11° C, облачно
Интегрираните методи за опазване на растителната продукция трябва да са водещи, а в следващите години биото да обхваща все по-големи площи
С поредица от инициативи в областта на растителната защита и екологията Аграрният университет – Пловдив отбеляза 40-годишнината на Факултета по растителна защита и агроекология. През ноември се проведе заключителното събитие, а именно Научно-практическа конференция под наслов „Опитът от вчера, действията днес, увереността за утре", която събра представители на науката и индустрията. В изложенията на научните специалисти бяха обобщени тенденциите в областта на растителната защита и биологичното земеделие, както и тясната им връзка с екологията. Набелязани бяха насоките, в които се търсят решенията в отговор на глобалните предизвикателства на климатичните промени и загубата на биоразнообразие. В научните разработки, групирани в трите секции - „Растителна защита", „Екология" и „Студенти и докторанти", са взели участие 71 учени, докторанти и студенти. Сред присъстващите на събитието бяха и много студенти от Аграрния университет, които имаха възможност да се запознаят не само с актуалната научна тематика, но и с иновативните продукти и технологии, представени от партньорски организации - БАСФ, Кортева Агрисайънс, Синджента, Суми Агро, Опора Заден, Панамин.
Един от акцентите на форума бе и биологичното производство, което трябва да заема все по-значимо място в бъдещото земеделие.
Аграрния университет има дълга история в тази насока. Още през 1993 г. се създава Агроекологичен център, който е пълноправен член на Световната организация за органично земеделие. Така че в университета през всичките тези години усилено се работи и в областта на биологично производство.
Ясно е, че Европа иска да се развива биологичното производство, каза проф. д-р Владислав Попов, заместник ректор на АУ. И то бележи голям ръст през последните години в някои европейски страни.
При биологичното производство се отчита
30% нарастване на биологичното разнообразие,
показват данни на Европейска комисия. Безспорно това производство е част от т. нар. Зелена сделка, в която основните стратегии са три: „От фермата до трапезата", „За биологичното разнообразие" и „План за действие за развитие на биоземеделието". Това, образно казано, са крайъгълните камъни, по които ще работим в следващите години. Трябва да ни е ясно обаче, че агрохранителните системи и агрохранителните вериги вече се разглеждат като част от биоикономиката. Всъщност от 2012 г. има европейска стратегия за биоикономика, т.е. всички биологични ресурси, които се ползват в различните сектори на икономиката в една държава представлява биоикономика. Същевременно имаме и друга концепция за т. нар. кръгова икономика, има публикувана стратегия на МОСВ, т.е. нашите агрохранителни системи са в сърцевината на биоикономиката и тяхното значение ще се увеличава в следващите години.
Законодателството се оказва един от
препъникамъните за родните производители
Необходимо е да се работи в насока опростяване на правилата за производство, укрепване на системата за контрол, а също и системата за групово сертифициране при малките производители, което им дава възможност да спестят средства, както и единен контрол за намаляване на риска от случайно замърсяване с пестициди, подчертават специалистите. И към момента, за съжаление, няма единна методика, която да е наложена от ЕК по отношение на остатъците от пестициди.
България е възприела нулева толерантност, разяснява проф. Попов. Темата обаче се дискутира от години, а казусът още не е решен. По този начин биологичните производители се ощетяват, тъй като е възможно да има случайно замърсяване, някакви остатъци от продукти за растителна защита в почвата. Ето защо не трябва да ги наказваме за това, а и всичките да бъдат под един знаменател.
Преди години Националното сдружение на общините в България излезе със становище по проблема. В него се подчертава, че остатъчните количества от пестициди присъстват почти навсякъде в околната среда и потенциално засягат и биопродуктите. Тъй като занимаващите се с това производство земеделски стопани гарантират високи екологични стандарти, те не трябва да бъдат обременявани с рискове, за които не носят отговорност. Във връзка с това комитетът по регионите посочва, че прилагането на подхода за нулева толерантност към остатъчните количества в биопродуктите би навредил значително на сектора. Затова предлагат на ЕК да започне инициатива към опростена регистрация на продукти за растителна защита, подходящи за биопроизводство и
да насърчават по-нататъшното хармонизиране
на подходите при установяване
на остатъчни количества от пестициди,
като се вземат предвид всички предимства и недостатъци на различните подходи в държавите членки.
Какви са акцентите в Европейския план
за развитие на биологичното производство?
Три са главни направления. Първото е свързано с биологични храни, да има разнообразни продукти за всички, да се стимулира, както и да се гарантира доверието на потребителите. Второ – стимулиране на прехода и укрепване на цялата верига за създаване на стойност. Третото е биологичното производство да е като пример за подражание, да се изтъкнат ползите от него за земеделието като цяло.
