Не виждаме по никакъв начин ясна система, която да разпределя субсидиите и подпомагането на база разходи. Това заяви Атанас Василев, председател на управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари НСБЛ и собственик на лозов масив в района на Свищов, по време на пресконференция в БТА.

Той и неговите колеги многократно изтъкнаха, че само у нас винените лозя са толкова ниско субсидирани в ЕС и съседни държави. Освен по СЕПП крайно недостатъчните 26 лв. за дка, тази година за първи път лозарите получават ковид помощи и подпомагане за преодоляване последствията от войната в Украйна. И то благодарение на протести.

Сега обаче лозарите недоумяват са приравнени с черупкови трайни насаждения и ориз - 45 лв./ дка. (в помощта в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна – бел. ред.)

Даниел Ангелов от Монтана добави: „Винаги сме с най-малкия бюджет, символичен, и сега когато беше обявен бюджет от 426 млн. лева за всички земеделски браншове, пак сме с най-малката ставка. Нашият бранш присъства целогодишно на полето, около 335 дни заетост. В тази връзка искаме да апелираме МЗм по какви критерии се разпределя въпросния бюджет? Има ли ясни правила, критериите предварително ли са определени или се дава на принципа на по-силно крещящите, с по-голямо лоби? Не съм тук да противопоставям браншовете, шапки долу за всички стопани, но като съпоставка 2,5 дка се равняват на субсидията на една кокошка. Как разходите и труда по една кокошка се равняват на разходите и труда на 2,5 дка?

Апелираме към МЗм, Явор Гечев и министър-председателя Гълъб Донев да постъпят държавно и отговорно и да спасят един наистина умиращ бранш! Явно защитаваме интересите на чужди страни, които имат за цел ние да не съществува, за да процъфтява тяхното производство.“

На брифинга стана ясно още, че винените лозя у нас не могат да получават национално доплащане, според записаното в наредба за условията и реда за прилагане на схемите по директни плащания от 2015 г., в чл. 36. Да, наистина има програма за инвестиции – за преструктуриране и конверсия на лозя, но какво правиш по-нататък с това ново лозе, започват загубите, изтъкна Калин Йорданов. Така, че това, което представители на администрация многократно в годините говорят за виното и винените лозя като приоритетен сектор, не е.

В този ред на мисли Атанас Василев, който бе един от пратениците в Европейската комисия, съобщи, че комисар Януш Войчеховски бил изключително изненадан, че браншът ни страда под някаква форма. Обещал да направи анализ и да даде насоки към правителството ни как да се справим. Още нямаме новини за това, но на българските земеделци стана ясно от първо лице, че мантрата на нашето агроведомство, че „Брюксел не дава“ е невярна.

Няма страна, която да не може да бъде

дофинансирана от държавния бюджет,

подчертали от ЕК. ЕС дава достатъчно голяма рамка и ние сами си налагаме ограниченията в нея.

Точно за това вносното грозде и дори вино продължава да натиска цените надолу.

В момента 45 евроцента е литърът вино в ЕС. Затова много наши изби без собствени лозя предпочитат директно да вкарват вино от Испания, даде за пример Атанас Василев. По думите му тази ниска цена няма как да се формира без субсидиране. А в това е замесено не само земеделското, а и социалното министерство, запознат е колегата му Калин Йорданов.

Всичко това води до последиците, които Милко Янев представи в цифри:

  • Към края на 2020 г. лозята в България са били около 636 хил. дка, от тях лозята в стопанства са 400 хил. дка, които очакват всяка година евросубсидия. Останалите над 200 хил. са реално не гледаните лозя.
  • В 2021 г. лозята са 470 хил. дка, от тях браните са 265 хил. дка, а не гледаните – 144 хил. дка. Очертава се тенденция на 40%-ов спад на реално браните лозя, които очакват субсидия всяка година от групата на т. нар. лозарски стопанства. И увеличаване с 60% на не гледаните лозя. Тази тенденция показва, че регулациите на ЕС по линия на ОСП в сектор лоза и вино не работят на територията на Р. България. Защото лозята, които са извън стопанствата, са увеличават с бурна динамика. Ако през 2015 г. лозята, които не чакат субсидия, са 121 хил. дка, в 2021 г. те са около 180 хил. дка. Т.е. ние намаляваме количества на реални гледаните лозя, които чакат субсидия, а нерегулираното цъфти.
  • У нас има 3494 лозарски стопанства, от тях 741 са във винарски изби. Имаме 2753 лозарски стопанства без изби, които доскоро гледаха 216 хил. дка лозя – вече са с около 80-100 хил. дка.
  • Ако тенденцията продължи, лозята в стопанствата от 470 хил. дка (плюс тези с изби) ще спаднат до 250 хил. дка. Ако за 2 или 3 години изгубим 200 хил. дка винени лозя, и ги умножим по 2 хиляди лева стойност цена на лозето без земята, сметката е 400 млн. лева загуба от капитала на България, ако тези стопанства бъдат изоставени, заключава той.

И още една статистика добави Калин Йорданов. По Ковид помощта кандидатстваха 210 хил. дка, а два месеца след това по военната помощ са кандидатствали 162 хил. дка. Защо тези хора не искат да вземат и тези пари, най-вероятно защото междувременно са се отказали, в този кратък период те са фалирали, каза той.

„За миналата година недостигът ни беше 300 лв./дка да си покрием разходите, тази надхвърля 450 лв., на места е 600 лв. Радваме се когато стигнем нулата, печалбата. Знаем, че няма да ни дадат еднократно по 300 лв. на дка под формата на субсидия. Но трябва да се измислят форми за подпомагане – гориво, осигуровки, препарати, бране….“, апелира председателят на сдружението.

Междувременно вече втора седмица не получават обещаните им от агроведомството писмо с механизма на разпределение на помощите. А щеше да е до 3 дни.

Браншът е в стачна готовност.

Ако не се промени отношението към нас и разпределението да стане кристално ясно, браншът е готов към крайни действия. Стигнали сме до изчерпване на всички дипломатични действия, категоричен бе Даниел Ангелов.

Всички са на загуба. На трибуната на БТА всеки от 10-те стопани компенсирал загубите на лозето си от друг свой бизнес. Но докога?

Къде сме били, къде сме сега на картата на световната търговия с вино