Изкупуването е гарантирано от Научния център по бубарство – Враца

По производство на буби и естествена коприна в края на 20-и век България заема първо място в Европа и едно от водещите места в света. Със смяната на икономическата система у нас силата на този подотрасъл намалява. Въпреки че златните години на бубарството у нас са отминали, днес в Научния център по бубарство – Враца (НЦБ-Враца) на Селскостопанска академия се съхранява най-големият генофонд на черницата и копринената буба в Европа.

У нас все още има земеделски производители с фамилен опит и традиции в бубарството. България е една от страните с най-много налични черничеви дървета в Европа – над 1 милион, които са достатъчни за производството на около 500 тона сурови пашкули годишно. Средногодишното производство на черничеви фиданки за последните няколко години в страната е около 90 000 броя. Новите фиданки са засадени почти изцяло като плантации с около 300 дървета/дка. Добивът на черничев лист е около 1200–1600 кг/дка годишно при неполивни условия и 2000-2500 кг/дка при поливни условия. Настоящата изкупна цена за сурови пашкули е около 8 евро/кг. При тази цена на сурови пашкули сухите пашкули струват около 18-20 евро/кг, а разходите за суровата коприна са около 75 евро/кг. Тези цени за сухи пашкули и сурова коприна не са конкурентни на световния пазар.

Изчисления на разходите

за започване на производство

Хората, които сега се занимават с отглеждане на буби в България, почти не правят инвестиции, защото използват налични черничеви дървета, помещения и инвентар. През 2023 г. 1 кг сурови пашкули се заплащаше на производителите на цена от 20 лв. Един бубохранител обикновено отглежда от 3 до 5 кутийки буби и произвежда 80–125 кг пашкули, за които получава приход в размер на 1600–2500 лв. От излюпването на бубите до предаването на пашкулите минават около 40 дни, а разходът на труд за производство на 1 кг сурови пашкули е около 4 часа. Редица разходи, сред които за бубено семе, химикали за дезинфекция, транспорт и отопление, възлизат на около 200 лв. за една кутийка буби. Отглеждането на бубите започва в средата на май, а бубеното семе се заплаща до края на април.

Учените от Научен център по бубарство – Враца на Селскостопанска академия са направили изчисления на разходите за създаване на 1 дка черничево насаждение: 

Добивът на сурови пашкули от 1 дка черничеви насаждения е 75 кг, ако е на поливна площ. За създаване на ферма за отглеждане на буби са необходими 5 дка черничеви насаждения, от които се отглеждат 15 кутийки буби годишно и се произвеждат 300 кг сурови пашкули. Засаждането на 1 дка черничеви дръвчета, например, струва около 3 650 лв., по изчисления на НЦ-Враца. Разходите за изграждане на бубарница и инвентар за отглеждане на буби възлизат на 20 000 лв. Необходима е също машина за рязане на черничев лист на стойност около 3 000 лв., както и машина за почистване на пашкулите от обелока на стойност 2 200 лв. Храстите за завиване на пашкулите струват около 1 000 лв.

Престиж за България

Главните фактори, които ограничават възраждането и развитието на този подотрасъл са липсата на частна компания, която да изкупува по-големи количества пашкули от производителите, както и липсата на целева субсидия за този подотрасъл. Бубарството, при създаване на съответните условия, би могло да осигурява добри доходи на фермерите, и то в райони, където възможностите за доходи от друга селскостопанска продукция са силно ограничени. Същността на бубарското производство представлява само по себе си едно биологично фермерство, се казва в научен доклад.

НЦБ-Враца напоследък е най-големия производител на бубено семе и черничев посадъчен материал в Европейския съюз. Научният център продава бубено семе и черничев посадъчен материал не само в България, а и в много други страни като Гърция, САЩ, Франция, Испания и други. На американския пазар, например, нашите бубени семена са успели да изместят тези от Китай и Индия, което е критерий за тяхното високо качество като генетичен материал. На международния пазар цените диктуват Китай, Бразилия и Виетнам.

Без субсидия за българското

бубено семепроизводство

От 2000 г. единствено Опитната станция по бубарство - Враца организира отглеждането на известни количества буби, главно за нуждите на бубеното семепроизводство, но също така и за отмотаване и производство на сурова коприна, копринена прежда и готови плетени копринени изделия. Станцията разполага с необходимите за целта сушилни за пашкули, свилоточна и друга техника за тяхната преработка. Поради това, че бубарството в страната не се субсидира, изкупната цена на пашкулите се определя от цената на суровата коприна на световния пазар, която обаче е нестабилна и силно варира. Европейският съюз субсидира бубарството със 133,26 евро за всяка отгледана кутийка буби, състояща се от 20 000 яйца, при определени условия. Тази субсидия обаче се ползва само в така наречените „стари“ страни членки на ЕС, но не и в България. У нас европейската субсидия не е разрешена и производителите на пашкули се подпомагат само по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), което за тях е една почти нищожна подкрепа.

Според българските учени, страната ни има потенциал за производство на висококачествена сурова коприна, греж, която може да конкурира като качество китайската и бразилската, а благодарение на европейската и/или национална субсидия и като цена. Наложително е обаче създаването на нова материална база за отглеждане на буби. Необходимо е да се осигури безвъзмездна помощ или кредитиране на земеделските стопани, желаещи да засаждат черничеви градини и да създадат нова база за отглеждане на бубите. Големият процент от тези хора са с ниски доходи и не разполагат с материални активи, които биха могли да заложат пред банките за обезпечаването на кредитите. Това е голяма пречка за тях, да кандидатстват по мерките от Програмата за развитие на селските райони.

Два сертификата за нови копринени буби

Научният център по бубарство - Враца на Селскостопанска академия получи сертификати от Патентното ведомство за две нови породи копринена пеперуда. Едната порода е с наименование „Враца 63 х Линия 22 х NIG 2 х Мерефа 6“, а другата е наречена „NIG 2 х Мерефа 6 х Враца 63 х Линия 22“. Защитните документи са с начално действие от септември 2023 г. и са валидни 30 години.

Двата нови хибрида буби се отличават със сравнително висока жизненост и продуктивност. Тяхното евентуално внедряване в производство би довело до повишаване с около 15% на средните добиви на пашкули, при осигуряване на качествена коприна, обясни директорът на научния център проф. Паномир Ценов специално за „Български фермер“.

По неговите думи, двете породи копринени пеперуди са създадени от авторски колектив, състоящ се от двама учени от Научен център по бубарство при ССА и двама учени от Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора. „Процесът по създаването на новите хибриди отне повече от 10 години, като първоначално беше тестиран един набор от около 100 породи буби, от които бяха селекционирани съответните родители на хибридите“, каза българският учен.