За съжаление в последните години тенденциите у нас в областта на биологичното производство са негативни, подчертава проф. Попов. Ние няколко пъти сме си задавали въпроса: „Защо са толкова негативни?". Няма логика, тъй като официалната статистика показва, че нашите производители са в първата тройка по размер на субсидиите в Европа на хектар, т.е. значи получават достатъчно средства. Следователно другаде трябва да търсим проблема.
Къде е България на биокартата?
Статистика от 2021 г. показва, че сме на предпоследно място по площи за биологично производство, докато в предходни години сме били по-добре. Получава се така, че вместо да увеличаваме площите и стопанствата, ние ги намаляваме. Има проблем – трябва да се търси решение.
Безспорно има интерес към биохраните – повече в западните европейски държави, по-малко у нас, макар че през последните години се увеличава търсенето им. В посока популяризиране на биохраните, както и стимулиране на биопроизводството МЗХ съвместно с НССЗ проведе десетки срещи в цялата страна. Целта е да се информират българските потребители за ползите от биологичните храни, а за производителите и разяснителна кампания относно производството, включително и новите схеми, които засягат биопроизводството.
Изключително важно е да се прилага системен подход в растителната защита, казва проф. д-р Вили Харизанова, декан на Факултета по растителна защита и агроекология. Това важи и за конвенционалното, и за биологичното производство. Интегрираната система за опазване на културите от вредители, която не е нова, но някак си се позабрави през годините, трябва да бъде в основата на добрите практики. Не трябва целта ни да е да унищожим даден вредител на 100%, трябва да намерим именно системен подход, с който
да го ограничим под прага на икономическа
вредност, като се стремим да опазим
останалите компоненти от агро-биосистемата
Напълно възможно е, има много практики, като е важно да се спазва последователността им, т.е. ако с една не се получи, да се минава на следващата. И чак накрая да се използват продукти за растителна защита, като в случая се прилагат такива, които щадят и полезни, и вредни насекоми например. Пак казвам целта ни не бива да е „да избиваме" напълно. Не веднъж съм казвала, че дори има химични продукти, които са много по-щадящи, от други, които са разрешени за биологично производство, но практически са „по-смъртоносни".
Не само растителната защита, но и другите практики търпят множество промени. Съвсем уверено навлизат минималните и нулевите обработки. И интересно е, че тенденцията се възприема много повече от конвенционалните производители. По последни данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите площите се увеличават - има двоен ръст от 2019 г. насам. Около 500 хил. хектара или 5 млн. декара са с минимални или с нулеви обработки. Излиза че тези технологии се ползват по-малко в биологичното земеделие, което е странно. При други агротехнически практики, които също са отдавна известни, положението е същото, коментират специалисти. Въпросът е защо не се прилагат?
Смятам, че на нашите биопроизводители им трябват повече разяснения и насоки, казва проф. Попов. Ние сме обучили десетки, стотици биопроизводители, организираме постоянно демонстрационните дни, тази конференция също дава много информация. Така че е важно да се работи в различни посоки. Например
биологичните производители, които в голямата
си част са много дребни стопанствата,
трябва да работят в сдружения, като ползват обща техниката, отглеждат подходящи за месните условия сортове и породи животни. Това ще ги направи много по-устойчиви. И всички тези практики не са нови, но все още не виждаме да се прилагат успешно, а трябва.
В съвременното земеделие навлизат все повече иновации като дигитализацията, чрез която се извършват прецизни пръскания, механично плевене, точна сеитба и засаждане и т.н. на брой техники и технологии.
С идеята на Европейската комисия до 2030 г. да се намалят токсичните пестициди, както и употребата на торовете да спадне с 25%, биологичното производство трябва заеме по-значимо място. Намеренията са 25% от използваемите площи в Европа да бъдат с биопроизводство. Изпълнима ли е тази цел? Едва ли, но някои изчисления на анализатори сочат, че
е възможно да се достигнат около 18%
Трябва да работим в посока нови бизнес модели. В Европа има т. нар. биорайони, в които земеделието е такова. Може ли у нас? Да, доказва го Аграрният университет, който работи съвместно с община Брезово, с идеята тя да стане био. Създава се стандарт на качество за био - в туризма, в производството, в различни дейности, въобще може да участват всички заинтересовани в района.
С поне 30% е увеличен бюджетът в Европа специално за дейностите, които засягат биологичното производство, подчертава проф. Попов. И колкото повече участваме в подобни проекти, толкова по-добре за всички нас. Ние националната научна програма за здравословни храни и биоикономика сме започнали да я пишем още през март 2018 г., много преди да се говори за зелената сделка. Биологични продукти се разработват също отдавна. Още преди 10 г. ЕК насърчи бизнеса, като отпускаше по 6-7 млн. евро на проект, за да се разработват нови биологични пестициди и торове. Например в Испания, след като се направи сок от цитрусовите плодове, корите се събират и по определен начин от тях се извличат фитонциди и биологично активни вещества. Те се използват за производство на биопестициди. Има подобна практика и при маслините. Има много възможности, просто трябва да се търсят и да се прилагат.
Коментари