16° C, ясно небе
В оранжерия на ИЗК „Марица“, включена в Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ, ще се изпитват нови практики, за които разказва доц. д-р Иванка Тринговска
Да торим умно доматите! Възможно ли е и как може да се постигне? Това бяха акцентите в презентацията на доц. д-р Иванка Тринговска от Института по зеленчукови култури „Марица“ - Пловдив. От 2007 г. тя ръководи лабораторията по агрохимия, а част от научните ѝ интереси са насочени към храненето на растенията.
Безспорно земеделието през 21-и век среща много големи предизвикателства, каза доц. Тринговска. В глобален мащаб населението на планетата непрекъснато се увеличава, а от друга страна - ресурсите намаляват, климатът се променя, околната среда става все по-мръсна, а количеството и качеството на нашата храна са сериозно застрашени. Разбира се, и науката, и бизнеса не са безучастни, търсят се различни решения. За някои от проблемите вече се намират възможности, за други търсенето продължава. Ние също сме се заели с предизвикателствата. Ако погледнем от нашата си камбанария – тук, в България, в сектор зеленчукопроизводство, например, има много проблеми. Виждаме, че производството не се развива както в Европа, та дори и в съседни на нас държави, които дори не са членки на Европейския съюз. Явно ни трябва промяна. И нещо трябва да направим.
Проблемите, които съпътстват зеленчукопроизводството ни, са ясни дори за неспециалистите. Няма съмнение, че отглеждането на зеленчуци никак не е ефективно, то е свързано с много ръчен труд, а в същото време има недостиг на работна ръка. И тъй като производството не е печелившо, то не е привлекателно за младите хора.
Затова и учените са си поставили за цел да променят това, като
работят за развитието на едно
модерно и съвременно земеделие
Първата крачка е направена с превръщането на една от оранжериите на ИЗК „Марица“ в демонстрационна точка на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ.
През следващите няколко години ще работим в посока по-модерно и по-прецизно земеделие, каза доц. Тринговска. Ние ще се опитаме да направим храненето на растенията по-ефективно. Затова и решихме да се спрем на слогана: „Да торим умно доматите“. Като ключовата дума е умно. Защо умно? За съжаление, често в практиката наблюдаваме неправилни практики. В стремежа си да се отгледат домати по най-добрия начин, но и не само, важи и за други култури, се прекалява с това, което се внася в почвата. А това е много опасно, особено в началните фази от развитието на културите. На младите растения се дава много и излишна храна. Друг проблем, който също е много често срещан в практиката, е растенията да не се снабдят с необходимите им количества хранителни елементи. Като следствие по растителните части се наблюдават симптоми, които се смятат за болести, а те всъщност са дефицити на даден елемент, като на магнезий например.
За да се получават високи и качествени добиви, производителите трябва да прилагат принципите на умното торене. А какви да са те, според специалистите по хранене? Ами много просто - торенето, което се прилага, трябва да задоволи само и единствено нуждите на културните растения.
Четири са основните и най-важните принципи
на торенето, на които производителите трябва
да обърнат внимание,
посочва доц. Тринговска. Това са: торене в точното време, на точното място, с правилния състав и съотношение на хранителни елементи. Основните хранителни елементи, разбира се, са азот, фосфор, калий, а второстепенните са магнезий, сяра и калций, както и микроелементите, които също са много важни и растенията се нуждаят от тях макар и в по-малки количества.
Когато доматите се отглеждат хидропонно, тогава микроелементи се добавят към хранителния разтвор. В оранжерията на института доматите са засадени в почва, затова в някои случаи се налага да се добавят микроелементи, когато се знае, че ще се получи недостиг.
Да обърнем внимание на основните шест елемента, при които ще прилагаме принципите на умното торене, акцентира доц. Тринговска. Какво означава в точното време? Както всеки жив организъм и доматеното растение си има определени етапи на развитие. Да разгледаме четирите етапа, през които нуждите на растението се променят и когато трябва да се промени храненето му. Първият етап, през който растението е разсадено на постоянно място в оранжерията, включва времето за адаптация и прихващане. Вегетативният растеж продължава до появата на първите генеративни органи – цветовете, а следващата фаза е цъфтеж и плодообразуване на първа китка, последвана от наедряване на плодовете, плодообразуване на втора китка и т.н. А последната фаза е зреене, чиято продължителност е различна в зависимост от това на колко китки са оставени доматите. Във всяка една от тези фази следва
хранителният режим да бъде променен, за да
отговаря на конкретните нужди на растенията
Знаейки тези фази ние ще можем лесно да преценяваме, кога се налага корекция на храненето.
Освен че е важно да се знаят фазите на развитие на растенията, трябва да е известно и от каква храна имат нужда, т.е. това е второто условие от умното торене – да се знае точният състав и количество на хранителните елементи. Проучванията показват, че растенията усвояват различни количества от отделните хранителни елементи във всяка една фаза от развитието си. Нито един от елементите не се усвояват наведнъж. Например, докато са малки растенията се нуждаят от много малко количество от хранителните елементи - около 3 мл/л на ден. Установено е, че през тази фаза е особено важно растенията да се снабдяват с необходимото количество азот, другите също са важни, за да има баланс – например фосфор за кореновата система, а също и калий, но количеството да е малко. В периода на цъфтеж до плодообразуване, както и по време на зреенето нуждата от храна рязко се повишава, като с всеки изминал ден растението усвоява все повече и повече от елементите. Към края на вегетацията нуждата от торене е минимална, защото растенията усвояват по-малко от хранителните елементи.
