18° C, ясно небе
С комбайни и нови сортове производителите от Лозница настигат американците
Радина Иванова
Метър пустеещо парче земя не се вижда край лудогорското градче Лозница. Измежду житните поля на места зеленеят ягодови и малинови насаждения. Плодовете постепенно „мигрираха“ тук от планинските и полупланинските райони – Троян, Рибарица, Ловеч, и днес Попово и Лозница са водещи по площи. Причината, обяснява Айхан Хашимов, дългогодишен кмет на Лозница (2003 – 2018 г.) и един от основателите на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните БАМ-Я, са двата налични ресурса – работна ръка и напояване. Богатството на този район е нещо, което все повече липсва на селските райони на България.
Хашимов е производител на ягоди и малини. След като завършва Селскостопанския техникум в града, заминава за Измир, където следва „Публична администрация“. Връща се и печели местните избори. Кмет е до 2018 г., а след това активно е в бизнеса с горските плодове. С подкрепата и на преработвателната индустрия развиват сектора и за други млади стопани.
„След като започнах работа през 2003 г. насочихме усилия на целия екип на общината за привличане на инвестиции и разкриване на нови работни места. Виждахме, че сме неконкурентоспособни с околните големи градове – Разград, Търговище, Шумен. Една инвестиция в малко предприятие по логиката на бизнеса е по-добре да се направи в по-голям град, където ще има възможност за привличане и подбор на работна ръка, докато в малко населено място трудно ще привлечем предприятия за инвестиции, специалистите ще трябва да пътуват от големите градове, това са допълнителни разходи за предприятието“, разказа той.
След разбор на предимствата и недостатъците на района, решават да се насочат към разширяване на насажденията с малини и ягоди. Започнали преговори с местно предприятие, което изкупува плодове, също и с фирми, които доставят капково напояване, филтри, торове, препарати. Пробно стопанство с малини доказало, че тази култура тук носи добиви и може да се развива. Последвала помощ за 12-14 млади производители, 30-35-годишни, които пряко ангажирали около 300 души от март до октомври. Хладилното предприятие им дало аванси за закупуване на посадъчен материал, за заплащане на работници и други.
Много сме благодарни на г-н Търев от Джъмп фрут и на г-н Петър Петров, признателен е Хашимов. Общината пък била гарант за авансовото осигуряване на системите за капково напояване и наторяване. След тази взаимна помощ и амбиция от страна на всички по веригата,
на втората година младите фермери
се разплатили и почнали да печелят
Към момента на учредяването на асоциацията нямаше друга култура, която на втората година да си избил инвестицията и да работиш на печалба, пресмята бившия кмет.
Заради това, че сътрудничеството и партньорството е поставено от самото начало и продължават да го поддържат и развиват, малиненият бизнес се увенчава с бърз напредък и много новости. Така например с подкрепата на вносителите на малинокомбайни от САЩ „Рио агро“, някои от членове на БАМ-Я в Лозница успяха да ги внедрят в насажденията си.
Постепенно подменят и сортовете от 80-те години на ХХ век с нови, чуждестранни. Изпробваме ги при наши условия, някои са сполучливи, други не, уточни Айхан, загрижен че в малино- и ягодопроизводството нямаме развита родна селекция. Не е тайна, че в Европа има фирми, които купуват лиценза от университетите и стават собственици на сортовете и търгуват след това, допълва той.
По западен модел също така производителите от Лудогорието се ориентират от отглеждане на сортове за преработка към такива за прясна консумация, с по-дълъг живот на рафта. В света делът на замразената малина пада всяка година. А освен, че пресните плодове се реализират по-лесно, стопаните получават приходи на деня, пояснява Хашимов.
Неговото стопанство е с около 180 дка ягоди, които са изцяло биологични и отиват за преработка за бебешки храни в Западна Европа. Има и 350 дка малини, от които по-голямата част е за преработка и при нужда се използва механизирано прибиране. Основният пазар на малината е вътрешният, друга част реализират в Румъния.
По думите на Хашимов все още е рано да се каже какви ще са изкупните цени на малините, чието бране е съвсем скоро. Два са главните субекта, от които се формира цената на плода. Първият е Чили, те произвеждат малини в периода декември–февруари. Тяхното пускане на пазара определя първоначалната цена на замразената малина. След тях идват Сърбия и Полша и на базата на тези цени при нас се сформира цена. Така, че производителите не могат на собствена глава да кажат „аз ще дам толкова“, всичко е съобразено със световните пазари, обяснява фермерът. След като стане ясна цената за преработка при малините, се разбира и цената за прясна консумация, която е около 20-30% отгоре.
