12° C, предимно ясно
Трудно е, но не е невъзможно
В своето развитие през годината лозата преминава през много фази, а няколко от тях са особено важни – те се падат през пролетта и лятото.
Много стопани, които отглеждат десертно грозде на село за похапване, или на вилата, казват, че не желаят да го пръскат с химични препарати, за да бъде консумирано чисто от техните деца.
Подобно опазване не е лесна работа, но някои страстни еколози вече постигат добри резултати. Тук ще ви предложим някои изцяло екологични съставки, с които да се преборите с немалкото болести и вредители и да спасите своята реколта.
Правим уговорката, че за всяко пръскане е важно да се избере най-подходящото време от деня, както и то да става при подходящи метеорологични условия. Не се извършва, когато лозата е покрита с роса или има мъгла, и когато температурата е много висока. Събрали сме много рецепти, с които можете да пробвате да се справите.
Железен сулфат
Докато лозята още не са във вегетация, те могат да бъдат третирани с разтвор на железен сулфат, но започнат ли да набъбват пъпките, това не трябва да се прави.
Когато лозата „плаче“ също не трябва да се закача, защото дори и минимално увреждане на нейните части, може да причини много по-обилен плач, което отслабва растението. Подрязването по това време също не трябва да се прави, само могат внимателно да се привързват летораслите.
Тази фаза, условно завършваща с появата на т.нар.„зелен конус“ на пъпките, може да продължи до средата или края на април. В самото начало на този период все още може да се използват за пръскане железен или меден сулфат, но ако като пъпките активно набъбват, тогава е по-добре да се предпоче бордолезов разтвор.
Приблизително през май е фазата на активен растеж на летораслите, започваща с отваряне на пъпките и завършваща с появата на цветове. При нея активният растеж продължава, което става през цялото лято.
По това време допълнително „избухват“ леторасли и филизи. Докато те все още са малки, може да се действа превантивно срещу болестите. През този период пръскането на листата е възможно както срещу болести, така и срещу вредители, това е т.нар. предцъфтежно пръскане.
Във фазата на цъфтеж (от края на май до средата на юни) въобще не е приемливо да се прави пръскане, тогава е нежелателно дори да се полива. Точно преди тази фаза обаче и непосредствено след нея е оптималното време за превантивни пръскания, за да се намали до минимум рискът от заразявания. По това време вече могат да се използват и съвременни препарати, за тези, които решат.
В случай, че своевременно и качествено сте се справили с профилактичните пръскания през пролетта, то би могло през лятото да не се налага да се занивамате с „химия“.
Кога с какво може...
През ранна пролет железните препарати са тези, които се предпочитат, те са били използвани масово едно време от лозарите.
Железният сулфат е сравнително ниско токсично вещество с универсален набор от приложения: като фунгицид, тор, лекарство за дезинфекция. Железният сулфат се радва на постоянна популярност поради лесната си употреба. Той се разтваря лесно във вода, бавно се окислява. При нормални условия може да се използват 25 г на 100 мл вода за един добър разтвор.
Подходящ е за борба с редица гъбни заболявания, но и някои неприятели по лозята. Той не прониква в тъканите, защото е контактно лекарство. Излишъкът му се измива добре с вода, а когато попадне в почвата, той не вреди, дори напротив - служи като тор. Друго негово уникално свойство е, че покрива лозата с тънък слой соли, които забавят цъфтежа за 1-2 седмици. Ето защо, ако и в по-ранен етап от вегетацията напръскате лозите, това може да помогне и срещу късни пролетни слани.
Третирането с железен сулфат може да се извършва през пролетта и есента, като се третира както самата лоза, така и почвата около нея.
Пролетното пръскане трябва да се направи преди набъбване на пъпките.
Разтворът е много лесен за приготвяне, но концентрацията му може и да варира. Пригответе 3% разтвор профилактично, а ако забелязвате някакви признаци за заразявание - до 5%. Ако говорим за превантивни цели, тогава през пролетта е редно да се използват разтвори с концентрация от 0,5 до 1,0% - тоест в кофа с 10 литра вода се разтварят от 50 до 100 грама.
Железният сулфат не е опасен. Претегленото количество от него се излива на тънка струя в измерения обем вода, която да бъде със стайна температура. Това да става при постоянно разбъркване. След пълното разтваряне, може да изсипете готовия разтвор в пръскачката. Ако случайно забележите, че има утайка, просто трябва да изчакате тя да се утаи и внимателно да се отцеди работният разтвор от нея. Нежелателно е да се добавят други вещества към този разтвор.
Меден сулфат
Медният сулфат е подобен на железния сулфат, както по химичното си естество, така и по механизма на действие върху причинитеите на болести.
И двата препарата са кристални хидрати на съответните соли на сярна киселина, и двата са напълно разтворими във вода, и двата са леко хидролизирани. Следователно по принцип те са взаимозаменяеми в лозето. Медният сулфат обаче е по-токсичен.
Растенията се нуждаят от мед в малки количества като микротор, но основно медният сулфат се използва като антисептик и фунгицид, защото предпазва от патогени на много заболявания.
Най-доброто време за меден сулфат е ранната пролет, по това време той е активен срещу зимуващите форми на гъбите.
Подобно на железния сулфат, той действа контактно, излишъкът му също много лесно се отмива от дъждовете.
В същото време, за разлика от железния сулфат, медният сулфат почти не образува незаличим филм по листата и летораслите, което показва, че използването му преди дъжд е доста безсмислено.
