Защитата е доброволна и насърчава сдружаването

 

Българският държавен стандарт за производство на кисело мляко и бяло саламурено сирене няма да съществува от 31 юли 2024 г. С този национален стандарт страната ни нарушава няколко регламента на Европейския съюз, в които се посочва, че трябва да се произвежда по спецификация и че трябва да има постоянен контрол за това. Затова фирмите с договори за изпълнение по схемата „Училищно мляко" ще продължат да ползват стандарта до края на юли 2024 г., а наредбата за схемата ще бъде променена и новите правила ще започнат да действат за следващата нова учебна година. Членовете на асоциациите ще могат да произвеждат продукти по БДС по браншови стандарт, но тези продукти не може да носят наименованието „българско". Това каза доц. д-р Илиян Костов, директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига" в МЗХ, по време на дискусия организирана от Асоциацията на млекопреработвателите в България.

БДС на 90% покрива спецификацията на ЗНП. Единствената разлика е в това, че произходът на суровината трябва да е български и че 80% от храната на животните трябва да е произведена на територията на България, отбеляза още той.

БДС остава на етикета на кашкавала

Кашкавалът ще продължава да се продава с логото на БДС, тъй като все още не е започнала процедурата за защита на европейско ниво. „Процедурата по кандидатстване включва: Министерство на земеделието и храните да провери всички фирми, подали необходимите документи, и след това да публикува резултатите в ежедневник и срещу тях може да бъде подадено възражение. Предстои Министерство на земеделието и храните да публикува резултатите от проверките на производителите на кашкавал и след това браншът ще може да подаде възражения", посочи Елка Божилова, началник отдел „Схеми за качество" в дирекция „Политики по агрохранителната верига" в МЗХ.

Тя обясни, че по процедурата е необходимо, производителят на съответния продукт да сключи договор с определена фирма, акредитирана от Българската служба за акредитация.

Сертифициращата фирма трябва да направи проверка на място и да издаде сертификат за съответствие. След това фирмата-производител трябва да подаде документи в МЗХ. Държавните експерти проверяват на място производствения процес и на база резултатите от проверката се издава документ, който трябва да бъде одобрен и подписан от министъра на земеделието. Така млекопреработвателят се вписва в регистъра на производителите на защитения продукт. „Хубаво е да сте сдружение от повече фирми, за да сте силни", каза още Елка Божилова.

Очаквания и анализи

„Сдружението „Сурово-сушени месни продукти" има 7 регистрирани месни продукта с традиционно специфичен характер. Изисква се известна консолидация между фирмите, за да се обединят около тази идея. В млечния сектор обединението обаче е по-трудно. Българското розово масло също е със Защитено географско указание от 2014 г. и България има споразумения с държави, като например Китай, именно, за да не се фалшифицират наши продукти", обясни Елка Божилова.

Министерство на земеделието и храните не е правило анализ за това, дали производителите на мляко в България могат да осигурят достатъчно суровина за преработка по ЗНП, коментираха представители на бизнеса. Сертифицирането по ЗНП не е задължително, но с него и с намаляването на производството по БДС ще се увеличи и интересът на фермерите да произвеждат мляко. Това е смисълът на мярката и затова Европейската комисия я подкрепя, обясни доц. д-р Илиян Костов. По неговите думи производителите и търговците на фуражи ще трябва да подписват декларация за това, че фуражите, които предлагат, са произведени на 80% в България.

Български продукт на по-висока цена

От скоро е създаден и регистър на производителите на сирене и кисело мляко по ЗНП. Първите продукти с тази защита на пазара са произведените от „Димитър Зоров" и от „Димитър Маджаров". „Преди да кандидатствате за сертифициране, помислете за това, достатъчно ли са ви силите да го правите и в бъдеще", обърна се доц. д-р Илиян Костов към представителите на бранша и ги призова да търсят контакт с него и останалите експерти в министерството, за да получат необходимата информация относно стандартите за качество на ЕС.

Инж. Юлия Маджарова, зам.-председател на „Сдружение традиционни млечни продукти" и Мениджър производство на млечни продукти в „Димитър Маджаров" ЕООД, посочи три основни ползи от работата на млекопреработвателните предприятия по ЗНП: познаваемост на продукта извън пределите на България, подпомагане на производството на мляко в България и подпомагане на производството на фуражи в България. Всичко това създава условия за производство на един по-качествен български продукт с по-висока цена. Потребителят трябва да вярва, че в България могат да се правят качествени продукти на европейско ниво, каза инж. Юлия Маджарова пред „Български фермер" и допълни:

„Подготовката на документите за участието в ЗНП отнема около месец. По-дълго е технологичното време за зреенето на сиренето – необходими са 2 месеца. Най-важното преди кандидатстване за спазването на изискванията по този стандарт е това, фирмите да имат 100% осигуреност на мляко, произведено в България. В „Димитър Маджаров" ние винаги сме работили с българско мляко и изпълнението на изискванията по ЗНП за нас не е проблем. Купуваме млякото на около 100 производителя на краве мляко, както и на още 150 фермера с овце, кози и биволи."

Ограничение или възможност

„Повечето големи млекопреработватели си направиха големи фабрики и искат да работят с вносно мляко, а схемите за качество ги ограничават", коментира пред „Български фермер" Иван Грънчаров, собственик на ферма и млекопреработвателно предприятие в Луковит и кмет на същата община. „Със схемата „Училищно мляко" ние всъщност подпомагаме румънския и украинския производител. Това ли искаме? ЗНП поставя по-високи изисквания в сравнение с БДС. Какво значи да се прави сирене от мляко, произведено в Унгария?! Този стандарт заблуждава българския потребител, че купува сирене от българско мляко, но не е така. ЗНП на етикета означава, че този продукт е произведен с българско мляко и че кравите са захранени със суровини на 80% български произход. ЗНП обаче не е удобен на българските преработватели, тъй като няма да купуват вносно мляко за 35 цента, а ще трябва да купуват от българските млекопроизводители, чиято цена е друга", каза още той.

„Разбира се, че ще кандидатстваме за ЗНП. Това е бъдещето. Подготовката на документите не е сложна. Необходимо е да докажеш, че храната за животните е с произход България и това не е трудно. Дори от финансова гледна точка не е трудно, защото ако сертифицирането излиза около 1200 лв., разделени на 365 дни, това не са много средства. Най-важно тук е доверието на потребителите, което е на много ниско ниво в момента", отбеляза Иван Грънчаров.