Попитахме го как е преминала кампанията за ягодите тази година.
„Брането на ягоди приключи у нас с по-малко реколта от 2021 г. За това има няколко причини. Имаше затопляне в края на зимата, след това началото на пролетта беше по-хладно - три дни около 20 март температурите бяха отрицателни, през нощта до минус 12, през деня - минус 6, което се оказа пагубно за ягодите, а също и за ранните сортове малини (при тях има измръзване около 50%). И разбира се имаше и късна слана около 20 април и тя нанесе поражения върху цъфтящите ягодови насаждения и допринесе за по-ниския добив“, коментира Хашимов. Цената на ягодата той посочи като 10-20% по-висока спрямо миналата година.
В последните години се наблюдава тенденция за нарастваща консумация на горски плодове, като се очакваше по-голямо внимание да има към боровинките и малините да останат на заден план. Направиха се големи инвестиции за боровинки. Най-големите са в Украйна – около 2-3 хиляди декара, в Полша и в Румъния също има големи площи. Но миналата година, разказва Айхан Хашимов, се получи точно обратното - боровинката поевтиня повече от малината. А от всички ягодоплодни малината е най-мекият плод.
Освен Чили големи производители зад Океана вече са и Мексико. Те са малиновата градина на САЩ, чието производство е приблизително 90% за прясна консумация, с ноу-хауто на американците и, разбира се, с работната ръка на мексиканците. Страни от Източна Европа пък са водещи при малините за преработка – Полша, Сърбия и България (Попово, Самоков, Лозница), а вече и новите играчи – Босна и Косово.
Турците са много по-напред от нас при ягодите, гледат ги целогодишно, обяснява Айхан Хашимов, който е запознат и с производството в югоизточната ни съседка. Но малини имат едва около 600 дка в планинската част на Бурса, обединени в кооператив. Общувам с тях, скоро имаха събрание с преработватели, направили са явен търг за изкупуване и с наддаване са обявили цената, дава той пример от там.
БАМ-Я постигна 3-те си големи цели
От учредяването си Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните постигна трите си големи цели, отчита Айхан Хашимов. Първата е субсидии, различни от зърнопроизводителите, защото в началото един малинопроизводител получаваше колкото зърнопроизводител – 30 лева по СЕПП. Обвързана подкрепа тогава нямаше. Нищо против зърнопроизводството, но нашата социална отговорност е много по-голяма, обяснява той. И все пак за Хашимов субсидията е просто една помощ, не е бизнес, ако един стопанин разчита само на нея.
Втората цел била да уредят въпроса с берачите, които днес могат да са 100, утре 50 и т.н. Еднодневните трудови договори също са плод на БАМ-Я, категоричен е Айхан, тъй като по този въпрос се говори от 2007 г. като активно в обсъждането му са участвали членове на асоциацията от Попово, Лозница и от Шуменско. В последствие се стигна до този модел на еднодневни трудови договори, който действа днес.
„Имахме цел и да имаме контакти с други асоциации на малинопроизводители. Към днешна дата целите ни са постигнати и вече трябва да си поставяме нови“, отчита Айхан. Ще ги набележат на предстоящия традиционен фестивал на малината в Лозница, който всяка година се провежда в края на юли.
Сътрудничеството
Не толкова се конкурират, колкото си сътрудничат малинопроизводителите в Лозница. Редовно организират срещи, на които обсъждат как ще протече идният сезон, за закупуване на торове, препарати за растителна защита, провеждане на растително-защитни дейности, например за борба с малиновото комарче, където се изисква да са единни.
„Да, всеки за себе си иска да е различен от другия, да има по-високи добиви, но в крайна сметка ние сме колеги и трябва да си споделяме. При нас така сме се разбрали – до бране всички сме единни, когато започне - всеки си знае пазарите и ситуацията. До брането сме казали, надникът ще бъде Х лева и всички сме единни. По време на брането никой не може да се сърди на другия защо дава толкова. Там плащаме на килограм. Така и работниците имат стимул, и ние се радваме, че берат повече“, разкрива Айхан Хашимов.
С покачването на разходите за производство в пъти, естествено е да очакват по-висока цена за стоката си. Тя обаче няма да е в пъти. След като започне брането и реализирането на малината, ще се завърти цикълът на паричния поток и тогава ще могат да осигурят по-високо заплащане за берачите. Хашимов вярва, че когато покачването на цените се отрази на заплащането на труда на хората, ще се озапти и тази инфлация. „Така мислим да направим в нашето стопанство – ако цената на стоката ни се вдигне с 20-30%, ние ще увеличим възнаграждението с 20-30% за хората.“
Коментари