5° C, предимно облачно
Гарантиран пазар на породистите мъжки телета ще има, когато фермерът ги дава в доугоителните стопанства на развъдните асоциации. А след продажбата според предаденото от него кг/живо тегло участва в разпределяне на печалбата, казва д-р Иван Омайников
Жени Владинова
Ако човек поразпита, ще установи, че у нас се върти доста сериозна по обем покупко-продажба на телета. Но тя не оставя след себе си следи, защото няма никакви фискални документи. А в повечето случаи и телетата не остават у нас, а се изнасят и се продават много изгодно за угояване в съседните ни държави. Но вместо мъжките телета да се дават на турци, гърци, италианци и словенци за доугояване, те могат да се продават у нас. И от тях да се реализира печалба от принадената стойност на продукта. Тази схема ще е от полза и за месопроизводителите, защото у нас я има основата - разполагаме с много добре развит земеделски сектор. А той може да осигури храненето на телетата в доугоителни стопанства.
Но за съжаление според фермерите говедовъди
90% от пазара на телета е в сивия сектор
Това веднага ни води до следващата брънка по веригата - как работят колбасарските ни цехове? Ами много лесен отговор - не работят с българско телешко месо. Но не защото ние го нямаме, а защото няма нужните количества. Качественият колбас се прави от хубаво месо - минава през кланица, охлажда се и се преработва. И поради липсата на количества месната ни преработвателна промишленост работи основно със замразени вносни меса. И то с месото от кравите майки, които отпадат от разплод в елитните ферми в Западна Европа. За съжаление доугоителните стопанства у нас се броят на пръстите на едната ръка и затова в кланиците постъпват малко животни.
Ситуацията е толкова заплетена, че за разплитането й търсим отговор от специалист, който да разясни проблемите в месодайното говедовъдство. И това е зооинж. д-р Иван Омайников. Разговаряйки с него, буквално го "затрупваме" с въпроси: Защо месодайното ни говедовъдство буксува? Защо за всеки фермер големият проблем е какво да прави с мъжките телета? Какъв е принципът на работа на едно доугоително стопанство? И ако имаме работещи доугоителни стопанства, няма ли това да увеличи шансът ни за износ? Причината за цялата "камара" от въпроси е, че темата "месодайно говедовъдство" е много голяма, все още е неразработена и на този етап е неясна, категоричен е д-р Омайников. Защо, би попитал някой? Защото няма ясна концепция в много отношения и най-вече как в бъдеще ще се развива този отрасъл при пазарна икономика.
Но за да запазим оптимизма в разговора си, д-р Омайников държи да сподели категоричното си мнение: Месодайното ни говедовъдство го чака дълъг път. И ако го извърви правилно, може да си върнем загубените пазари като Гърция, Италия, Ливан, Алжир, Сирия и Йордания, както и други арабски страни. Но това няма да стане утре или догодина. Защото към днешна дата най-честият въпрос е не е ли рисковано да се финансира в това производство? Може би, защото
повече от 25 г. ние сме пазар на
месо на държави от Европа,
които ни продават говеждо, но всъщност е месото на стари бракувани млечни крави. За да си изясним много неща, се налага да върнем времето назад и отделим няколко реда за малко история.
През 80-те години на миналия век месодайното говедовъдство се "радва" на особено внимание. То е допълнителен резерв за производство на висококачествено телешко месо както за вътрешна консумация, така и за износ за Европа и споменатия вече загубен арабски пазар. Но тогава в този сектор у нас работят мощни АПК (пояснение за младите - аграрнопромишлени комплекси с много добри специалисти. Подобни структури работят в Западна Европа и сега, но наименованието им е модерно - клъстъри, хъбове, концерни и т.н.).
