преди традиционните съботни фермерски пазари, които се провеждат на много места. Този факт, както и пропуските на експертите по безопасност на храните, провокираха поредица от срещи между организаторите на фермерските пазари, Министерство на земеделието и храните и агенцията по храните. За аргументите в полза на малките фермери разказа пред „Български фермер" Николай Генов, който е организатор на фермерски пазари и е част от екипа на кооператива „Хранкооп-София".
Какво смущава експертите на БАБХ
„Под термина „фермерски пазари" експертите на агенцията по храните разбират кооперативните пазари и тържища на нерегистрирани земеделски производители, каквито се сформират покрай малките населени места, като например при село Долни Богров, близо до София. През последните 10 години обаче пазарите, в които участват регистрирани и проверени земеделски производители, се провеждат както пред Министерство на земеделието и храните, така и на Римска стена в столицата. Има голяма разлика между фермерските пазари и кооперативните пазари – на последните виждаме най-вече търговци, там липсва всякакъв контрол при продажбата както на живи животни, така и на животински продукти. Именно тези кооперативни пазари смущават БАБХ", уточни Николай Генов.
Вече за четвърти път през последните няколко години БАБХ издава заповеди, ограничаващи продажбата на живи животни и продукти от тях, и във всеки случай не се вземат спецификите на фермерските пазари, припомни Николай Генов и даде пример: „В последната си заповед експертите си противоречаха – казваха, че с цел да се ограничи разпространението, се забранява продажбата на животински продукти на всички видове пазари, но на нашите пазари се продават храни от регистрирани производители. Тези пазари са регистрирани търговски обекти и БАБХ ги контролира особено стриктно и въпреки това продажбата беше забранена. В същото време доставката на храни до магазин или директната продажба не бяха забранени. Не се правеше разлика между видовете пазари и именно това провокира нашата реакция. Заповедта на БАБХ беше издадена в петък преди съботния фермерски пазар на Римската стена и на следващия ден ние от „Хранкооп-София" изпратихме писмо до министъра на земеделието и храните. В резултат на това от забраната за продажба бяха изключени медът и рибата. Изпратихме ново писмо, в което настояхме да се направи разграничение между фермерските пазари и пазарите въобще, тъй като всички пазари се взимаха под общ знаменател. Ние, организаторите на фермерски пазари по градове в страната, имаме самочувствието, че нашите пазари са по-подредени и производителите са контролирани. Нашето най-голямо постижение е това, че допускаме само производители, но не и търговци. Ние имаме системи за самоконтрол, осигуряваме хладилни витрини, следим за правилното етикетиране на продуктите. Хората имат доверие в тези пазари, защото са сигурни, че там се предлага българска стока и че няма внос или некачествени продукти."
Нов удар за пазара на малките производители
„Заповедта на БАБХ беше удар за малките производители", категоричен е той и допълва: „Защото тяхната продукция се предлага основно на фермерските пазари. С нея реално не се ограничи движението на фермери, а се забраниха пазарите. Ние реагирахме отново и в среща с директора на БАБХ се опитахме да обясним, че е необходимо да се прави разлика между регистрираните фермерски пазари и местата, където се осъществяват нерегламентирани продажби на храни. Оказа се, че на регистрираните пазари инспекторите направиха проверки, а на нерегистрираните БАБХ няма право да прави проверки, освен ако не бъде подаден сигнал. По време на срещата със служителите на БАБХ и МЗХ постигнахме съгласие за това, че е необходимо да се прави разлика между двата вида пазари. След това агенцията по храните за трети път измени заповедта и забраната остана само за яйца, птиче и свинско месо. В същото време вече няма огнища на Африканска чума по свинете в стопанствата, но забраната за продажба на свинско месо на фермерски пазари все още не е вдигната. БАБХ като че ли смята, че фермерите вече са свикнали със забраната и сякаш вече няма нужда да се вдига. Затова нашата следваща стъпка ще бъде да настояваме, всеки регистриран и проверяван производител, да може да продава продукцията си на фермерски пазари. Това би било подкрепа на добрите производствени практики."
„Двоен аршин" за малките и големите?
