По-рано и с повече изстреляни ракети започна борбата с градушките през 2023 г.

След случая в Садово се даде приоритет на полигоните на ИАБГ пред гражданските полети. Световната метеорологична организация официално отрича ефекта на противоградовата защита от звукови генератори

С половин месец по-рано от обичайното и с повече въздействия. Така стартира сезон 2023 г. Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ - ИАБГ, научихме от изпълнителния й директор Валери Ценов.

По три критерия се избира дата, на която да започнем – дългосрочна метеорологична прогноза, краткосрочна и вегетативното състояние на земеделските култури, обясни той.

Подготовката на всеки сезон за противоградова защита започва със закриването на предишния. Тогава започва обслужването на радари, анализи, подготовка на техника, обслужване на акумулатори за следващия. До февруари – март бяха извършени тези мероприятия, вкл. курсове за служителите. Към началото на април започна завръщането към площадките, те са 263 площадки към 11-те дирекции на агенцията в страната. В периода до 10 април се раздадоха и противоградовите ракети. Така, че на базата на дългосрочната метеорологична прогноза - че към средата на април се очакват градови процеси - бяхме готови за откриване на сезона, казва Ценов.

На база на краткосрочната прогноза, че по Великденските празници ще има градушки, обявили старт на 14 април, а първото въздействие било на 16-ти. Така, че прогнозата се оправда напълно и в защитената територия не допуснахме градобитие, посочи изпълнителният директор. И съобщи, че все още самолетният способ не е стартирал. Към настоящия момент, съгласно изискванията на ЗОП (закона за обществени поръчки), тече процедура за избор на изпълнител и възлагане на обществена поръчка с предмет „Осъществяване на дейности по противоградова защита със самолетен способ“, като след това ще се сключи договор за започване на защитата.

Тази година от откриването на сезона на доста места паднаха градушки. Но специално във Видин, Монтана, Враца, Пловдив, Хасково никой не разбра, че градовата защита работеше. Дори и при обработен облак би могло да падне градушка, но не с големина на тенис топка, а с големина на зърно и няма да има тази унищожителна сила.

От доста отдавна, поне от 40 години, за първи път откриваме сезона толкова рано, допълва го Цветелина Димитрова, главен директор на Главна дирекция „Технически и оперативни дейности“. От последните две-три години определено в края на април има градушки. Тази пролет обаче започна с по-топло време, процесите започнаха да се развиват и това е накарало ИАГБ да открие сезона по-рано.

И наистина годината е доста по-различна. От 16 април са обработени 91 облачни клетки от 31 въздействия, изстреляни са 790 ракети. За сравнение през 2022 г. въздействията са започнали в последните 5 дни от месеца - само 7 въздействия, на 19 облака и 384 използвани ракети.

Дали обаче ще ви стигнат ресурсите до края на сезона, попитахме ръководството на ИАБГ. Досега винаги са имали подкрепата на Министерството на земеделието, при нужда отпускат средства. Тази година е открит сезона с повече ракети - 14 633, за сравнение миналата година са били около 12 хиляди. На площадки през целия сезон се държат по 40 ракети. Към края на сезона заредеността става около 20 ракети на площадка. Отделно има резерви на склад, като се решава ежедневно къде ще бъдат изпратени или преместени още.

„10-15 дни предварително можем да видим, че ще има купесто-дъждовна облачност, но от кой облак ще падне градушка, се решава на момента. В зависимост от това правим запас, който бързо да бъде доставян до площадките в страната“, обясни Ценов.

Покритието в страната

България използва два от трите признатите от световната наука методи за противоградова защита – ракетен способ, самолетен и с генератори. Ефективността на последния варира между 30 и 40%, но е най-евтин, тази на самолетите е 50-60%, а ракетите са с 70-80% ефективност.

У нас ракетният способ защитава 22 млн. декара в Северозападна България и Южна България. В 11-те дирекции – Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Хасково, Стара Загора и Тъжа, има 263 ракетни площадки.

От 2 години се използва самолетен способ за площи, които не са покрити от ракетния – Североизточна и Северна централна България. Параметрите ще бъдат горе-долу както миналата година - към 30 млн. дка обща защитена територия.

