16° C, ясно небе
Може да се използват много трикове, които подхранват и опазват
Днес лози се отглеждат у нас от много собственици – и от професионалисти, и от любители. Лозница във вид на асма има почти във всеки двор и всяка вила, където отглеждането няма едър промишлен характер и стопаните не желаят да прилагат много химични торове и препарати за растителна защита.
Така да се каже, те искат да отгледат гроздова реколта, която може да не е много по обем, но да бъде по-чиста, за да се консумира от фамилията, а и вино да се направи и то да бъде най-близко до биологичното.
Но така или иначе, за активен растеж и плододаване лозята имат нужда от торене, подхранване и предпазване от болести и неприятели.
Какво и как можем да направим с храненето, обработването и опазването им и къде може да сгрешим?
Торене и подхранване
По време на активния растеж, както е сега, и по време на узряването на гроздето лозите отнемат голямо количество хранителни вещества от почвата, които трябва да се подават отново. По принцип есента е най-доброто време за компенсиране на загубите и укрепване на почвата и растенията преди атаките на зимния студ, но има нужда това да се прави и напролет.
Лозите се нуждаят от калий, фосфор, магнезий, цинк. Комплексът помага за повишаване на имунитета на растението.
Торовете могат да се подават по няколко начина – почвено, кореново и листно. В края на лятото и самото начало на есента например, за да се ускори узряването на плодовете, може да се напръска с разтворен във вода калиев тор. След това идва ред на органичните торове, а после и на сложни минерални съставки.
За един сезон в едно лозе се правят няколко на брой обработки. Последната е есенна и не винаги се оказва необходима. Плодородните черноземни почви се изчерпват по-бавно и есенното обработване при тях би могло да се прави и през година. Леките пясъчни глинести и песъчливите почви обаче се нуждаят от ежегодна обработка наесен.
Ако в почвата има достатъчно минерални и органични вещества, лозата ще издържи и по-силни студове, ще може да цъфти и да дава плодове през лятото и есента догодина.
Подхранването на корените също е необходимо, тъй като лозата има голяма, дълбока и растяща настрани коренова система. То също става чрез подаване на хранителни вещества в почвата. Торовете спокойно могат да се разтворят във вода и след това да се полива с тази готова смес, възможно най-близо до главината на лозата. Но още по-добре е да се направи едно продълбочаване в радиус от 30 сантиметра около главината и там да се излее разтворът. Смята се, че този метод дава на корените най-лесен достъп до хранителните вещества.
Листното подхранване пък може да се прави няколко пъти в годината, включително и в дни преди прибиране на реколтата.
Къде може да се сгреши
Начинаещи лозари често правят грешки, когато торят, като подхранват само младите лози, не и възрастните растения.
Освен това използват само комплексни торове, или пък често внасят повишено количество хранителни вещества, за да се презастраховат.
Редно е да знаят, че лозите на възраст 1-2 години не се нуждаят от допълнително хранене през есента, защото те още не дават плод или ще дават в минимално количество. Растенията в това време още имат достатъчно почвени минерални вещества и нямат време да ги изчерпят. Докато активните зрели лози, които плододават, много по-бързо поемат хранителните вещества от почвата и ги консумират.
За комплексните торове е добре да се научи, че съдържат стандартен набор от минерали: азот, фосфор, калий. Гроздето се нуждае от тези елементи, но освен тях са необходими магнезий, цинк, бор, сяра, калций, които ги няма в много от конвенционалните комплексни торове.
На трето място е нужно да се каже, че излишъкът от тор и случайното му подаване в почвата също може да доведе до поразии – като изгаряния по корените и намаляване на имунитета.
Става ли с пепел
Ако един лозар наторява редовно своите растения и го е направил както трябва през пролетта, почвата най-вероятно все още не е изчерпала необходимите минерални вещества, така че времето за „тежката артилерия“ с минерални торове още не е дошло и ще настъпи през късната есен. В такъв случай ще се окаже достатъчно да се подхрани с обикновена пепел, което може да стане по време на едното окопаване. Можете да се избере и опцията с поливане – разтварят се 0,3 кг пепел в 10 литра вода - този обем е достатъчен за една лоза.
Големият плюс на пепелта е в това, че тя помага и за значително намаляване на киселинността на почвата и е много полезна при кисели почви. Освен това с нея се игноррат и някои от вредните насекоми.
Дървесната пепел е богата на фосфор, калций и магнезий, които са във форма, лесно достъпна за растенията. Субстратът е алкален и се използва за стабилизиране на рН на кисели почви.
Също така в пепелта няма хлор, който лозата не харесва. Пепелта подобрява състава на почвите и създава здравословна микрофлора. Ефектът от храненето продължава 3-4 години. Пепелта се внася под формата на воден разтвор, като растението се подхранва във влажно време след поливане.
Внимание!
Пепелта не трябва да се комбинира с оборски тор, други органични торове и амониев сулфат. Не се препоръчва да се приготвят смеси от пепел със суперфосфат, защото фосфорът от такава смес се абсорбира слабо от растението.
