Кой студ може да засегне лозите?

Как могат да се повредят частите им

Все пак есента събра сили да навлезе на нашата територия, а естествено ще я последва и зимата, за която обещават, че скоро ще почука на вратата.
Лозарите с опит и знания вече направиха всичко възможно да подготвят лозовите си растения за спокойно зимуване, за което се надяваме, че в известна степен сме помогнали и ние, особено на любителите.

Досега в няколко броя разказахме всичко, което е известно и полезно за това как да бъдат скрити по различни начини лозниците от студовете през зимата, което задължително с налага в по-студени, котловинни и сурови местности. В тях особени грижи трябва да бъдат положени за младите и съответно по-нежни растения, които могат да получат в различна степен щети от първите студове.

Как могат да бъдат повредени те,

ако не ги защитим навреме?

• Най-често могат да пострадат и измръзнат едногодишните части на лозите - това са най-младите леторасли.

Ако това се случи, остава в този случай да се надяваме, че многогодишните активни и здрави части ще компенсират и ще успеят да дадат нови издънки от спящи пъпки;

• При настъпване на минусовите нощни температури в почвата част от кореновата система на млади лози също може да пострада по-силно от надземната част.
• Има риск да загинат основните плодни пъпки – ако това стане в известна степен, може да се развият рано напролет и нови леторасли, но не е сигурно, че всички ще са плодни.
• Най-жестокото увреждане от студа може да доведе не само до смъртта на надземните части, но и на цялата коренова система – то е и най-фаталното и не дай Боже да се случи.

Стопаните могат да избегнат всички подобни последствия от измръзване на лозите. Разбира се, на първо място това може да стане, ако предварително разумно се помисли за засаждане на студоустойчиви сортове, които да са най-подходящо подбрани за района, в който се намира лозето. Много от тях са създадени така, че са в състояние сами да преживеят и по-тежки студове.

Наскоро писахме и за това, че е много важно да се правят и мероприятия с цел закаляването на лозите.

Всички лозари знаят, че при подготовката на лозето за зимуване на някои места и при някои формировки, те трябва да покрият главините до изчакването на пролетта – това е един от основните начини за тяхната защита.

Едно лозе трябва да бъде подготвено да зимува здраво – това е гаранция, че то ще понесе повратни зимни студове и много по–лесно ще посрещне и атаката на различни патогени, обитаващи лозата или почвата.

Доказано е, че една силна лоза може да издържи на студовете доста по-лесно, но въпреки това и стопаните й могат да я тонизират, за което помага редовното торене с минерални и органични торове през целия сезон.

За узряването на лозите, когато се събудят напролет е необходимо те да бъдат снабдени с калий – това е много важно за тях, защото говорим за калиеволюбива култура. Подсещали сме за старата традиция, че това може да стане чрез подхранване и с дървесна пепел и калиев сулфат, който не съдържат хлор.
Каква е дозата? За всяка лоза са достатъчни само 30 грама калий, който трябва да се разтвори в кофа с вода.

Що се отнася до разтвор на дървесна пепел, там е достатъчно 1 кг чиста пепел да престои в кофа с вода в продължение на няколко дни.

При какви минусови температури ще стане опасно

При минусови температури, които достигнат до 23-24 градуса под нулата вече започват да се повреждат тъканите на едногодишните пръчки на лозовото растение.

При температури, които са общо взето рядкост, но достигнат опасните граници на минус 28-32 градуса, вече се стига до пълно измръзване и загиване на лозите.

При младите лози, които са на възраст 2-3 години, тъканите все още притежават по-нежна структура и са по-уязвими на температури под -20 градуса. При тях обяснението е в това, че те все още съдържат по-голямо количество вода в тъканите си, което означава, че тя се превръща в ледени кристали в клетките и те измръзват доста по-лесно от по-възрастните растения.

Лозите, които са били претоварени с грозде, както и тези растения, при които не е спазена агротехниката на отглеждане (оставени са силно заплевелени, не са защитени от болести и неприятели), много по-често страдат от измръзвания през зимата.

Как да установим измръзналите пъпки

Измръзването на пъпките на лозите се установява не толкова сложно и всеки би могъл да го направи през зимата, когато има известни съмнения.

Трябва летораслите с пъпките, които отрежете, да престоят 2-3 денонощия при стайна температура вкъщи от порядъка на 18-20 градуса. След това оцветяването им е показателно за това дали са живи. Но, за да се отчете степента на повредите от ниските зимни температури е редно и да се направят надлъжни разрези на зимните очи.

Ако тъканите, които се откриват пред очите ви, след направения отрез, са станали видимо кафяви, това означава, че пъпките са измръзнали.
Не може да се очаква от такива леторасли на следващата година да се развият нормално.

Осигурете на лозите всичко, което им е необходимо преди и през зимата

Важно е след силен зимен студ да се проверят пъпките, защото само живите ще се развият напролет