Една малка част от Луковит посока София официално отпада като защитена територия със самолети в ИАБГ. Всъщност и досега самолетите не можеха да летят там, тъй като влизат в подходите на самолетите, които кацат на летище София. Стара планина също прави затруднения. Опитът досега показа, че в този малък триъгълник пилотите не могат да спазят правилата на въздушното движение. И затова тази зона отпада от защитата, обясниха от агенцията.

Що се касае за промените на базите в Горна Оряховица и Русе, няма повод за тревоги на стопани. ИАБГ всъщност нямат отношение – фирмата, която изпълнява поръчката, сама решава къде ще позиционира самолетите си. Изискването е да е на територията на страната и да може самолетът да достигне до точките на защитената територия. Така, че няма да има разлика в покриването на територията.

„Както самолетите, така и Агенцията спазва правила, разписани от министъра на транспорта. Инструкция 4 ни дава реда как ние активираме полигоните, откъде взимаме разрешение за полет или получаваме забрана. В Центъра за координиране на въздушното пространство има наш представител, който иска разрешение от оперативния дежурен. Ако летят самолети за спасителна операция, те твърдо ни забраняват работа“, обясни Ценов. И напомни за случая с голямата градушка от 2021 г., след който се намали времето за даване на разрешение. През 2022 г. след случая в Садово отново се стигна до изменение на инструкцията. Тогава заради граждански самолет, точно за 15 минути служителите на Агенцията прекратяват засяването, и това даде възможност облакът да нарасне отново и да се изсипе градушка.

След разговори с институциите се стигна до следното решение – докато полигонът е активен, стига да не е военен или медицински самолет, а граждански – ще бъдат отклонявани. „И това вече се прави. Дадоха ни пълна отговорност и няма да допускат граждански самолети, докато полигонът ни е активен.

Това се случва най-вече в Пловдив, където се припокрива ракетния способ с летището там“, казва Валери Ценов.

По думите му за ракетния способ се използва методика, която на базата на коефициенти според историческа регресия показва каква е икономическата ефективност от противоградовата защита. През 2021 г. е възложена на висше учебно заведение такава методика да се изработи за самолетния способ. В началото на месец май 2023 г. вече има подготвена методика. След края на сезона Агенцията ще има параметри, по които да го оценят.

Занапред това ще подобри отчитането на разходите, тъй като сега средствата, определени за самолетния способ, са доста по-малко от тези за ракетния – 9 млн. лева сравнено с 22 млн. лева.

„Трябва да се има предвид, че едно от най-скъпите неща е радарната информация. А в случая тя покрива цялата страна, но разходите за нея се отчитат през ракетния способ. Така, че самолетният способ не е толкова евтин, колкото изглежда, много от разходите са спестени, защото са наши, ние обявяваме обществената поръчка и правим икономия“, посочи Цветелина Димитрова. Ако утре самолетният способ не е през нас, картината ще бъде различна.
В много страни радарната информация всъщност е скъпа услуга. У нас тя освен за нуждите на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ е ценна и за Националния институт по метеорология и хидрология, ценна е за военно-въздушните сили, за МВР, ценна е за столична община, и това е за сметка на Министерството на земеделието. Информацията се дава на всички държавни институции, които имат отношение, както е и свободна за потребители на сайта на ИАБГ.

„Преместихме сайта на държавен хибриден облак, но почне ли някакъв процес, блокира, защото много потребители влизат, за да следят. На всеки 4 минути се излъчва информация“, каза тя.

Агенцията разполага със 7 радара в страната. По европроект ще бъде поставен и осми радар в Долни Дъбник. Към момента седемте работят по график, това ще рече при слънчево време, и извън график - непрекъснато, когато има облаци. Радарите работят в обсег от 300 км, но за противоградова защита се изисква много прецизно определяне на мястото, където ще се вкара реагент – сребърен йодид. А това може да стане при детайлна информация, която се получава при максимум до 150 км. Затова е необходима гъста мрежа от радари. Румънците са добронамерени да споделят тяхната радарна информация, но на практика тя не ни трябва, отговори на въпросите ни Димитрова във връзка със съвместните им действия.

Тя допълни, че преди години се е работело по съвместен проект, рамково споразумение за противоградова защита за изкуствени въздействия, между двете земеделски министерства, което щеше да позволи преминаване през граница. Било вече на ниво подписи, но доколкото знае, е спряно в Румъния, незнайно защо.