Слабото звено на нашите агрокомплекси тогава е лошата фуражна база. Но по отношение на специализираното развъждане на месодайни породи нивото е високо. Селекцията е съсредоточена в Троян, Елена, Котел и други говедовъдни стопанства от Предбалкана и планинската част на Стара планина. В онези години дори цари известна еуфория по отношение на месодайното говедовъдство. Но е за кратко. И причините са няколко. Първата е, че
и тогава държавните субсидии са недостатъчни
да покрият разходите в производството
Другият голям проблем е, че изкупуването и реализацията на месото става от държавна организация - монополист по отношение на цените. Валутата, която се взима от износа на животните, остава в организациите "Родопа" и "Родопаимпекс". А на АПК-тата се дават цени далеч под себестойността на продукцията.
Сега, към днешна дата, нещата се поразчупват, обстановката е друга и ценовата политика се определя от пазара. Но дали наистина е така? Бързият отговор е "да", и то само защото се случват и хубави неща в сектора. По-точно - той се развива. Ето, преди няколко години в Сливен се учреди Асоциацията за развъждане на месодайните породи. Д-р Иван Омайников е участвал в изработването на устава и програмата й. На какво се акцентира в двата документа:
Селекционерите да подпомагат фермерите в няколко направления: избор на порода, да предоставят технология на отглеждане и организация на производството.
На второ място е гарантиране на реализацията на произведените телета. А това означава да се реши проблемът с пазара, цената и начина на комуникация, т.е. асоциацията осигурява логистиката.
Но да не забравяме, че до производството на висококачествено говеждо месо всеки фермер и секторът като цяло трябва да извървят дълъг път. Често допускана грешка от фермерите е неправилният избор на порода. Защото при различните месодайни породи интензитетът на среднодневен прираст при различно живо тегло е различен. А по отношение на технологията на отглеждане също има специфика. При нашите природоклиматични условия оборно-пасищното отглеждане е препоръчително. Но препоръките в тези направления са тема на друг разговор с д-р Омайников.
Сега се връщаме на най-важното –
организиране на продажбата на угоените телета
Целите и задълженията на развъдните организации са да осигуряват пазар на животните. Начините са два:
1) От фермата производител да се предлагат телета до 200-250 кг/живо тегло или на 400-450 кг.
2) След пасищния период животните от пасището да се предават в телеугоително стопанство (в конкретния случай на АРМП) за доугояване и реализация.
Този вариант е силно застъпен в Европа. Всеки член, предал животни за доугояване, участва в разпределението на печалбата според предадените от него кг/живо тегло. Практиката показва, че за купувачите, които са външен пазар за страните от ЕС, този вариант е предпочитан, защото имат по-голям избор на животни с различни параметри на живо тегло. И така покриват търсенето в различни пазарни ниши на говеждо месо.
Не бива да пропускаме и
законовото регламентиране на продажбите
от доугоителните стопанства
Защото развъдните асоциации са сдружения с нестопанска цел, това налага в рамките на асоциацията да се изгради сдружение, което да се занимава с продажбите и пазарите. Големият плюс при това сегментиране на структурата на асоциациите е, че специалистите, работещи в развъдните асоциации, ежемесечно знаят в коя ферма какви телета има готови за продажба. И тази предварителна информация улеснява купувача.
Според д-р Омайников това е пътят, по който трябва да се развива модерното месодайно говедовъдство. И когато нещата тръгнат и се правят по правилния начин, ще успеем да си върнем и загубените пазари.
Но все още има сериозен пропуск на месната ни промишленост - и това е, че
не се рекламира по-активно производството
на говеждо месо от български местни породи
Първо, защото за него в Европа цената е двойно по-голяма. И, второ, и българинът също ще има на трапезата си висококачествено и вкусно говеждо месо.
И още една препоръка от д-р Омайников: всички в сектор месодайно говедовъдство трябва да са предпазливи, когато получават указания от чужди специалисти по отношение начина на отглеждане на месодайните говеда. Защото нашите природоклиматични условия са коренно различни от тези, при които те отглеждат техните животни.
Коментари