28° C, разкъсана облачност
В Холандия, Дания, Северна Германия и в други европейски страни се закриват много от фермите 0 Целта е да се намали поголовието поне с 30% - аргументите са главно екологични
Ще се сбогуваме ли с млякото, издоено от животни? Звучи много крайно, малко тъжно и дори съдбоносно. Вероятно няма, но безспорно тенденциите са за силно редуцирано присъствие на този хранителен продукт на трапезата ни. Сигурно е, че наред с това цената му ще се повишава.
В Холандия, Дания, Северна Германия и в други страни политиката е да се закриват ферми. Целта е да се намали поголовието поне с 30%. Аргументите са главно екологични – силно негативно въздействие на животновъдството върху околната среда.
Нещо повече. Предписанията са за
възстановяване на екстензивни
форми на животновъдство
Успоредно с решаване на съдбата на фермите стоят и въпросите, свързани с ограничаване на потреблението на традиционните продукти с животински произход и заместването им с такива, получени от растения. И ако по отношение на месо и месни изделия хората се разделят на две групи - вегетарианци и невегатарианци, то по отношение на млякото и млечните продукти, като че ли въпросът за отказване от тях никога не е стоял…поне досега.
Немски новинарски портал „t-online“ публикува материал на Тереза Крисман, който засилва усещането, че производството на мляко от крави вече е на прицел.
Представяме го със съкращения – но дава яснота какво се случва в Западна Европа и най-важното - какво ни престои.
Алтернативите във възход
В Западна Европа и в частност в Германия кравето мляко се купува все по-малко. Вместо това това процъфтява бизнесът със заместители от растителен произход. Скоро тази тенденция ще се усили благодарение и на бъдещи данъчни облекчения.
Бихте могли да го наречете просто „мляко“. Да бъдат означавани върху опаковката тези продукти като мляко все още обаче е забранено в Европа. Въпреки това напитките на растителна основа стават все по-популярни, както никога досега. Те са успешни заместители на кравето мляко в кутийки за ежедневна употреба, в капсули за кафе или в купичките за мюсли. Заедно с „Alpro“, шведската компания „Oatly“ е един от най-успешните производители на напитки от растителен произход, предлагани на германския пазар. През 2018 г. компанията е изнесла за Федералната република 3300 тона от своите растителни млечни заместители, достигайки през миналата 2021 г. фантастичните 69 000 тона.
Макар че само 4% от населението са се отказали напълно от краве мляко, в момента повече от една трета от консуматорите редовно или от време на време преминават към заместители. И то въпреки законоустановената надценка. Независимо дали растителните заместители са продукт, получен от овесени ядки, соя, бадеми, ориз или кокос, те се облагат с 19% ДДС. Оригиналното краве мляко се облага само със 7%. За някои това е несправедливо и дискриминативно стимулиране на продажбата на краве мляко.
Данъчно облекчение за млечните
алтернативи от растителен произход
„За растителни продукти ДДС трябва да бъде намален“, настоява Виктор Перли, член на бюджетната комисия, в интервю за „t-online“. Той смята, че данъчното натоварване на заместителите от растилен произход и други подобни трябва да остане в миналото. В началото на юли неговата парламентарна група внася предложение за адаптиране на закона за данък върху продажбите „към настоящите навици за консумация на храни в Германия“. „Отдавна е ясно, че животинските продукти играят много малка положителна роля при здравословното, щадящо климата и околната среда хранене“, казва Перли. Федералното правителство също подкрепя този теза. Целта на новата стратегия за хранене наред с други неща е да се гарантира, че повече храни на растителна основа ще могат да участват при запълване на потребителската кошница.
На запитване на t-online Федералното министерство на земеделието и храните дава следния отговор: „особено от съображения за опазване на околната среда, климата и здравето, има смисъл да се определят стимули за намаляване на консумацията на животински продукти и засилване на растителната диета“.
С други думи: животинските продукти вероятно ще станат по-скъпи, а тези с растителен произход - по-евтини. Лост за това би било намаляване на ДДС върху растителните продукти и увеличаване на данъка върху животинските храни. До каква степен това може да играе роля в хранителната стратегия на федералното правителство обаче, все още не е конкретизирано. Най-вероятно млечните продукти на растителна основа трябва да бъдат предпочитани. Защото освен месото и колбасите, все по-често се критикуват и млечните продукти.
От бяло злато - до убиец на климата
Някога славено като суперхрана, кравето мляко все повече влиза в центъра на вниманието в друга светлина - неговия съмнителен отпечатък върху околната среда. Състезанието с времето и климатичната криза ни доведе и до решаване на този въпрос. „Дори най-замърсяващото производство, това на соевото мляко, е по-добра алтернатива за планетата в сравнение с кравето, и то произведено по възможно най-екологичния начин“, твърди Джоузеф Пуър, екоизследовател в Катедрата по зоология на Оксфордския университет.
