През февруари подхранването на зимните житни култури с азотни торове е едно от най-важните агротехнически мероприятия. Внасянето е желателно да започне при първа възможност през февруари и да приключи до началото на март. Недостигът на азот при възобновяване на вегетацията на пшеницата и ечемика се отразява неблагоприятно при формиране на репродуктивните органи на растенията. Торовите норми при зимните житни култури трябва да се определят след агрохимичен анализ на почвата на дадения участък. При липса на такава информация през есента се внася от една трета до половината от заплануваното количество азот (4-6 кг/дка N активно вещество на декар), заедно с фосфорните и калиевите торове, а в края на зимата – останалото количество азот (6-10 кг/дка N активно вещество на декар). При предшественици зърнено-бобови култури, които обогатяват почвата с азот, се прилагат редуцирани норми азотни торове.

През февруари подхранването на зимните житни култури

може да се извърши с амониев нитрат

(амониева селитра) и с карбамид

Амониевата селитра е универсален тор, съдържащ 34% азот. Карбамидът съдържа 46% азот под формата на амид. Подхранването на есенниците се провежда при подходящи агрометеорологични условия. При извършване на това мероприятие горните почвени слоеве не трябва да са преовлажнени и замръзнали, а при наличие на снежна покривка тя трябва да е с дебелина под 7-8 см. При подхранване на посевите с карбамид температурата на въздуха трябва да е под 5-6°С. Амониевата селитра се прилага за подхранване на есенниците при по-високи дневни температури.

През месеца при зимните житни култури трябва да се извършват наблюдения за наличие на повреди от изтегляне на посевите (повдигане на растенията към повърхността на почвата). Този тип повреди се причиняват в условия на силно преовлажнение и замръзване на повърхностния почвен слой. Най-често те се наблюдават при пшеницата в югоизточните райони, където рядко се задържа снежна покривка. При повреди от изтегляне при първа възможност посевите трябва да се валират.

През втората половина на февруари, през периодите с наднормени температури, при зимните житни култури трябва

да се следи за вредната дейност на успешно презимувалите ларви на обикновения житен бегач

(през по-топли зими ларвите не прекъсват да се хранят). Ларвите на този вредител причиняват повреди по вегетативните части на зимните житни култури. Нападнатите растения са с разкъсани (сдъвкани) листа, с незасегната нерватура. Впоследствие повредените листа изсъхват, покафеняват и наподобяват кълчища. При висока численост на неприятеля посевът може да бъде напълно унищожен. При зимните житни култури във фазите трети лист – начало на братене, при плътност на неприятеля над ПИВ (праг на икономическа вредност ) - 5 ларви на кв. м се препоръчва инсектицидно третиране.

В края на зимата, при трайно повишение на средноденонощните температури (Т>5-6°С), се възобновява размножителният период на обикновената полевка и повишава числеността на вредителя (една женска ражда от 3 до 7-8 малки). При висока плътност полевката унищожава значителна част от пшеничния посев. При ПИВ над 1 колония/дка се налага провеждане на химическа борба срещу вредителя с регистрираните родентициди (готови примамки).

През февруари при първа възможност трябва да започнат предсеитбените обработки (брануване, култивиране, дискуване) на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури. В края на месеца, ако условията позволяват, се извършва сеитбата на пролетен ечемик, овес, грах, нахут, леща, бакла и др. През третото десетдневие на февруари в южните райони на страната започва засаждането на ранните картофи.