Най-често меден сулфат се използва като част от бордолезовия разтвор, и за разика от железния сулфат, може да служи за пръскане и през лятото.
По принцип медните препарати в лозята са активни не само срещу гъбни заболявания: те също помагат в борбата срещу филоксерата. Лозите могат да се напръскват с разтвор на меден сулфат от много ранна пролет, едновременно с железния сулфат – пръскат се както лозите, така и около тях.
Медният сулфат се разтваря добре във вода, по-бързо това става в леко топла вода.
Внимание!
В никакъв случай неговите разтвори не трябва да се приготвят в метални съдове. Особено неприемливи са железният и поцинкован материал, защото тези метали моментално се разтварят и изместват медта от разтвора. Най-добра за двора е пластмасовата кофа. Максималната концентрация на разтвора за пролетна употреба е 1%. Разходната норма на такъв разтвор през пролетта е 1,5–2 литра на лоза.
От началото на пролетта лозите се пръскат с този разтвор след коригиращата резитба. Това лечение унищожава патогените на инфекциозни заболявания и вредители, които вече са се активизирали, но все още популацията им не е голяма по лозите.
Пръскането трябва да става сутрин или привечер при температури над нулата, и без вятър.
Тръгне ли активен растеж на лозата, медният сулфат трябва да бъде заменен с бордолезов разтвор, който няма киселинна реакция и няма опасност да изгори някои части от растенията.
Бордолезов разтвор
Може да се каже, че това е най-познатият на лозаря активен фунгицид, „работещ” успешно благодарение на медния сулфат, но лишен от опасния ефект на изгарянето.
Сместа се състои от еквивалентни количества меден сулфат и гасена вар (калциев хидроксид), т.е. в своя състав медта е под формата на неразтворима фина суспензия на меден хидроксид и основна сол - меден хидроксосулфат.
По време на вегетацията спокойно може да се пръска с бордолезов разтвор.
Приготвянето на добър и работещ разтвор е малко по-трудно, но стопаните знаят как да го правят, а освен това сместа вече се продава и в готови пропорции. Когато се приготви, разтворът трябва да се използва незабавно за изпръскване – не е добре да се съхранява.
В началото на пролетта разтворът може да е с по-силна концентрация – 2% или 3%, а по-късно или през лятото – 1-1,5%.
Карбамид (карбамид)
Уреята е отличен азотен тор: един от най-ефективните и безопасни. Използва се както за кореново, така и за листно подхранване. Но помага до известна степен и в борбата срещу вредителите и патогените, като фунгицид и инсектицид. В състояние е да увеличи устойчивостта на лозите срещу гъбни патогени, както и да се бори срещу гъсеници.
Индивидуален разтвор на карбамид с концентрация 5-7% се изпръсква върху лозята, преди да започне сокодвижението. По време на вегетацията е опасно да се използва разтвор, по-силен от 1%.
Най-често карбамидът се използва едновременно с меден сулфат: тези два компонента се допълват перфектно. Приготвя се съвместен разтвор, както следва: 700 г карбамид се изсипва в пластмасова кофа, изливат се и 7–8 л вода и се разбърква, докато се получи бистър разтвор.
С народни средства
Народните лекарства са най-простите формулировки, състоящи се главно от конвенционални препарати, използвани в бита - сапун, сода и др.
Такива са и отварите или настойките от градински растения. Така например, понякога, в случай на заболяване, което се е появило, се прави запарка от чесън (70–80 г на кофа вода). Разтворът може да се използва срещу мана.
Брашнестата мана може да се пребори с разтвор, съдържащ 40-50 г сода за хляб и сапун за пране – разтварят се заедно в кофа с вода.
Калиевият перманганат има подобно приложение – използват се 5 грама на 10-литрова кофа вода.
За профилактика на гъбни заболявания се практикува и пролетно пръскане на лозето с бульони от лукови кори. За целта половин кофа с люспи се залива с вода, загрява се и се вари в продължение на 15–20 минути, след което се оставя да престои един ден. Често към този разтвор се добавят лъжица или две мед. С тази настойка лозето се третира непосредствено преди началото на цъфтежа и след него. По подобен начин можете да приготвите отвари от жълтурче или оман.
Настойка от сено също се смята за ефективно средство - срещу брашнеста мана. Кофа с нарязано сено, или стрито на прах, се залива с вода и се настоява поне една седмица, след което се филтрира и използва за пръскане.
Можете да направите още по-лесен разтвор с дървесна пепел – смесват се пепел и вода в съотношение 1:1 и се полива почвата около лозите. После разтворът се разрежда с още 5–10 части вода за пръскане на растенията.
Борната киселина също може да се използва в лозето като тор и като профилактика. Превантивното пръскане има противогъбичен ефект. Дозата е 1 супена лъжица киселина в кофа с топла вода. Препоръчително е да се добави и малко калиев перманганат, докато се получи леко розов цвят. След като разтворът се охлади, към него се добавят и 30-40 капки йодна тинктура. Смята се, че тази тройна смес предпазва растенията от брашнеста мана, мана и антракноза.
Още един екологичен разтвор – от млад чесън
200 г чесън или неговите пера се минават през месомелачка и се разреждат в 10 литра вода. Оставя се да престои, след което се прецежда и изпръсква с цел профилактика.
В друг вариант нарязан чесън и вода се смесват в еднакви количества, поставят се в плътно затворен съд и се настойват за 8-10 дни. За приготвяне на работна смес 25 мл от концентрата се разрежда в 10 л вода. Препоръчва се към разтвора да се добави шепа йодирана сол.
Коментари