Освен памуковата нощенка, по царевицата в момента вредят и други по-малко познати видове нощенки – малка полска, зърнова, критска, житна стъблена. В сравнение с памуковата нощенка те са по-слабо разпространени и нанасят по-малко вреди.

Плътността на критската и житна стъблена нощенка у нас е ниска, затова срещу тях не се използват химични средства за борба, но срещу зърновата и малка полска нощенка насажденията задължително се третират.

Зелевата и градинската нощенка също вредят по царевицата, но са най-важните вредители по зелето, като нападат и редица други култури и са познати на фермерите. Още повече, за тези видове растението не е предпочитан гостоприемник и повредите не са значителни.

Борбата, както при всички нощенки, се води срещу новоизлюпените и млади гъсеници.

Малка полска нощенка

Тя е разпространена навсякъде в нашата страна, но се среща в по-малка плътност. Напада голям брой културни и диви растения – люцерна, памук, лен, домати, патладжан, зеле, лук, салата, захарно цвекло, фъстъци, царевица, пшеница, татул, беладона и др.

Малката полска нощенка развива три поколения годишно и зимува като какавида в почвата.

Сега летят пеперудите от третото поколение - през август-септември. Те са полово незрели, приемат нектар от цъфтящи растения и се привличат от светлината. Снасят яйцата на купчинки до 300 броя по листата и ги покриват със сиво-бели власинки. Яйценосният период продължава около 15 дни.

Гъсениците от трето и частично от второто поколение какавидират в почвата и остават да зимуват. Излюпилите се гъсеници, първоначално изгризват паренхима на листата, а след това ги скелетират.

При доматите навлизат в плодовете и се хранят с вътрешността им. При памука повреждат плодните кутийки и стъблата, а при захарното цвекло нагризват кореноплодите.

Гъсениците се изхранват в продължение на 16-27 дни. След като завършат развитието си, те какавидират в почвата на дълбочина 5-10 cm. Какавидният период е от 5 до 10 дни.

Зърнова нощенка

В България зърновата нощенка е широко разпространена, но се среща в сравнително ниска плътност. Намножава се по-силно във влажни години и райони. Напада пшеница, ечемик, ръж и царевица.

Зърновата нощенка развива едно поколение годишно и зимува като възрастна гъсеница в почвата. През пролетта какавидирането започва при трайно затопляне на времето, а пеперудите се появяват при изкласяването на житните. Те са активни само през нощта. Привличат се от светлината и от ферментиращи течности.

Женските снасят яйцата си продължително време, като ги полагат по долната страна на листата, по осилите на класчетата и по вретеното на класа. Предпочитат ръжта, по-малко пшеницата и много рядко ечемика. При средна денонощна температура 180С и относителна влажност на въздуха 60-70 % ембрионалното развитие завършва за 13-14 дни; при 24 градуса С и същата влажност за 9-10 дни; при 23,6 градуса С и 66,6 % за 8 дни; при 21,2 градуса С и 62 % за 11 дни.

Гъсениците се вгризват в зърното и се хранят с вътрешностите му, а след нарастването си нагризват зърната външно. Гъсениците, които произхождат от яйца снесени по листата, до достигане на зърната (в продължение на 2-3 дни) се хранят с листа. Зърното се поврежда както в млечна и восъчна зрелост, така и в пълна зрелост, а гъсениците могат да преминават от един блок в друг. Те се хранят се усилено предимно нощем, до прибирането на реколтата, но при мрачно време се срещат и през деня.

След жътвата те се доизхранват със зърната, оронени по повърхността на почвата, както и с напълно сухо зърно, непосредствено след прибирането му в складовете. Възрастните гъсеници остават да зимуват и какавидират на следващата пролет. Те са значително студоустойчиви. Младите гъсеници при температура –150С или –160С загиват след 8 – 10 часа, а възрастните гъсеници издържат до –280С.

Масовото намножаване на зърновата нощенка се благоприятства от късното прибиране на житните, от масовото оронване на зърната при жътвата и от липсата на сеитбообращение. Плътността на неприятеля се регулира значително от различни видове ципестокрили и двукрили паразити, както и от различни гъбни и бактерийни заболявания.