Науката среща практиката

Звуковите оръдия стават все по-голям хит на пазара, като средство срещу градушки, което фирмите могат да си позволят. Представляват тръби, които се запълват с ацетон и на определено време генерират звукова вълна, която създава условия за разтопяване на градови зърна. Но становището на Световната метеорологична организация е, че няма други методи освен трите, които споменаваме по-нататък в текста. Правени са изследвания, че вълната затихва до само 5 метра, а какво остава да е силна на километри. Имат физична обосновка, но не е представителна. Влиянието на звука е много по-малък, почти несъществен фактор, спрямо гравитацията, която има силно влияние върху сблъсъка между отлените хидрометеори в облака. Но всеки има право да продава и купува надежда, заключава Димитрова.

Оръдията създават силен шум, който буди недоволство у гражданите. От Агенцията уточняват, че източникът не са техни площадки, а частни обекти.

Друг мит, който броди в общественото пространство, е това за изваляването. Не всеки облак може да се извали, нито се случва самоцелно по места. Говори се, че северната ни съседка прави усилени опити и е постигнала големи проценти в изваляването, но според българските експерти имат методически неточности. Експериментите в тази насока са доста скъпи и трябва да бъдат направени научно обосновано, спазвайки препоръките на Световната метеорологична организация. Това обаче не означава, че България не инвестира в противоградовата защита, която се реализира повече от 50 г., като се основава на най-новите световни изследвания по физика на облаците.

От 2016 г. насам се отделиха целево много средства – за радарите, за повече автоматизирани остановки, битовите условия се подобриха, два нови полигона се построиха.

Два са възможните подхода с ракетен и самолетен способ – да се обработят облаците (не мощните градоносни, а малките бели, пухкави облачета около тях, наречени фидери или „подхранващи“, защото образуват градови зародиши) като 1. ги извалят или 2. наситят с много реагент, за да се образуват малки, но много градови зародиши, което ще доведе до повече, по-малки по размер градови зърна, които се стопяват, падайки към земята.

Предимство на самолетния способ е, че може да излезе от обсега на защитаваната територия, за да подпомогне засяването на облака в по-ранно развитие. Докато при ракетния облакът трябва да е в обсега над площадката, за да се засява. Ако е с образувани градови зърна, вече нищо не може да се направи.
Но пък често пилотът може да откаже да навлезе към облака, визуално оценява дали е възможно, заради безопасността му. При повече от 9 метра в секунда вертикален въздушен поток е забранено да влизат по-навътре.

Другият им недостатък е по-бавната им реакция, докато излети или трябва да отиде на друго място.

„Намираме се във физико-географско местоположение, където развитието на процесите са изключително тежки. Възникват едновременно на много места и с ракетите е много бърза реакцията“, обясни Димитрова.

Често по време на международни срещи нейни колеги от чужбина остават учудени от честотата на процесите. Това, което при нас се случва за един месец, в някои страни е за период от няколко години.
Освен практическата работа екип на Изпълнителната агенция се занимава и с научна дейност. „Мога абсолютно да потвърдя, че в системата за противоградова защита у нас работят най-добрите специалисти по радарна метеорология и физика на облаците. Работата изисква да имаме тези знания“, заключава Цветелина Димитрова. Специалистите непрекъснато четат и обновяват знания на международни форуми, единият е Европейска конференция по опасни бури, който предстои след няколко дни в Букурещ, а другият е уъркшоп по градушки, който се организира веднъж на три години.

Три способа за противоградова защита са научно обосновани, всеки със свои предимства. С най-ниска ефективност е защитата с генератори от земята, които пушат сребърен йодид и насищат атмосферата. Използват ги най-вече в Южна Франция. Плюсът им е, че нямат никакъв ангажимент към въздушно пространство и е най-евтин. Но трябва да пуснеш в действие генераторите часове преди да има възможност за градушки, без да си сигурен, че облаците ще минат точно, където трябва, за да има ефект. Франция увеличава защитата на север, и там усещат изменението на климата. Факт е, че се отчита по-засилена интензивност на процесите – неравномерното разпределение на валежите – дълги периоди на суша и поява на обилни дъждове и силни градушки.

Противоградовото покритие с ракетен (синьо) и самолетен (червено) способ за 2023 г.