9° C, умерен дъжд
Този метод за поддържане на почвената повърхност е в унисон със зелените европейски политики, тъй като е щадящ за почвата и опазва околната среда
Зелените политики, които Европа вече налага в земеделието, включват и затревяване на междуредията в трайни насаждения – овощни градини, ягодоплодни култури и лозя. Целта е чрез затревяването да се поддържа нисък тревостой между редовете, а да се обработва само вътре в редовете. Затревяването на градините и лозята е и вид противоерозионна мярка за места, където има почвена ерозия.
В България се прилагат няколко системи за поддържане на почвената повърхност в трайните насаждения и лозята. Все още у нас най-често почвата там се поддържа в черна угар. Тази система се състои в периодични плитки пролетно-летни обработки, които се извършват на дълбочина до 10 см и и есенна оран в междуредията на дълбочина около 15 см веднъж на три години. По принцип такива са препоръките на специалистите, но често в практиката обработките са различни, като се съобразяват с много фактори, като вид и възраст на насаждението, състоянието на почвата, климатичните условия през годината, заплевеляването и т.н.
Кои са предимствата на черната угар?
Основното предимство, от което се ръководи всеки земеделски производител, е, че при тази практика се осъществява много добър контрол на заплевеляването. Освен това чрез обработките, които разрушават почвената кора, се създават по-добри водно-въздушни условия в почвата. Разбира се, чрез тях се инкорпорират торовете, когато при основното торене се използват гранулати.
Наред с тези безспорни предимства черната угар има и някои недостатъци. На първо място е, че почвата се уплътнява и се образуват коловози в резултат на честите преминавания на земеделската техника. Това се отразява неблагоприятно върху нормалното развитие на корените, а също така може да се стигне до задържане на вода, в периоди, когато има повече количество валежи. От друга страна обработките оказват и разпрашаващ ефект върху почвата, който води до обедняването й на органично вещество. Обработките нямат добър ефект и при контрол но коренищните плевели, тъй като работните органи на машините ги нарязват, което довежда до размножаването им.
Другите системи за поддържане на почвената повърхност, които се практикуват в трайните насаждения са: зелено торене и естествено или културно затревяване.
Зеленото торене е много подходящо
да се направи в насаждения,
които дълги години са поддържани в черна угар. Чрез него се намаляват значително вредните последствия от негативите, които има от черната угар, а почвата се обогатява с органично вещество.
За целта се засяват култури, които са подходящи за зелено торене. Обикновено препоръката е сеитбата да се извърши през есента, през втората половина на октомври, т.е. след прибирането на плодовете. Културите за зелено торене се заорават рано напролет, преди да започне вегетацията на овощните дървета.
При нашите климатични условия най-подходящите растения, които препоръчват специалистите са: ръж, ливадна власатка, фий, овес, грах, детелина, лупина и др.
Сеитбените норми са:
- ръж – 20 кг/дка;
- репко – 1-1.5 кг/дка;
- фий – 5 кг/дка;
- тревна смес от фий – 5 кг/дка и ръж – 20 кг/дка;
- тревна смес от фий - 5 кг/дка и овес – 20 кг/дка.
Тъй като зеленото торене оказва много благоприятно въздействие върху структурата на почвата, то е много подходяща агротехническа практика за площи, които са разположени на наклонени терени, за да се ограничи почвената ерозия.
Естественото затревяване е препоръчително
при създаването на нови градини
За целта преди засаждането на овощните дървета площта се подравнява с подходяща агротехника.
През пролетта покаралата естествена растителност се оставя да достигне височина 15 см, след което започва да се коси периодично. Окосената зелена маса се оставя на място, като не се извършва обработка на почвата.
Културното затревяване е система за поддържане на почвената повърхност, която е подходяща да се прилага в райони, където падат повече валежи, както и в насаждения, които се напояват.
Разбира се, и този тип почвена система има своите изисквания. Например тя не е подходяща за места с по-леки почви, като песъчливите например, тъй като се стига до силна конкуренция за почвената влага между тревите и овощните дървета.
В месторастения, където почвите са по-тежки, или има по-близки подпочвени води, този начин на поддържане на почвената повърхност е много удачен.
При културното затревяване в междуредията
на трайните насаждения се поддържа
постоянен тревен чим,
а ивицата в реда се обработва с подходяща техника, може да се използват и хербициди. Окосената трева се оставя на място, като служи за мулчиране или за органично торене.
Много подходящи треви, които могат да се използват за затревяване на междуредията на овощните дървета и лозята, са житните култури, защото развиват мощна коренова система, която се разполага равномерно в почвата. Сред най-добрите треви, според специалистите, е италианският райграс, който може да се използва самостоятелно или в тревни смеси с бяла или червена детелина.
Други растения, които се препоръчват за затревяване на междуредията, са: райграс, ливадна власатка, ливадна метлица, ливадна тимотейка, които се засяват самостоятелно или в комбинация с бяла или червена детелина.
Сеитбените норми са:
- райграс – 4-5 кг/дка;
- тревна смес от райграс – 5 кг/дка и бяла детелина - 0.2 кг/дка;
- тревна смес от ливадна власатка – 2-3 кг/дка и бяла детелина - 0.2 кг/дка.
Семената се засяват напролет, най-често през април, на втората или третата година от създаването на градината. За това време овощните дръвчета вече са се развили добре и тревите не са проблем за тях.
В насаждения, където има добро напояване,
затревяването може да се направи още
първата година на засаждането на дърветата
Препоръката на специалистите е, когато се затревява вече създадена градина, то да се направи през междуредие. По този начин половината от кореновата система на дърветата се развива в затревеното междуредие, а другата половина – в незатревеното. Така се намалява стресът на дърветата, ако има конкуренция за влага от почвата. Преминаването на техниката, за да се осъществят растителозащитните третирания срещу вредители, се извършва в незатревените междуредия. Така тревния чим укрепва по-добре. На следващата година се извършва затревяване и на останалите междуредия.
Тревите се косят периодично, когато достигнат 10-12 см височина. Окосената маса се оставя за мулчиране или за зелено торене.
Предимствата на затревяването на почвената повърхност в междуредията са:
- Подобряване на почвената структура – воден, въздушен и хранителен режим.
- Преминаването на техниката върху тревата е по-щадящо за почвата.
- Тревните смеси потискат образуването на плевели, включително трудните за борба многогодишни коренищни и кореновоиздънкови видове, като балур, троскот, паламида, поветица и др.
Коментари