Така навремето са поливали старите добруджанци, все още има запазени съоръжения

Пътувайки из Добруджа, се натъкнахме на следното съоръжение в село Соколово, разбрахме, че го има и в други съседни села. Наричат го келяво, някъде му викат и долап. Келяво или келево означава дървен валяк на дълбок кладенец/ геран (или колело на воденица или тепавица), което се задвижва от впрегнат добитък – кон или вол. Прави се при дълбок източник на вода, за което трябва и повечко сила, за да се извади.

Подпочвените води са много ценни за напояване. Подземните води в България имат повсеместно разпространение и играят важна роля за формирането на природната среда, за задоволяване на различни потребности на човека и най-вече напояване.

Подземните води са възобновяем ресурс. Те представляват съществена част от оттока на страната (28-32%), като през сезона на маловодие са главен източник на подхранване на речната мрежа. Първостепенното им значение се определя от факта, че те са основен източник на питейно-битово водоснабдяване на преобладаващия брой населени места. В много случаи използването на подземните води е технически, икономически и санитарно по-целесъобразно, отколкото на повърхностните води, напомнят консултантите от HWI Consulting.

Другите методи за вадене на вода

В миналото кладенците са били едни от най-важните източници за водоснабдяване с подземната вода.

Според проф. Христо Вакарелски до края на ХІХ век много често вода за пиене и за домашни нужди е черпена направо от реките. Но тази практика съществува най-вече в планинските села, където реките са с чиста вода.

В равнинните части се изкопавали дълбоки кладенци, иззидани с камъни. За да се достигне до подземната вода, се използват приспособления за ръчно спускане и изваждане на ведрото - геранило. Представлява лост от голямо и здраво стъбло, прикрепено към вертикална подпора. В по-късата част се поставят тежести. Върхът на по-дългата се ориентира точно над центъра на кладенеца. Към това рамо се прикачва въже, чиято дължина отговаря на дълбочината, от която ще се добива вода. При празен съд тежестта повдига геранилото. А когато е пълен, необходимо е малко усилие, за да бъде издигнат на подходяща височина, пише главният уредник на музей „Етър“ Росица Бинева в техния блог.

Широко приложение има и макарата, на която се навива въже или верига с кофа.

Когато нивото на подпочвената вода е на голяма дълбочина, понякога използват т. нар. „врътки”, които се задвижват с човешка сила, с волски или конски впряг. Това са дървени колела, вертикално закрепени близо до кладенеца.

Този по-сложен механизъм увеличава многократно дължината на въжето, както и количеството на извадената вода. Понякога те достигат до 50 м дълбочина. Край тях обикновено има дървени корита, които се пълнят за поене на добитъка.

Дълбоките кладенци се наричат още бунар, геран и т.н. По правило кладенците са на открито, в дворовете на къщите или в общинските земи.

Важна роля в равнините имат и т. нар. дулапи – дървени колела, сковани от дъски, частично потопени във водата. На всяка от осите на дулапа има дървени кофички, които една по една се пълнят с вода. Достигайки до най-високата точка на колелото, те се обръщат от собствената си тежест, а водата се излива в голямо корито. Дулапите се използват най-вече в градинарството.

Геранило
Геранило