26° C, разкъсана облачност
Те започват да растат върху органични субстанции и предизвикват поредица от гнилостни процеси, което компрометира храненето на животните
Попаднала във фуража спора на плесенната гъба е изключително агресивна – тя образува нишковидна структура, наречена мицел. Той се състои от микроскопично малки, дълги, тънки, многократно разклонени гъбени нишки, или т.нар. хифи (от гр. ??? – тъкан), които се разпространяват на всички страни кръгообразно (още на полето - от корена до върха на стъблото). Тези хифи растат с относително голяма скорост, така че плесента често бързо обхваща големи площи.
Затова рискът за фуражите е изключително висок. Например царевицата не може да се похвали с особена устойчивост към плесенните гъби, особено от рода Фузариум. Гъбите продължават да се размножават и по време на съхранението на зърното, а отделяните микотоксини сериозно влошават здравето на кравите.
Възможно ли е проблемът да се реши?
Отровните вещества, отделяни от гъбите, се наричат микотоксини. Какъв именно микотоксин се е натрупал в храната зависи от това кога фузариумите са нападнали царевицата: още на полето или по време на съхранението. Дълго време въздействието на микотоксините върху едрия рогат добитък е било недооценявано: изхождало се е от факта, че микотоксините се преработват и разпадат в търбуха. Действително това се случва с някои съединения. Но например зеараленонът в търбуха се разпада на алфа- и бета-зеараленон, които усилват токсичното действие (виж табл. 1)
Други токсини в търбуха имат антибиотично действие и нарушават микрофлората в стомаха (виж табл. 2 и 3), а за действието на някои микотоксини все още няма категорични сведения. Причината за недостатъчната информация е в
огромното разнообразие на плесенните гъби,
които синтезират микотоксини
Според Йохана Финк-Гремелс от Университета Утрехт в Нидерландия , повече или по-малко изучените микотоксини са 60. Как те влияят на кравите.
Основните проблеми са:
0 намалява консумацията на храна;
0 нарушават се репродуктивните функции;
0 оксидативен стрес и намаляване на имунитета;
0 нарушаване на функциите на черния дроб, стомаха и бъбреците.
Ето и условия за образуването на микотоксините:
0 стрес при растенията: ниското плодородие, вредителите, сушата или екстремалната влажност, екстремални температурни колебания, болести;
0 стрес по време на прибирането на реколтата: прекаленото забавяне с прибирането на реколтата, прекалената суша по време на прибирането, бавно запълване на силозите;
0 стрес при силажирането: постъпване на въздух в резултат на недостатъчно уплътняване на зърното или нехерметизирани бункери, ниско качество на ферментация, високо рН, недостатъчна млечна киселина;
0 условия на храната: бавно придвижване по фронта на изгребване на храната от силозите, прекалено голяма площ, от която се взема храната, прекалено големи промеждутъци между времето на вземане на храната и храненето на животните, замърсявания на храната и при техниката за вземане на фуражите.
Микотоксините, които се синтезират от гъбите от рода Fusarium, нападат и поразяват растенията още на полето - това са дезоксиниваленон (ДОН) и зеараленон. Последните изследвания показват, че следи от тези микотоксини се откриват в месото и млякото на животните. Освен това те оказват влияние и върху здравето на преживните животни (виж табл. 2 и 3). И за двата микотоксина не са установени пределно допустими концентрации, но съществуват препоръки (виж табл. 4).
Плесенни гъби в хранилището
За да се предотврати разпространението на спорите на Aspergillus и Penicillium, трябва да се вземат мерки още по време на прибирането на реколтата и силажирането. Например, сухото вещество при окосената и прибрана трева трябва да е около 23-25 на сто, а при царевицата - 58-60%. Енергийната стойност трябва да е на ниво 6,4 МДж/кг сухо вещество, а вплътняването - до 230 кг сухо вещество/куб. м. Това са параметрите, при които процесите на ферментация в силозите са в норма (виж табл. 4).
Разбира се, всичко това е в сила, когато изходната суровина не е силно заразена.
При жътвата има голяма инвазия
на гъби в силажираните суровини
особено при влажно и топло време по време на жътвата (и при ранни слани през есента). Също така влияние оказват замърсяването на прибираната реколта и степента на узряване на зърното.
Гъбите са аероби и се нуждаят от кислород, за да се размножават. Ако в началото на ферментацията, под покритието на силозните траншеи се направи "газов купол", можем да бъдем сигурни, че ферментационните процеси протичат в анаеробни условия, които са неблагоприятни за размножаването на гъбите. За да избегнете размножаването им във вече запълнените траншеи, трябва да следите за гладкия срез. Грайферните фронтални товарачи разрохкват повърхността и вкарват въздух в силоза, т.е. условия гъбите да се размножават.
По-"чиста" работа осигурява техниката с навесна фреза и фуражосмесители с товарен механизъм и система за нарязване на балите.
Освен това, при определянето на ширината на траншеите, трябва
да се отчита дневната консумация на фуражи,
така че да се осигури ритмичното и постепенно придвижване по траншеята. Развалянето на силажа става заради твърде малките количества, които се вземат от силозите.
Плесени могат да бъдет открити и във фуражи, които при преглед не показват признаци на разваляне. В тези случаи заразяването е ниско. Изследванията показват, че в царевичния силаж преобладава Penicillium roqueforte. Също така е разпространен Aspergillus fumigatus, а Monascus ruber се среща по-скоро в тревните силажи.
Как се диагностицира отравянето
Да се определи видът на микотоксините в силажа не е лесно - обяснява Йохана Финк-Гремелс, - гъбите, преминавайки през различни етапи от жизнения си цикъл, в различните стадии отделят различни токсини. Ето защо резултатите от анализите са "моментна снимка" при вземане на пробата, които, когато са готови резултатите от анализа, не отговарят на реалната картина по-късно. Освен това в резултатите ще се отчетат само плесенните гъби в КОЕ (показател за образуващите колонии бактерии в 1 мл хранителна среда). Трудно е и диагностицирането на микотоксините, тъй като симптомите при животните не са специфични и могат да възникнат и по други причини. Например намаляването на репродуктивните качества може да е предизвикано от множество фактори.
Еднозначен тест не съществува - възможно е единствено по пътя на изключването да се елиминират различните фактори. Острите микотоксикози са рядко срещани, а хроничните водят до много различни нарушения във функциите на търбуха и увеличаване на инфекциозните заболявания.
Предположение за съществуваща микотоксикоза може да има и тогава, когато животното не реагира на традиционните средства за лечение.
При подозрение, че едни или други симптоми са предизвикани от микотоксини, животните трябва да започнат да се хранят с адсорбенти и да се следи дали състоянието ще се подобри. Приемането на адсорбенти дава добри резултати, но изисква време. Много по-лесно е да се вземат мерки за избягване на гъбните зарази както на полето, така и по-късно, при съхранението на фуражите.
Коментари