6° C, предимно облачно
Болестта е по-широко разпространена и силно вредоносна за гроздето, когато е налице влажен и топъл климат
Какви са признаците на черното гниене по лозите?
По петурите на листата се появяват кафяви до охрени, закръглени или ъгловати петна с размери от 1-2 мм до 1-2 см, които са оградени от синьо-черна ивица и след няколко дни се покриват с тъмно кафяви до черни плодни тела. Това са дребни, черни, сферични образувания като главички на топлийки, видими при преглед с лупа.
При силно нападение листата се деформират, разкъсват се и придобиват парцалест вид, възможен е преждевременен листопад.
Петната по дръжките и нервите на листата, по дръжките и чепките на ресите и гроздовете са с удължена форма, леко са хлътнали, синьо-черни са и са покрити с пикнидии впоследствие.
При летораслите напетняването засяга възлите и междувъзлията. Първоначално се появяват тъмни до черни некротични петна, а впоследствие и плодни тела върху засегнатите тъкани. Възможно е напукване на кората в зоната на петната, като пукнатините са повърхностни. Силно засегнатите леторасли изсъхват.
Зърната проявяват признаците на болестта при започване на зреенето
Засягат се единични, няколко съседни или целия грозд. Първоначално се появява светло кафяво петно, което се разраства бързо и обхваща изцяло зърното. Петното се покрива със сивкави до черни, добре забележими пикнидии. Засегнатите зърна стават синьо-черни, сбръчкват се, изсъхват и част от тях опадват.
Причинител е гъбата Phoma uvicola (Viala et Ravaz) (син. Phyllosticta ampelicida).
В нашата страна причинителят зимува в нападнатите части като пикнидии, основно в мумифицираните зърна по лозите и върху почвата.
През пролетта при дъжд узрелите пикнидии освобождават спори, които заразяват зелените части само при наличие на водни капчици.
Зърната се инфектират след опадването на калпачетата и са най-чувствителни 6 до 7 седмици след цъфтежа.
Борба
Тъй като у нас няма разрешени продукти за растителна защита (ПРЗ) за борба с черното гниене, контролът на болестта се извършва основно чрез провеждане на мероприятия, с които се намалява количеството на заразата, а именно събиране и унищожаване на нападнатите зърна и гроздове, намиращи се по лозите;
Прави се пролетно изораване на лозята, в които е имало нападение от черно гниене, по възможност непосредствено преди развитието на пъпките с цел унищожаване на мумифицираните зърна, паднали върху почвата.
Необходима е санитарна резитба на нападнатите леторасли през периода на покой на лозите.
Отстраняват се засегнатите листа, ако са малко на брой.
Създаването на по-проветриви условия в плододаващите насаждения посредством борба с плевелите, зелени резитби и др. също ограничава развитието на заболяването.
При силно нападение през предходната година и повече валежи през текущата, химичната борба включва извършването на предпазни третирания през периода от дължина на летораслите 10-15 см до затварянето на гроздовете през интервал от 10-14 дни. Като не се правят самостоятелни пръскания, тъй като развитието му се ограничава от фунгицидите, използвани срещу мана по лозата.
При силното развитие на болестта добър резултат се получава при третиране с Микал флаш - 0,3%, к. Акто и Динали – 50 мл/дка.
Силно чувствителни към черното гниене са сортовете Каберне совиньон, Ризлинг и Кардинал.
Колтучете при буйни лози
Колтученето е една от най-важните летни резитби на лозата. Много ефективно е при десертните сортове и е лесно за изпълнение при отглежданите в двора лози.
След колтучене ще берете повече и по-сладко грозде, стига да го правите когато трябва и както трябва.
Лозовите филизи в пазвите на листата си образуват растежни пъпки, които веднага се развиват като странични леторасли - тъкмо тези израстъци се наричат колтуци. Премахването им или съкращаването им с помощта на пръстите се нарича колтучене. Истина е, чe в началото на развитието си те са нещо като паразити, защото черпят резервни хранителни вещества. Впоследствие обаче се превръщат в пълноценни органи.
Към колтучене се прибягва, когато лозите се развиват много буйно и колтуците причиняват зашумяване, което пречи на опрашването или зреенето. Но и тогава те не бива да се премахват напълно, а да се запазят 3-5 листа. Тези листа са по-млади от листата по главния леторасъл, по-активни и допринасят за наедряване на зърното и натрупването на повече захари.
Цялостното премахване на колтуците е полезна практика само при буйно растящите асми, ако те засенчват гроздовете след цъфтежа до преди зазряването. Премахвайте само онези, които наистина пречат. Други може само да прекършите на 4-6 листа.
Коментари