Тази система за поддържане на повърхността в овощните градини и лозя е по-щадяща за почвата

Отглеждането на трайни насаждения с овощни видове, ягодоплодни култури, а също и лозя при затревяване на междуредията става все по-честа практика. Тази система се препоръчва като добра практика в съвременното земеделие, тъй като е по-екологосъобразна. Освен това изискването за затревяване на насажденията, като се поддържа нисък тревостой между редовете и окопаване само вътре в редовете, е и вид противоерозионна мярка.

У нас се прилагат няколко системи за поддържане на почвената повърхност в трайните насаждения и лозята. Все още най-често се практикува поддържане на почвата в черна угар. Най-общо казано тази система се състои в периодични плитки пролетно-летни обработки, които се извършват на дълбочина до 10 см и есенна оран в междуредията на дълбочина около 15 см веднъж на три години. По принцип такива са препоръките на специалистите, но често в практиката обработките са различни, като се съобразяват с много фактори, като вид и възраст на насаждението, състоянието на почвата, климатичните условия през годината, заплевеляването и т.н.

Предимствата на черната угар

Основното предимство е, че по този начин се осъществява много добър контрол на заплевеляването. Също така, чрез обработките, които разрушават почвената кора, се създават по-добри водно-въздушни условия в почвата. Разбира се, чрез тях се осъществява основното подхранване, когато се извършва с гранулирани торове.

Наред с тези големи предимства черната угар има и някои недостатъци. На първо място е това, че почвата се уплътнява и се образуват коловози, в резултат на честите преминавания на земеделската техника. Това се отразява неблагоприятно върху нормалното развитие на корените, а също така може да се стигне до задържане на вода, в периоди, когато има повече количество валежи. От друга страна обработките оказват и разпрашаващ ефект върху почвата, който води до обедняването й на органично вещество. Обработките нямат добър ефект и при коренищните плевели, тъй като работните органи на машините ги нарязват, което довежда до размножаването им.

Другите две системи за поддържане на почвената повърхност, които се практикуват в трайните насаждения са:

зелено торене, естествено

и културно затревяване

Зеленото торене е много подходящо да се направи в насаждения, които дълги години са поддържани в черна угар. Чрез нея се намаляват значително вредните последствия от негативите, които има от черната угар, а почвата се обогатява с органично вещество.

За целта се засяват култури, които са подходящи за зелено торене. Обикновено препоръката е сеитбата да се извърши през есента, през втората половина на октомври, т.е. след прибирането на плодовете. Културите за зелено торене се заорават рано напролет, преди да започне вегетацията на овощните дървета.

При нашите климатични условия най-подходящите растения, които препоръчват специалистите са: ръж, ливадна власатка, фий, овес, грах, детелина, лупина и др.

Какви са сеитбените норми:

  • Ръж – 20 кг/дка.
  • Репко – 1-1.5 кг/дка.
  • Фий – 5 кг/дка.
  • Тревна смес от фий – 5 кг/дка и ръж – 20 кг/дка.
  • Тревна смес от фий – 5 кг/дка и овес – 20 кг/дка.

Тъй като зеленото торене оказва много благоприятно въздействие върху структурата на почвата, то е много подходяща агротехническа практика за площи, които

са разположени на наклонени терени,

за да се ограничи почвената ерозия

Естественото затревяване е препоръчително при създаването на нови градини. За целта преди засаждането на овощните дървета площта се подравнява с подходяща агротехника.

През пролетта покаралата естествена растителност се оставя да достигне височина 15 см, след което започва да се коси периодично. Окосената зелена маса се оставя на място, като не се извършва обработка на почвата.

Културното затревяване е система за поддържане на почвената повърхност, която е подходяща да се прилага в райони, където падат повече валежи, както и в насаждения, които се напояват.

Разбира се, и този тип почвена система има своите изисквания. Тя не е подходяща за места с по-леки почви, като песъчливите например, тъй като се стига до силна конкуренция за почвената влага между тревите и овощните дървета.

В месторастения, където

почвите са по-тежки, или има

по-близки подпочвени води,

този начин на поддържане на почвената повърхност е много удачен.

При културното затревяване в междуредията на трайните насаждения се поддържа постоянен тревен чим, а ивицата в реда се обработва с подходяща техника, може да се използват и хербициди. Окосената трева се оставя на място, като служи за мулчиране или за органично торене.

Много подходящи треви, които могат да се използват за затревяване на междуредията на овощните дървета и лозята, са житните култури, защото развиват мощна коренова система, която се разполага равномерно в почвата. Сред най-добрите треви, според специалистите, е италианският райграс, който може да се използва самостоятелно или в тревни смеси с бяла или червена детелина.

Други растения, които се препоръчват за затревяване на междуредията, са: райграс, ливадна власатка, ливадна метлица, ливадна тимотейка, които се засяват самостоятелно или в комбинация с бяла или червена детелина.

Какви са сеитбените норми:

  • Райграс – 4-5 кг/дка.
  • Тревна смес от райграс – 5 кг/дка и бяла детелина - 0.2 кг/дка.
  • Тревна смес от ливадна власатка – 2-3 кг/дка и бяла детелина - 0.2 кг/дка.

Семената се засяват напролет, най-често през април, на втората или третата година от създаването на градината. За това време овощните дръвчета вече са се развили добре и тревите не са проблем за тях. В насаждения, където има добро напояване, затревяването може да се направи още първата година на засаждането на дърветата.

Препоръката на специалистите е,

когато се затревява създадена вече градина,

то да се направи през междуредие

По този начин половината от кореновата система на дърветата се развива в затревеното междуредие, а другата половина – незатревеното. Така се намалява стресът на дърветата, ако има конкуренция за влага от почвата. Преминаването на техниката, за да се осъществят растителозащитните третирания срещу вредители, се извършва н незатревените междуредия. Така тревния чим укрепва по-добре. На следващата година се извършва затревяване и на останалите междуредия.

Тревите се косят периодично, когато достигнат 10-12 см височина. Окосената маса се оставя за мулчиране или за зелено торене.

Предимствата на затревяването на почвената повърхност в междуредията са:

  • Подобряване на почвената структура – воден, въздушен и хранителен режим.
  • Преминаването на техниката върху тревата е по-щадящо за почвата.
  • Тревните смеси потискат развитието на плевели, включително трудните за борба многогодишни коренищни и кореновоиздънкови видове, като балур, троскот, паламида, поветица и др.

Затревяването е много подходящо и за наклонени терени
Затревяването е много подходящо и за наклонени терени