Сега, не за да стане по-сложно, но да илюстрираме третия принцип на умното торене, при който трябва да се знаят количествата на хранителните вещества, които да се подават във всяка една фаза, т.е. те да бъдат и в определена пропорция, продължава доц. Тринговска. Ако проследим усвояването на фосфора от растението, виждаме, че до около 4-а седмица се приема много интензивно, след което има едно постоянство, а в края на вегетацията намалява. Не е така обаче положението с останалите елементи. При тях с напредване на вегетацията се усвояват все повече и по-големи количества вещества. Например между 6-а и 10-а седмица има пик на усвояване на калций. Именно,
за да прилагаме принципите на умно торене,
трябва да знаем тези зависимости
Другият принцип е торовете да отиват на точното, правилното място. Кое е то? Разбира се, това е кореновата система. Когато хранителните вещества се подават с капкова система, е по-лесно. Ако торовете се внася разпръснато върху почвената повърхност, тези, които са около корените на растението се усвояват, другите, до които корените не могат да достигнат – остават неусвоени. Така остават количества торове в почвата, при следващото внасяне ситуацията се повтаря. Стига се до натрупване на все повече и повече неизползвани торове, което пък води до т. нар. засоляване на почвата, което не е желателно, тъй като се влошават качествата й, а респективно и води до масови загуби.
Спазвайки принципите на умното торене трябва да се внася там, където е необходимо – в кореновата зона. И науката, и практиката са доказали, че един от най-ефективните методи на наторяване и поливане става чрез фертигация, при която с всяка капка вода се внасят до корените на растенията всичко, което му е необходимо – като количество, и като пропорции. С този метод в почвата не остават неизразходвани количества торове, това води до по-ефективно усвояване, добивите са по-високи, качеството е по-високо, растенията са по-устойчиви на стрес, а това означава, че се генерира и печалба.
Учените от ИЗК „Марица“ споделиха, че до миналия сезон в оранжерията са прилагали стандартна схема на торене – започват с едни количества, постепенно ги увеличават, а към края на беритбата – намаляват и преустановяват с торенето. Да, тази практика работи прилично, получават се добиви, които са задоволителни. С новите системи, които са инсталирали в оранжерията, се очаква храненето допълнително да се прецизира, като целта е да се намалят количествата на използваните торове, както и да се получи ако не по-висок, то поне същият добив, но с по-малки количества торове.
Убедена съм, че ще получим по-добри производствени резултати, а също ще отчетем и по-добра ефективност на използваните ресурси, категорична е доц. Тринговска. Но искам да обърна внимание на почвата. Защото дори да знаем фазите на развитие на растенията, да сме установили във всяка от тях от какво се нуждае културата, какви да са пропорциите, дори да имаме перфектните рецепти за хранене – това понякога не е достатъчно. Защото го има факторът почва, а в нея има един запас от хранителни елементи, който ние трябва да знаем. Затова при умното торене
много важни са лабораторните анализи на
почвата, които да показват нейната запасеност
Знаете, че много често се случва, особено при смяна на културите, когато в един сезон се отглеждат няколко. Това, което е останало при торенето на предходната, да е напълно достатъчно да задоволи следващата култура, или поне в началните й фази. Затова, когато знаем каква е запасеността на почвата, може да преценим как да торим – един, два или повече пъти, или дори изобщо да не торим.
Другото предимство на почвените анализи е това, че те ще дадат представа и затова каква е достъпността на хранителните елементи в почвата, тъй като даден хранителен елемент може да бъде в почвата, но по някаква причина той да не е достъпен за растението – това често се случва в практиката. Елементът е там, но има недостиг за културите. А един от факторите, който влияе върху достъпността на хранителните елементи, това е рН на почвата. При почвен разтвор с рН над 7, т.е. алкална почва, фосфорът е недостъпен, разтворимостта му е ниска, разтворимостта на микроелементите също е ниска. Така че, дори да ги има, растението ще изпитва недостиг, тъй като те са фиксирани в почвата и не могат да се усвояват. Същото се получава и ако рН е кисела. В случая се освобождават големи количества желязо, манган и алуминий, а те започват да действат токсично.
Идеалното рН, при което елементите
са достъпни, е между 6.2 и 7.3
Така че трябва да се поддържа в тези граници, за да може елементите да са достъпни за културите
Друго нещо, което трябва да се знае, е механичният състав на почвата. В зависимост от това дали е песъчлива или глинеста има голямо значение за поливането. Ако е по-лека – тя се отцежда много бързо и фертигацията трябва да бъде на кратки интервали с по-малко количество торове. Когато е тежка – интервалите са по-големи и се подава по-голямо количество вода.
Другите фактори, които влияят върху храненето, са тези на околната среда – температура, влажност, светлина, които трябва да се следят, акцентират специалистите.
На пръв поглед всичко изглежда много сложно, казва доц. Тринговска. Но хората сме си създали един много силен съюзник на наша страна – това са технологиите. Те ни дават възможност всичко това да се следи, да се управлява, т.е. помага ни да сме по-ефективни, по-прецизни. С помощта на тези иновации може да отглеждаме едни здрави растения, съответно да получаваме високи добиви и продукция с отлично качество.
Коментари