Пуър и неговият екип анализират данни от около 40 000 ферми в 119 страни, за да сравнят въздействието върху климата и околната среда на множество селскостопански продукти, добити при различни производствени условия. Учените обръщат специално внимание на млякото и напитките на растителна основа, тъй като са загрижени за нарастващата консумация на мляко и млечни продукти в световен мащаб. Причина за това е нарастващият стандарт на живот. Търсенето нараства бързо, особено в развиващите се страни в Азия и Африка. Според прогнозата на Оксфорд, ако нещата продължат с досегашното темпо, през 2050 г. световното население може да консумира до 1,3 трилиона литра мляко, 60% повече от днес. Изследователите се опасяват, че в рамките на няколко десетилетия млечната промишленост може да допринесе за превръщането на селското стопанство в най-големия източник на въглеродни емисии.
В момента една четвърт от глобалните емисии на парникови газове се причиняват от селското стопанство, а за Германия това е малко над 8%.
Всеки растителен заместител
превъзхожда оригиналния продукт
Джоузеф Пуър и колегите му демонстрират колко много може да се постигне и направи за околната среда, ако животинските продукти се заменят с растителни. При сравняване на кравето мляко с растителните аналози, продуктът, получен при издояване на крава, винаги се представя по-зле във всички ключови категории. В сравнение със заместителите на продуктите, произведени от овес, соя, бадеми или ориз, средно за производство на един литър краве мляко е необходима около 10 пъти повече земна площ, получават се 3 пъти повече газове с парников ефект, изразходва се 2 пъти повече вода и настъпва по-високо замърсяване с фосфати на подпочвените води.
При сравняването помежду им няма ясен победител сред млечните алтернативи. В зависимост от това кои екологични щети искате да избегнете най-спешно, съществуват различни варианти: бадемовото мляко е най-благоприятното за климата, оризовото мляко използва най-малко земя, а при производството на соево мляко се изразходва най-малко вода и замърсяването на подземните води с фосфати е най-ниско.
Във всеки случай, когато замените кравето мляко с растителен продукт, за планетата ще е по-добре. Променете своята диета, съветва Пуър. Приемайте по-малко краве мляко и повече заместители на растителна основа.
Какъв е отговорът на германските животновъди?
„Млякото е и ще остане основна храна, алтернативите са начин на живот“, опровергава привържениците на заместителите Бьорн Бьоргерман, говорител на Асоциацията на млекопроизводителите в Германия. Той намира анализи като този на Оксфордския университет за подвеждащи. Вместо да се сравнява климатичният баланс на литър краве мляко и литър растителна напитка, емисиите на парникови газове трябва да се съпоставят с хранителната стойност на продуктите.
Средната продуктивност на кравите в Германия е около 8500 литра мляко годишно. През 1990 г. млеконадоят е бил наполовина по-малък. „Ако сравните естествените съставки на млякото – мазнини, протеини, лактоза, минерали – и тези на заместителите, много от уж ценните алтернативи се оказват доста по-слаби: на килограм хранителни вещества кравето мляко има много по-добър въглероден баланс от очакваното, като тази тенденция е много устойчива”, подчертава представителят на млечната индустрия Бьорн Бьоргерман.
Всъщност средната хранителна стойност на заместителите на млякото е по-ниска от тази на кравето мляко дори ако към повечето напитки на растителна основа се добавят калций и витамини, а някои разновидности имат големи количества фибри (като овесена напитка), протеини (соева напитка) или въглехидрати (оризова напитка).
Но дали по-добрата хранителна стойност на кравето мляко оправдава много по-сериозните му негативни последици за климата и околната среда?
Остарели съвети за хранене
Особено по отношение животинските мазнини, експертите по хранене съветват умереност и в същото време класифицират растителния протеин като също толкова ценен, колкото и животинския. Независимо от това, официалната препоръка на Германското дружество по хранене за възрастен човек все още гласи: 250 милилитра краве мляко, кисело мляко или йогурт на ден, плюс малко сирене. Васанти Малик, професор по хранене в Харвардския университет, е сред онези, които смятат тази директива за остаряла.
Разбира се, кравето мляко има уникален хранителен профил, казва Малик. За деца с ограничен хранителен режим, то предлага практически цялостно снабдяване с витамин D, протеини и калций. При възрастните обаче процесът на растеж е приключил и нуждите им от хранителни вещества са по-ниски. „Наистина няма причина да пиете мляко, освен ако не ви харесва“, обяснява Малик. „Но ако ви е грижа за околната среда, трябва да получите нужните хранителните вещества, присъщи за млякото, от други храни.“
Коментари