Посрещнахме официално есента само преди няколко дни. Стана ли ви вече едно такова меланхолично, носталгично, а и мокро, и хладно…? Такава е тя! Навява ни смесени чувства и надежди, но пък е красива сама по себе си. С всички тези огнени багри, с листопада и бавния път, който води към зимен покой в природата. Като една подсказка, че и ние от време на време трябва да поспрем, да поседнем и да се насладим на спокойствие, тишина и уют вътре в себе си, макар фоновия шум на заобикалящия ни свят.

И понеже трябва да си говорим за цветя, нека уточним, че с тях, с тези „каменни“ цветя ще съумеете да превърнете есенната си градина в разкошно кътче. С багри в багрите и то в нюанси, доста нетипични за растителното царство и стандартните открити пространства. А сега да разшифроваме думичките:

Седуми и сукуленти в естествена среда се срещат предимно в каменисти и доста неприветливи места. Ето защо по света те се наричат каменни култури или цветя. А именно с тях ще се занимаем днес. Сигурно се чудите защо.

Повечето седуми и сукуленти са нискорастящи

и намират място в скалните кътове и алпинеумите като почвопокривни растения. Те са ценени най-вече заради минималните грижи, които изискват, но и заради интересната листна маса, текстурата, която придават и минималистичните ефекти, които можете да получите с тях.

Есенните крале и кралици в тези семейства обаче са доста различни от горното описание. Най-често са доста по-високи и цъфтят изумително през този сезон.
Можете да ги намерите на добри цени в градинските центрове, а най-хубавото е, че са доста трайна украса (може би заради хладното време, в което разцъфтяват). Веднъж насадени в градината, те ще нарастват постоянно и стига да се прихванат добре в началото, с времето стават практически самостоятелни. Дори не е необходимо да ги поливате както петуниите и хризантемите например. те са сухо и студоустойчиви, многогодишни и, не забравяйте, обичат слънцето.

Ще започнем с една

позната и полезна красавица – дебелата мара

Не я бъркайте с дебелец!

Sedum Maximum е от сем. Crassulaceae — Дебелецови, което може би е причината за объркването на разговорните имена, но има доста големи разлики.

Дебелата мара е растение, което трябва да се отглежда във всеки български двор. Тя се използва широко в народната медицина за редица здравословни проблеми, но най-вече, защото бързо и успешно изтегля трънчета, трески, дори конци и други частици от загноили рани. Използваемата част са листата, а приложението им може да бъде най-разнообразно - тинктури, мехлеми, както и директно.

За да отгледате успешно дебела мара е важно да ѝ осигурите правилната почва. Да бъде лека, песъчлива, да не задържа вода са основните насоки. Мястото трябва да е много слънчево. Растението се размножава чрез делене, резници или семена. Щом се прихване, вече е лесно!

Малко градинари обаче знаят, че има

видове и сортове седуми

от ранга на дебелата мара,

които освен с прекрасни и дълготрайни цветове, могат да се похвалят и с разкошно обагрени листа в различни нюанси на червеното и розовото. Те са такива почти целогодишно (с изключение на студените месеци, естествено) и с нестандартния си вид допринасят за красотата на градината, а защо не и на балкона. Ето няколко от тях:

  • ‘Chocolate Drop’ – както подсказва името, листата са с шоколадови нотки, а цъфтежът започва сравнително рано – още през лятото.
  • ‘Abbeydore’ – листата на този представител са сиво-сини, а цветовете се променят от светло розово до маджента с напредване на възрастта си. След прецъфтяване и с настъпване на зимата, цветоносните стъбла изсъхват.
  • Autumn Joy – цъфти доста късно през есента и може да се похвали с медено розови цветове. Листната маса е зелена.