Критска нощенка

Критската нощенка е сравнително топлолюбив вид и у нас се среща предимно в Южна България. Напада главно захарната и обикновената метла, но се изхранва и по царевица, пшеница, ориз и други житни треви.

Критската нощенка развива две поколения годишно. Зимува като гъсеница в стъблата на метлата, прибрана за обработка или в остатъците на полето.

Пеперудите от второ поколение летят през юли - август. Гъсениците от това поколение завършват развитието си до есента и остават за зимуват. Те са активни нощем.

Младите гъсеници първоначално се хранят в пазвите на листата, а след това навлизат в стъблото и изгризват надлъжни ходове в сърцевината. Когато е повредена връхната част на растението, метлицата често не излиза от последния лист и не образува семена. При повредените растения междувъзлията са скъсени. При пшеницата и ечемика се получава пълно белокласие. При царевицата гъсеницата може да навлезе във вътрешността на кочана.

Фуражната царевица, която се отглежда по това време като втора култура, се напада много по-силно в сравнение с царевицата за зърно. Гъсениците са чувствителни на ниски температури и загиват при –15 градуса С, но при –8 градуса С смъртността е само 10%.

Житна стъблена нощенка

Тази нощенка вреди по пшеница, ечемик, овес, царевица, просо и сорго. Напада и редица житни плевели като пирей, овсига, троскот, кощрява и др. Житната стъблена нощенка развива едно поколение годишно и зимува като яйце с развита гъсеница по житните треви.

През пролетта гъсениците се излюпват при средна денонощна температура 6-8 градуса С и се придвижват много активно в търсене на подходящ гостоприемник. През юни възрастната гъсеница прогризва неправилен отвор на стъблото, напуска растението и какавидира плитко в почвата, където си прави землиста камерка, близо до корените на повреденото растение.

Какавидният стадий продължава 10-20 дни.

Пеперудите летят през юли и август. Те са най-активни привечер. Женските снасят яйцата си на верижки в един или два реда по самосевките, непожънатите житни култури, житните треви и върху стърнището. Средната плодовитост е 100-300 яйца.

Борба срещу тези видове нощенки

От значение за предотвратяване на намножаването на нощенките са всички агротехнически мероприятия - поддържането на насажденията в добро агротехническо състояние, унищожаване на плевелната растителност, с която гъсениците се хранят, есенна оран за унищожаване на какавидите в почвата.
За успешното извеждане на борбата с зърновата нощенка от голямо значение е навременното и без загуби прибиране на реколтата. На силно нападнатите участъци прибирането с комбайн трябва да се извършва през нощта. При такава жътва 50-90% от гъсениците намиращи се по класовете, попадат в комбайна и се унищожават от зърночистителните машини. Необходимо е почистването на зърното да стане веднага – в противен случай гъсениците се разпълзяват. Отпадъците, които се получават при почистването и сортирането на зърното трябва да се дадат веднага за изхранване на животни (кокошки или свине).

Първото третиране с химични средства се провежда в момента на масовото снасяне на яйцата, което съвпада с началото на излюпването на гъсениците. Следващите третирания се извършват през 6-8 дни. При нужда се извършват няколко третирания. Може да използвате някой от препаратите – Авант 150 ЕК (25 мл/дка), Кораген 20 СК (10-15 мл/дка), Метеор (60-80 мл/дка), Ламдекс Екстра (40-50 г/дка).

От биологичните средства ефикасен контрол може да се проведе с препарати на база Bacillus turingiensis - Дипел 2Х – 100 г/дка; Дипел ДФ – 75-150 г/дка; Рапакс – 100-200 мл/дка (при два пъти по-нисък ПИВ), Синеис 480 СК – 12,5-30 мл/дка, Хеликовекс - 20 мл/дка, на база азадирахтин - Ниимик Тен (390 мл/дка), Ойкос - 100-150 мл/дка.

Срещу яйцата може да се приложи дву- или трикратна сезонна колонизация на Trichogramma sp. през 6-8 дни, при норма 10 000 – 15 000 бр. на декар.