По време на срещата с експерти на МЗХ и БАБХ от „Хранкооп" искат да се сложи срок на забраната за яйца и месо от птици и свине, но получават отговор от БАБХ, че ще се следи развитието на ситуацията и ще се реагира спрямо резултатите от изследванията. „Този път няма да чакаме 4 години както за свинското месо, защото те убиха всички малки производители. Вече няма фермери, които да продават месо от Балканска черна свиня, защото забраната на БАБХ ги накара да унищожат стадата си. Ако новата забрана на БАБХ продължи да действа, същото ще стане и с птицевъдните стопанства, в които се прилага свободна паша. Ще останат само големи ферми с по няколко стотин животни, които прилагат безумни практики на отглеждане", посочва с тревога Николай Генов.
„Рискът от разпространение на зараза от малка ферма е по-малък за една държава, отколкото когато един голям производител се сблъска със зараза. Когато имаш стотици хиляди животни на едно място, огромен е рискът от разпространение на заразата. Затова и тези животни са третирани профилактично с препарати и антибиотици с цел да се предотврати развитието на епидемия. Една от ползите от диверсификацията при стопанствата е именно в предпазването от разпространение на болести. Контрааргументът на БАБХ тук е практиката на големите ферми да инвестират в биосигурност. Очевидно е обаче, че хората, които правят политиките по храните, не правят тази диверсификация и са забравили кое е разумно и неразумно. Администрацията вижда като по-сигурни няколко големи производители, отколкото десетки малки", разочарован е организаторът на фермерски пазари.
С последните си действия БАБХ реално насажда недоверие към фермерските пазари и насърчава потреблението на храни от магазините и големите търговски вериги, според Николай Генов: „Дори с невъоръжено око може да се види, че в магазините се предлага продукция, която е безопасна, но няма положителна стойност за човешкото здраве. Създава се двоен аршин, тъй като за храните от фермерските пазари се говори като за „опасни", а за стоките в магазините като за „безопасни".
Проект на наредба за фермерските пазари
През декември 2023 г. се очаква да бъде завършен и представен за обществено обсъждане проект на наредба, в който ще бъде предложено определение на понятието „фермерски пазари" и ще бъдат разписани правилата за тяхната организация. Проектът се допълва през последните 4 години, като в работната група участват представители на няколко организации, сред които „Хранкооп", „Биоселена" и „Пендара". Основно изискване, което ще бъде заложено в наредбата, ще бъде, участниците във фермерските пазари да бъдат микропредприятия, които са регистрирани земеделски производители. Ще бъдат разписани хигиенните изисквания за провеждането на пазарите и за участие в тях. Също така ще бъдат определени правила за излагане на продукцията за търговия. Ще има дефиниция за понятието „фермерски продукт". „Такава наредба ще позволи, да се направи разграничение между фермерските пазари и други видове пазари. Напоследък стана практика на големите търговски вериги да поставят надпис „фермерски пазар" на места в магазина, обособени за плодове и зеленчуци. В повечето случаи обаче това не са продукти от малки ферми, а от големи индустриални стопанства. Не е редно така да се объркват понятията. Истинският фермерски пазар е предназначен за малкия производител, който застава пред клиента с лицето си. Една от основните идеи и на стратегията „От фермата до трапезата" е, да се предлага повече продукция директно от производителя, за да се избегне дългата верига на прекупвачите", посочи Николай Генов.
Парадокс е, според него, че фермерските пазари вече са се наложили като форма на търговия, а администрацията все още обсъжда, дали има законово основание за тяхното съществуване. „През годините се доказа, че хората търсят фермерски продукти. Увеличава се броят на новите фермерски пазари, на които участват истински производители. Производителите също искат да участват в тези пазари и „да работят на светло", казва Николай Генов.
„Според нас има дисбаланс в цените на храните. Индустриално произведените храни са евтини, но големият бизнес всъщност не плаща щетите, които нанася на околната среда и на човешкото здраве. Индустриалните предприятия експлоатират земята по най-безобразен начин с цел добиване на храна за животните. Това не е евтино и цената се плаща от младите поколения. В същото време значителна част от субсидиите в селското стопанство се изплащат на големите предприятия, а малките често остават без подкрепа", посочва Николай Генов и допълва: „Тази година на фермерските пазари имахме голяма липса на ягоди, праскови, кайсии заради валежите през май, а стопаните не получиха компенсации в тази бедствена ситуация."
Коментари