Болестта се очаква от стопаните с тревога всяка пролет – какво не бива да се забравяи тази година

Всяка година още след втората половина на пролетта лозарите започват да се питат дали настоящата година ще е маноносна и как ли ще предпазят лозята си по-успешно от опасната болест.

Не могат да се направят отрано предвиждания, но трябва да се разчита на специалистите по прогноза и сигнализация, които и където ги има. А иначе е ясно, че маната се появява всяка година в по-голяма или по-малка степен, което най-силно зависи от това какви ще бъдат климатичните особености.

Има обаче някои правила, които трябва да се спазват от всички, независимо каква мана ще се очаква в рамките на кампанията.

Те по-активно трябва да се следват от малките лозари, по простата причина, че те не разполагат с агрономи, които да взимат спешно решение в нужния момент и да действат моментално.

Какви заблуди съществуват относно маната?

По-дребните лозари например масово се заблуждават, че ако пръскат с препаратите в по-голяма и дори двойна доза на указаната, ще могат да се справят по-успешно с маната.

Реагират най-често така, когато са изпуснали правилния момент за пръскане.

Трябва да се знае, обаче, че в това няма никакъв смисъл и този подход не работи, а обратното – може и да навреди.

Какви правила трябва да се спазват?

Много важно е за всички категории стопани да знаят, че трябва задължително да сменят препаратите, както по групи според активното вещество, така и в самите групи.

Днес е валидно правилото, че на година лозарите трябва да използват един препарат не повече от два пъти. Според някои специалисти трябва да се добавя и сяра при пръскането, защото така се гарантира по-голяма ефикасност на препарата, освен това така ще се повлияе и на акарите.

Заразата

За да се появи по една лоза зараза, тя трябва да има листа – това е нещото, с което трябва да се съобразяват стопаните и да започнат отрано и навреме да наблюдават именно младата листна маса.

Времето в климатичен смисъл също има своето голямо влияние, разбира се. Ако зимата е била топла и мека, още от средата на април биха могли да се очакват първите неприятни зарази и изненади на болестта.

Затова най-универсалното правило е стопаните да обследват редовно лозята си още преди месец май - да търсят внимателно дали се откриват първи едва забележими петна и веднага да предприемат мерки!

Как да действате?

Първо с контактни фунгициди – това е основно правило, макар че тези фунгициди малко по-бавно покриват първия прираст. Това е особено оправдано, когато рискът от зараза е нисък и трябва да се действа предимно ранно профилактично.

Синият камък също може да се използва, отговаряме на някои въпроси, но върху млади лозови листа той може да направи сериозни пригори, затова повечето специалисти препоръчват да се замени с по-меки препарати, които са с подобен ефект.

След фаза „грахово зърно“, която всъщност е последната чувствителна фаза, лозарите отново могат да преминат на контактни препарати. Ако обаче се види и установи, че и след тази фаза има силна зараза, тогава трябва да се премине на по-силни системни фунгициди.

Ако трябва да се направи едно съвсем незадълбочено сравнение между двата вида препарати, то може да се каже, че контактните препарати притежават предимството, че болестта не създава резистентност към тях. Когато се очакват малко валежи и малка зараза, контактният фунгицид би свършил перфектна работа.

Среща във всички лозарски райони у нас

Вероятно тръгва от районите около Черно море

  •  Напада само зелените части на растението – листа, реси (гроздове), леторасли и мустаци. Най-често обаче напада листата и гроздовете. А когато засегне ресата и гроздовете, тя унищожава най-голяма част от реколтата
  •  По листата през пролетта и лятото се образуват бледозелени кръгли петна - те може да достигнат до 3 и повече сантиметри в диаметър и придобиват все по-жълт оттенък. При влажно време от долната страна на листата петната се покриват със сивобял налеп. Със застаряването петната стават жълтокафяви до кафяви и на края изсъхват.
  •  На един лист може да се появят едно до няколко петна. Понякога те се сливат и обхващат по-голямата част от петурата. Такива листа окапват.
  •  Когато листата застареят, към края на лятото и по-късно, маната се проявява под формата на множество дребни петна, ограничени от нервите. Те се наричат „мозаични петна“.
  •  По ресите маната образува кафяви петна, най-често по дръжките, които растат на дължина и постепенно обхващат цялата чепка. Тя се изкривява, покрива се с бял прашец и изсъхва.
  •  При заразяване на грозда веднага след прецъфтяването младите завръзи потъмняват, покриват се със сивобелезникав налеп и изсъхват.
  •  Когато зърното вече наедрее, но е още зелено, то се напада косвено през дръжчицата. Тогава от зелено то става кафяво, набръчква се и изсъхва, но бял прашец не се появява. Може да бъдат нападнати отделни зърна, крила или цели гроздове.
  •  Ако мана нападне само листата, тя причинява тяхното частично или пълно изсъхване. По-лошото е, че летораслите се оголват, гроздето остава недозряло, лозите отслабват и на следващата година също дават по-малко грозде.