В овощните разсадници
Довършва се сеитбата на семенилищата и засаждането на подложките в питомника.
До края на първата десетдневка се засаждат маточниците.
Двегодишните маточни насаждения се режат на чеп – 3-4 см над почвата.
Семенилищата със семкови овощни видове, маточниците и питомниците втора година се торят с 10-12 кг/дка амониева селитра или със същото количество (отговарящо на 10-12 кг/дка амониева селитра) от друг азотен тор.
Обработват се семенилищата за натрошаване на почвената кора, унищожават се плевелите и се заравя заравя азотният тор.
При необходимост се прорежда подложковият материал. Растенията от семкови овощни видове се оставят на 6-8 см, а от костилковите – на около 4 см едно от друго.
Преприсаждат се на калем неприхванатите подложки в питомниците. В практиката най-често се преприсажда на кози крак, страничен зарез или копулация.
В овощните насаждения
Продължава работата по резитбата за производство и подмладяване на семковите и костилковите овощни видове.
Продължава работата по формиране на короните в младите насаждения.
Засаждат се нови овощни насаждения, като едновременно с това се провежда и първата резитба.
Продължава попълването на местата на пропадналите дръвчета в младите насаждения.
Извършва се първото подхранване с азотни торове. В младите насаждения се торят само редовите ивици, а в старите – целите междуредия. Торът се разхвърля повърхностно и се заравя с плитка почвообработка. Количеството необходими торове се определя според резултатите на листния анализ, извършен през предходната година. Ако липсва анализ, се тори с 15-20 кг/дка амониева селитра или със същото количество от друг азотен тор.
Осигуряват се пчелни семейства за опрашване на цветовете. На 10 дка се осигуряват 3-4 достатъчно силни пчелни семейства. Най-целесъобразно е те да се разполагат от двете страни на реда. Максимална опрашителна способност пчелите постигат в слънчеви и тихи дни с температура 20 – 22 оС, когато могат да се отдалечават от кошера до 3 км.
Провеждат се мероприятия за защита на растенията от повратни мразове. Борбата се изразява в затопляне, задимяване и раздвижване на въздуха, дъждуване или напояване.
Затоплянето на въздуха се постига чрез изгаряне на високоенергийни горими материали – мазут, нафта, природен газ, стари автомобилни гуми. Те се запалват един час преди спадане на температурата до критичната за растенията точка и огънят се поддържа един час след изгряване на слънцето.
За задимяване се използват специални димки или инертни материали като слама, дървесни стърготини, клони, торф. Нареждат се на купчинки в редовете на 30-60 м един от друг и на 5-6 м в реда. За 1 дка са необходими около 100 кг горими материали, разпределени в 10 купчини.
При дъждуването се използва свойството на водата при замръзване да освобождава топлина, а чрез поливане на насажденията се увеличава топлопроводимостта и радиацията на почвата, в резултат на което температурата на въздуха се повишава с 2-3 оС.
Мразобойните петна, ако има такива, се зачукват с гвоздейчета. Надлъжните мразобойни пукнатини се намазват с овощарски мехлем.
Ако се налага, преди или по време на цъфтежа се напоява. Наложително е, когато зимата е суха, последвана от пролет с недостатъчно валежи.
Преприсаждат се възрастни дървета и дървета от малоценни сортове.
Скелетните клони се съкращават обикновено непосредствено над вторите скелетни разклонения, а водачът – малко над нивото на скелетните клони. По-дебелите скелетни разклонения се използват за преприсаждане, като се съкращават в зависимост от мястото на израстването им. По-ниско разположените се оставят по-дълги, а по-високо разположените – по-къси. Много добри резултати се получават, когато се присажда на кози крак.
В ягодовите насаждения
Попълват се празните места в новите ягодови и плододаващи насаждения.
Тори се с 10-12 кг/дка амониева селитра или със същото количество от друг азотен тор и се окопава.
При засушаване се напоява.
В отопляемите оранжерии, когато плодовете започнат да узряват, температурата на почвата се повишава до 15-18 оС, а на въздуха – до 20-25 оС.
В малиновите насаждения
Продължава попълването на празните места в насажденията.
Ако не са били изрязани след беритбата, плододалите през миналата година издънки се изрязват и изгарят.
Насажденията се подхранват с 10-12 кг/дка амониева селитра или със същото количество от друг азотен тор и се окопават. Ако есенното наторяване с оборски тор и фосфорни и калиеви торове не е извършено, се тори сега. Внасят се 50-60 кг обикновен суперфосфат или 25-30 кг двоен суперфосфат, 15-20 кг калиев сулфат – или същото количество други фосфорни и калиеви торове и 2-3 т угнил оборски тор на декар. Торовете се заорават, като е необходима по-дълбока обработка.
При засушаване се полива.
В касисовите насаждения
Довършва се резитбата за плододаване, като крайният срок е първата десетдневка на месеца.
Продължава засаждането на съхранените касисови резници във вкоренилището.
Извършва се подхранване с 10-12 кг/дка амониева селитра или със същото количество от друг азотен тор и плитка обработка.
Обработват се миналогодишните вкоренилища.
При засушаване се напоява.
В насажденията с други култури
Семената от кавказка хурма се засяват в питомник. В реда разстоянието е 5 см, между редовете - 80 см, а дълбочината на засяване – 3 – 4 см.
Събират се резници от смокиня, нар и облепиха. Засаждат се на открито. Вътрередовото разстояние е 10-15 см, а между редовете - 80-100 см. Почвата около резниците се отъпква добре, след което те се покриват на 1-2 см над връхната пъпка. Непосредствено след засаждане обилно се напоява.
Събират се калеми от райска ябълка и се съхраняват в найлонови кесии в хладилна камера при 1-2 оС.
Продължава засаждането на незасадени през есента дръвчета от райска ябълка, облепиха, нар.
Извършва се резитба за формиране на нара и за производство.
Дафиновите растения се отгребват. Засаждат се на открито в лехи, през втората половина на месеца, на разстояние 20х5 см лимоновите семена. Почвата трябва да бъде рохкава, обогатена с прегорял оборски тор.
Коментари