Пепелта трябва да се съхранява в сухи, добре проветриви помещения, защото продуктът бързо абсорбира влагата и става неподходящ за градинарски работи.
Минералните и органични торове
Азотът стимулира растежа на зелените части на растението. Фосфорът осигурява здравословен и обилен цъфтеж и „зареждане“ на плодовете.
Без магнезий не настъпва фотосинтеза и образуване на протеини, или това става много трудно.
Цинкът увеличава изобилието от грозде.
Борът ускорява узряването на плодовете, влияе върху теглото и вкуса на гроздето.
Калият повишава устойчивостта на измръзване и екстремни температури.
Лозата се нуждае от по-малко азот от другите трайни насаждения. За нея другите елементи са много по-важни.
Наесен е най-добре да се подадат фосфорни и калиеви торове. Есенното подхранване да се извършва с минерални торове в следните дози: 10 г калиева сол; 20 г суперфосфатни гранули; 2 г цинков сулфат; 2 г манганов сулфат; 1 г борна киселина; 1 г калиев йодид. Този състав напълно осигурява добро хранене.
Органичните...
Те трябва да се използват с повишено внимание.
За 1 кв. м почвен терен се внасят 2 кг органичен тор в суха или течна форма; но при птичия тор дозата е наполовина. Използват се само добре угнили органични съставки, защото пресните увреждат растенията. Екскрементите се прилагат само в разтворена форма, за да се избегнат изгаряния на корените.
Компостът е много полезен, както и оборският тор. При пилешки изпражнения да се помисли за миризмата, ако лозите са близо до къщата. Ако избирате птичи тор, винаги да е в течна форма. Съставът се приготвя лесно - изпражненията се разреждат с обикновена вода в съотношение 1:4. Слага се навън на топло място, чак след две седмици продуктът може да се използва, но вече разреден отново с вода в съотношение 1 към 10. Да не се прекалява! Половин литър от сместа е достатъчен за една лоза. Излишният тор е вреден.
Препоръчва се почвата да се тори с органични вещества в началото на есента. Земята се изкопава и се смесва с оборски тор или течен птичи тор.
Химически торове или пепел се внасят 2-3 седмици след органичните вещества.
След прибиране на реколтата
Тогава лозите, които са родили грозде, се нуждаят от почивка и възстановяване, затова трябва да знаем как можем да ги подкрепим в този решаващ период, така че те да придобият сила и да се подготвят за бъдещата зима.
Лозе, растящо на рохки плодородни почви може се подхранва не повече от веднъж на три години. Ако почвата е с по-лошо качество, тогава се прилага допълнително торене след две години.
Честа грешка е торовете да се дадат много плитко – тогава лозите ще развият предимно горните корени, които са най-уязвими на студа, а силните по-дълбоки корени ще бъдат лишени от хранене.
За ефективно хранене се изкопават дупки с диаметър 35-75 см и дълбочина 20-35 см около храстите при тригодишна лоза, и 35-50 см за по-стара. Минералните торове се полагат, зариват и се трамбова.
Мулчиране
Най-лесният начин за подсилване след плододаването е мулчиране на почвата около растенията. Не е трудно, отнема минимум време, а ползите са огромни. Есента е времето за дъждове. Това трябва да се вземе предвид при внасяне на торове и мулчирането не трябва да се пренебрегва. Добре изгнилият компост, окосената трева (например от морава) или смърчовите клони много помагат. Мулчът е и отлична защита от замръзване.
Мулчирането е прост и безопасен метод, защото мулчът бавно подхранва корените и същевременно ги предпазва от слана. Като мулч може да се използват хумус, компост или торф.
Алтернативна борба с болести и неприятели
Ако хоби лозарят или виладжията не желае да пръска, той естествено рискува да допусне болести и насекоми. Най-простият ековариант за предпазване в този случай може да е нетрадиционен - пръскане на листата с разтвор на сода и сол.
Дозата е: 5 супени лъжици сода за хляб и трапезна сол - 10 суп.л., на 10 литра вода. Леко затопленият разтвор се излива в спрей бутилка и се изпръсква върху лозата, започвайки от основата и завършвайки с върховете.
През есента лозата може да бъде защитена от инфекции и зарази чрез разтвор на желязо и меден сулфат. Приготвя се разтвор на железен сулфат - 400 г на 10 литра вода.
Ако е меден сулфат, препаратът се приготвя с приблизително със 100 г прах на 10 литра топла вода (40-50°C). Лозите се напръскват отгоре надолу.
Срещу вредители може да се направи разтвор от 1 кг вар и 3 литра вода - щом спре да шупти се прибавят още 7 литра вода. Всички листа се напръскват с бялата течност.
Повторното заразяване на лозето с вредители се предотвратява и чрез дълбоко обработване на междуредията. В процеса на извършване местата за зимуване на почвените насекоми се разрушават, което намалява риска от разпространение на вредители.
Ако е имало оидиум, лозите, на които все още висят узряващи гроздове се пръскат с калиев перманганат 5%. Изсъхналите рани се покриват с градинска замазка.
Коментари