Растението отдавна вече не е екзотика за нашите ширини

През последните години в магазините и по пазарите у нас се предлага джинджифил. Макар и ограничено растението се отглежда и в някои любителски градини.
Джинджифилът е тропическо многогодишно тревисто растение, което прилича на тръстика. Стъблата достигат на височина 1-1,5 м, а цветовете са оранжево-жълти, събрани в класовидни съцветия.

За храна се използват корените му, които имат неправилна форма и са светлокафяви. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, което зависи от вида му. Кората е дебела или тънка – според това дали е прибран узрял или не.

Джинджифилът произхожда от Югоизточна Азия, а държавите там го използват масово в традиционните си ястия. В Европа подправката е пренесена от римляните, като първоначално се използва основно в Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на континента.

Днес най-големите производители на джинджифил са Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.

Отглеждане

Джинджифилът е растение на топлия и влажен климат, но безпроблемно може да се засажда и при нашите условия, почти в цялата страна. Препоръчително е почвата да е рохкавата и богата на хранителни вещества. За да образува по-качествени грудки, е добре растенията да се поливат.

Реколтата се прибира, когато листата започнат да изсъхват и отмират. Извадените коренища се почистват от пръстта и се изсушават на слънце.

Размножаване

Джинджифилът може да се размножава чрез вкореняване на части от коренището. То се реже на парчета с дължина 2,5-5 см, с по 1-2 добре развити пъпки всяко. Така приготвените резници се вкореняват през март-април в лехички.

В саксия

Домакините могат да си отгледат джиндифил в саксия и вкъщи. Препоръчително е да се използва по-плитък и широк съд. Коренът не се засажда много дълбоко, а пъпките трябва да сочат нагоре.

  • Съдът се поставя в топло и светло помещение, но не на слънчево място.
  • Растенията предпочитат повече влага, както и висока температура. Ако му се създадат тези условия, от пъпките бързо се развиват стъбла, които нарастат бързо.

Състав

В джинджифила има около 3% есенциални масла, които придават екзотичния му аромат. Ароматните му масла съдържат различни фотохимикали, като най-голямо е количеството на зингибирин, също фарнезин и бисаболин. Полезните елементи в състава му са: магнезий, калий, калций, фосфор, желязо, натрий. Съдържа още витамини и протеини.

Избор и съхранение

По възможност предпочитайте пресни грудки, тъй като са по-ароматни. Те се съхраняват за около три седмици в хладилник, в хартиен плик.

Изсушеният джинджифил се поставя в стъклен съд с капак, който се държи на сухо, в хладно и тъмно място.

В кулинарията

Джинджифилът има силен сладникав аромат, но и доста лютив вкус. За храна, по-точно като подправка, се използва коренът на растението. Във всяка страна го приготвят по различен начин - варен, задушен, печен, пържен, маринован, сушен или пресен.

Пресният джинджифил има силно парещ вкус и същевременно приятен лимонов мирис. В този си вид е най-популярен в Азия. Там пресният джинджифил се настъргва или нарязва, след което се накисва във вода за няколко часа. Добавя се към ястията малко преди сервирането им. Не се препоръчва пресният джинджифил да се подлага на топлинна обработка, защото допълнително ще се увеличи парещия му вкус.

Ползи

  • Облекчава стомашно-чревните болки.
  • Има антивъзпалителни ефекти.
  • Подобрява реакцията на имунната система.

Използва се съвместно с мед и лимон за приготвяне на едно от най-лечебните питиета, за което е доказано, че има противогрипен ефект.