Възможност как да я превърнем в питейна

Този проект е в случай на нужда, когато трябва да дестилирате вода от потоци или езера, солена или дори замърсена вода. Само с няколко основни строителни материала, лист стъкло и малко слънчева светлина можете да пречистите водата безплатно и с минимални усилия. Чистата вода без химикали и минерали има и редица ценни приложения в ежедневието:

  • За поливане на деликатни растения като орхидеи; съставки като флуорид или хлор, които присъстват в повечето чешмяна вода, могат да им навредят.
  • Дестилирана вода, смесена с антифриз, се препоръчва за автомобилни радиатори като е по-малко корозивна.
  • Парните ютии се задръстват с минерални отлагания, освен ако не използвате дестилирана вода.

Принципът на използване на слънчевата топлина за отделяне на водата от разтворените минерали е разбран от хилядолетия. Солените езера са най-добрият пример за това как това знание е било използвано в миналото. В тях морската вода се източва в плитки езера и след това се изпича и пречиства на слънце, докато останат само кристали от сол. В този случай чистата вода, която постепенно се изпарява, се счита за безполезен страничен продукт, но още по времето на древните гърци е известно, че морската вода може да стане свежа и годна за пиене чрез този процес.

Та този соларен дестилатор работи като солено езеро, с изключение на това, че водата, която невидимо се изпарява, се извлича от въздуха, а примесите остават в кутията. Горещият, наситен с влага въздух се издига до наклоненото относително хладно стъкло в кутията, където кондензира под формата на малки капчици. Тъй като тези капчици стават по-тежки, те се търкалят надолу към събирателната тръба на дъното и след това падат в кана.

Кутията е изградена от водоустойчив шперплат, боядисан в черно отвътре, за да абсорбира топлината. Използваме двоен слой шперплат отстрани, за да устоим на изкривяването и да помогнем за изолацията, с вратичка отзад и стъкло отгоре.

Дори и да намерим добра подплата за задържане на водата в кутията, не винаги може да е от полза. Комбинацията от висока температура и вода, съдържаща сол или други замърсители, може да корозира металите по-бързо от обикновено и да причини разпадане на материала или отделяне на газ, което придава неприятен вкус на дестилираната вода.

Според изобретателя Ерик Смит (motherewartnews.com) най-добрите облицовки са от стъкло или неръждаема стомана, въпреки че можете също да покриете вътрешността на кутията с два или три слоя черен силиконов уплътнител (потърсете тип, одобрен за употреба с храни). Разстелете уплътнителя около дъното и страните. След като изсъхне и се втвърди напълно, просто налейте вода – силиконът е непроницаем за топлина и вода.

Втори начин

е да боядисаме вътрешността в черно и да сложим две големи стъклени тави за печене, които лесно могат да бъдат извадени. Работата на дестилатора е проста. Тъй като температурата вътре в кутията се повишава, водата в тавите се нагрява и се изпарява, издигайки се до наклоненото стъкло, където бавно се стича до колекторната тръба и след това към контейнер.

Отточната тръба трябва е направена от PEX тръба или неръждаема стомана. При други материали – сложете парче от материала във вряща чешмяна вода за 10 минути, след това опитайте водата, след като изстине, за да видите дали е добавила някакъв вкус. Ако е така, не го използвайте.

Трети начин

е този соларен дестилатор, показан на снимките.

Подгответе шперплатовата кутия, с вратичка отзад и стъклен капак. Двете страни трябва да са наклонени под ъгъл от 9 градуса с два листа шперплат. Частта отзад трябва да може да се отваря, за да се почиства кутията – примерът е даден с панти, като отделно парче шперплат поддържа стъкления капак.

Боядисайте вътрешността на кутията с черна боя.

Облепете гърба със светлоотразително фолио, залепено с контактен цимент. Оставете боята да изсъхне няколко дни, така че всички разтворители да се изпарят.

Нанесете устойчиво покритие около краищата на вратата на пантите, за да направите вратата херметична.

Пробийте дупка за тръбата на милиметри от горния ръб, като поддържате с работно дървено парче, за да не нацепите шперплата.

Според това колко е дълга долната страна на кутията отвътре, например 48 см, маркирайте този размер на тръбата и дотам я нарежете наполовина с макетен нож. Първоначално срежете лекичко, за да установите линиите на рязане. Получавате мини улук, който да завинтите по ръба на кутията отвътре. Отвън си остава тръба. Със силиконово уплътнение запечатайте горния ръб на улука към шперплата.

Залепете временно ограничител към горния ръб, за да улесните поставянето на стъклото, без да размазвате уплътнителя, който сте намазали предварително по всички ръбове. Залепете краищата на стъклото с тиксо, след което оставете кутията за едно денонощие преди употреба.